?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 854 524
  • 20 915
# 13 740
Всъщност, потребителката каза, че благодари за отговорите и няма нужда да се отговаря повече.
Разбира се, темата не е нейна, форум е, демек формалните причини са на ваша страна, но може ли пък веднъж да уважите желанието на някого, когато учтиво моли да се прекратят дискусии по негов казус. Ей така- за разнообразие.
Виж целия пост
# 13 741
Пиша, за да си сверя часовника. От доста време ме тормози и се чудя аз ли не съм в ред или имам причина.
Връзка от 9 години почти, заедно от деца, студентстване заедно, местене в друг град, създаване на дом, куче и котка, но сватба- не.
Говорено е много пъти, толкова време сме заедно, не ми е проблем да попитам "кога", но отговорът никога не е задоволителен. Първо да завършим университет(мина и това), да си намерим добре платена работа(чек), да си купим къща и да я обзаведем (на 90%, но с къща е така -винаги има ремонти). Сега казва, че ще се оженим, не казва кога, искал да ме види булка, пък нищо не прави по въпроса. На по 26 години сме, деца не ми се гледат за момента, както и на него, поне тук сме на една вълна.
Понякога вечер се замислям и ми става много гадно, хем сме семейство, хем не сме, а той все ме успокоява, "ще направим сватба, спокойно", но кога?
Аз ли се вманиачавам, девет години са много време, ако не е осъзнал, че иска да съм му жена аз, кога ще го направи? А казва, че не иска да е с друга, добре му е, обича ме, аз него също. Не искам да прекратявам връзката, чувствам се добре, като изключим тази подробност, но аз искам да се омъжа и той го знае, без брак деца няма да имам.. В мен ли е грешката? Спрях да питам, защото виждам, че му е неприятно, все едно му давам зор, а не искам. Хубост на сила не става, ясно, но мен си ме тормози..
Виж целия пост
# 13 742
Моя приятелка, за която често пиша, е така вече над 20 години. Наборка ми е. След две години дъщеря ми е абитуриентка, а тя все още се надява на сватба и дете. Чат пат реве, но иначе си седи с него, не му говори по въпроса вече, защото той се дразни и бил "силен характер", а тя си го обичала и не иска да го притиска. Вечно нещо друго е на дневен ред...жилище, учене, работа, кола, къща и т.н.
Не казвам, че ще стане така и с теб, обаче...единствената й утеха е чат пат да ми пореве. Не е щастлива, но сама не може да вдигне сватба или да си направи дете.
Аз сватба не искам, но дете...не знам дали бих могла да направя този компромис. И определено с "оставих го на мира, щото не му е приятно" не става
Виж целия пост
# 13 743
Ма естествено, че не иска да е с друга. С теб му е толкова комфортно, каквато си мила, добра, разбираща и изчакваща. Следващия път като тръгне да те успокоява, че ще има сватба някой слънчев ден, му отговори, че искаш предложение както го повелява традицията. Да видим как ще реагира. Той да не чака първо да забременееш, че тогава да се жените? И да, права си - за 9 години вече трябва да е наясно иска ли да се ожени за теб. Може би се успокоява, че още сте млади. Хората вече се женят чак на 30-30 и нещо, че някои и след раждането на първите едно-две деца.
Виж целия пост
# 13 744
Недей да чакаш предложение като в Инстаграм. Казваш - догодина по това време ще има сватба, почваме организация. Няма пречки да се жените, на практика сте семейство с общ имот. Просто действаш. То пък от чуденки...

На 26 дори сте млади за деца, може 1-2 години още да почакате и със сватбата, и с децата, особено ако планирате само 1.
Виж целия пост
# 13 745
Ами питай го какво го спира да насрочите сватба и му поискай някакъв конкретен срок. Такива неопределени отговори обикновено означават нежелание. Наистина насила хубост не става, но ако за теб бракът е важен, не е нужно да правиш компромис. Освен ако не желаеш да го направиш. Според мен като човек, който също държи на брака имаш право да си недоволна и да си задаваш тези въпроси. Не ст заедно от скоро, освен това няколко пъти вече те е лъгал с празни обещания. Поговори сериозно с него. Кажи му че държиш на брака и не желаеш да чакаш още 9 години. Ако той е на същото мнение, нека ти каже какво точно го спъва. Определено има някакъв проблем. Ако отново не даде някакъв конкретен отговор, ти решаваш какво да правиш. Аз бих го оставила. Имаш достатъчно време да на намериш мъж, с когото ще имате сходни виждания за живота. На мой познат приятелката го остави след дългогодишна връзка и пръстен. Само размотаваше момичето. Тя е вече омъжена, а той живее с друго момиче, имат и дете, но без брак.
Виж целия пост
# 13 746
Съмнителна работата ми изглежда на мен - 9 години. Ако сега не ви се гледат деца, не знам как ще е занапред обаче. А къщата на чие име е?
Виж целия пост
# 13 747
Значи хората като нямат проблеми, започват да си ги измислят. Сватба нямало. Нали сте си семейство, разбирате се, обичате се, деца все още не планирате, за какво е тая сватба?
Виж целия пост
# 13 748
Защото за някои хора бракът е важен, но други за които не е явно не го разбират. Затова е важно да си намериш партньор със сходни разбирания. Освен това често (макар и невинаги) избягването на брак е бягане от отговорност.
Виж целия пост
# 13 749
Значи хората като нямат проблеми, започват да си ги измислят. Сватба нямало. Нали сте си семейство, разбирате се, обичате се, деца все още не планирате, за какво е тая сватба?

Това е екстремен женски шит тест. Дали е склонен да те слуша или бяга по тъча. Ако се дърпа от сватба, може да е нормално и да не иска шумотевици, но може да е тревожен знак, че не ще да се раздава във връзката.

Макар че с построена къща на 26...какъв точно ви е проблемът? Идеално сте си. Не натискай много с шит тестове, на практика сте семейство от 9 години, не гаджета, явно ще си останете заедно, едва ли ще си вдигнете парцалите, все едно да бяхте на ниво срещи...
Виж целия пост
# 13 750
Значи, само за успокоение на авторката, ще кажа, че познавам доста двойки, които сключиха брак след много години заедно. Simple Smile 9 г. връзка не е нещо фатално, при положение че са били още деца, когато са стартирали отношенията си.
Но авторката да не се носи по течението повече, а да започва да тика нещата малко по малко в желаната от нея посока. Peace
Виж целия пост
# 13 751
За някои може да не е проблем липсата на сватба (подпис), но за други е проблем. Щом ѝ е важно, да си отстоява позицията. Ако я обича, какво му пречи да подпишат. Дори не е нужно сватба да правят, само подпис в гражданското. Така и неговото желание е удовлетворено (ако го дразни суматохата и самата сватба), така и тя ще се чувства спокойна, че той иска да "остарее с нея".
От друга страна, ако твърде много се дърпа от самия подпис, това е сигнал, че не е сигурен във връзката им.
Виж целия пост
# 13 752
Не е в теб грешката. Ако държиш да я търсиш - най-вероятно е някъде в неговото семейство.

Ако чакаш на него, явно няма да дочакаш, така че си направи сметка доколко ти е важно да имате сватба и доколко те устройва да продължите все така през следващите десетилетия.
Виж целия пост
# 13 753
Къщата е на негово име, беше отчасти наследена, изплатихме частта на другия наследник. Аз имам имот на мое име и не ме притеснява, че собтсвеността е на негово име - той взима по-добри пари от мен, изплатихме с общи спестявания, но реално повечето са негови. Касичката е една, никога не сме делили на мое и твое.
Деца не искам за момента, защото ми се ще да си поживеем още малко, да попътуваме и т.н. без "багаж", той казва, че след 1-2 год не е лошо да се ориентираме, като много пъти сме говорили как ще изглеждат, колко искаме и за колко можем да осигурим добър живот(3). Разговорите са съвсем рационални докато не стигне до момента със сватбата. Аз искам, може да ви е смешно, но за мен това е развитие, крачка на пред, след 9 години имам нужда от някаква крачка напред, за да не е встрани.
Не чакам предложение от Инстаграм, но и категорично отказвам да поставям ултиматуми- днес, другия месец, догодина и т.н. Тормози ме, че уж има желание, пък никаква инициатива не проявява. Със свеки се разбирам по-добре от всички, баща му само го пита кога ще се женим..
Както казва баща му - на МП сърцето му бие три пъти на ден, сутрин, обед и вечер и ако не се активизирам аз, ще се сети на 70, че е изпуснал момента.
Не искам въобще да коментирам вариант за раздяла, защото нищо не ме дърпа на там, искам развитие и той го знае, но някак нищо не прави по въпроса.
Виж целия пост
# 13 754
Не знам защо я наплашихте. Те са на 26, 9-те години не са толкова ужасно много колкото биха били, ако бяха на 36, примерно. всъщност са на етап дори да мислят за сватба едва от две години, да кажем.

Анонимна, поговори с приятеля си - каква сватба вижда и как му се иска да я платите. Може би иска вие да си я платите, което изисква известно спестяване. В момента като нищо отлага, защото слага пари настрана за пръстен, примерно.
По-спокойно, не изпадай в паника.

През септември бях на сватба на приятелска двойка, заедно са от 14-годишни, ожениха се на 26 - ами, тогава му е дошло времето. Независимо колко време си заедно с някого, има едни стъпки, които е добре да се изпълнят преди това. Не че не може и само да се подпише, но повечето хора не ги делят нещата, тоест брак = правим сватба.

Едит: Чакай ся, след 1-2 години да се ориентирате към деца, този твой момък знае ли как стават тия неща? Щото трудно ще съберете хем сватба, хем пътувания, хем подготовка за бебчо в тия 1-2 години. Абе, я говори и му обясни как стават тия работи, щото мъжете понякога имат силно странни представи, язък им за цялата уж рационалност Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия