?Въпроси всякакви за СО?

Глупости. Как пък някой ще ми каже кой да каня!? Ако си податлив на командорене не само учинайка ти ще те накарат да поканиш...

Всички видяхме причината, даже една потребителка се пробва да тикне дискусията натам, но авторката категорично пресече всички дебати по темата още в зародиш.

То всичкото това произтича от идеята да се живее заедно с цел тестване, но без краен срок. Тоест и момичето си е виновно - тия въпроси се поставят по-рано. Вярно, че рано са се събрали, още са си направо млади и зелени, ама тя самата се е съгласила да е така.

Та след 9 години вече, в които тя се е раздавала, ами не са си гледали кефа като гаджета - малко е късно да иска сватба.

Моля ви се, напоследък хората правят сватби и с по всичко на всичко 15 души гости. Интересно приятелят каква именно сватба си представя, че толкова много приготовления и финанси да са му нужни? Понеже в подобен филм съм била и аз, та разбрах как свършва, единствено ще кажа, че човек ако наистина има желание да направи нещо, ще намери начин да го направи. И не заради хората, а заради човека до себе си. Все пак дано ако филмът на Анонимната не завърши с яли, пили и се веселили, то поне да остане онази част със...и заживели щастливо.

Не виждам защо трябва да проектирате собственото си виждане за сватбата, когато обсъждате казуса. Момичето иска сватба, приятелят ѝ също уж иска и си я представя като булка, ама иначе се дразни, когато се заговори по темата. Нормално е Анонимната да се тревожи.
Съвсем друг случай са двойките, в които  единият е категоричен, че е против сключването на брак. Там нещата са ясни и другият би трябвало да приеме това твърдо виждане или да се оттегли от връзката.

Ами тогава да не се чуди. Нищо общо не са постигнали всъщност. Завършили са паралелно кой каквото, разменили са си малко финансови потоци- тя на него за имот, който си е само негов, той на нея за кола. Кон за кокошка.
Не говорим за имотите сами по себе си, а за настройката зад решението. Уж искаш да си прекараш живота с тоя човек, той има пари и финансовата възможност да вложи в имот (и го е направил), но ти искаш да си е само твой. Защо?
Ми защото изобщо не е на 100% в играта. И сега вече се вижда, като се дърпа за сватба.

Понякога почвам да се чувствам адски остаряла, но на 26 са се набутам в чужда наследствена къща, да я доизплащам и ремонтирам с мои пари, да осбсъждам нерешителноста на гаджето ми да се държи като голям мъж с баща си и с форума ми се струва като адски кофти предложение на фона на алтернативите.
Гаджето звучи като дете, не мъж.

Тесен кръг имам предвид точно това - най-близките ни приятели и родители/баби - 50-60 човека най-много. Той ми е споделял, че има много роднини и може би ще се наложи по-голяма организация. Дори и така да е, компромиси се правят, не ми е проблем.
Под става му неприятно имам предвид, че когато го попитам директно започва да пелтечи, че ще се случи на 100%, някога във времето. Не е казвал, че не му се жени, че му е рано или още петдесет неша, които ми сложихте в устата.
Това, че не е наясно във времето дразни мен. Кога? Не казва.. може другото лято,може по-другото, може и побелели да сме. Всеки път казвам, че няма да го чакам вечно, нищо, че не си вярвам (може и той да осъзнава, че блъфирам и за това да се мотае).
Това, че си ме представя като булка и мен ми бръкна някъде под лъжичката. По-скоро ми стана убидно, а не ме успокои, каквато беше целта.
Нещата се наредиха за нас по-добре от очакваното във финансов план. Дори и да се разделим аз не се чувствам ощетена по никакъв начин финансово, за да накланяме темата в тази насока. Исках да помогна, защото приемам къщата като наш дом, а не като негов имот, дори утре да се наложи да се изнеса, пак не съжалявам. Имала съм възможност, работила съм здраво на 2 места по 16 часа на ден, както и той, за да се случат нещата.
Домашните задължения пак не са проблем, защото ги делим по равно, с натоварено ежедневие не смятам, че е адекватно в една връзка да ги поема изцяло единия. Аз готвя, защото при него резултатите освен при скарата са плачевни, той пък зарежда миалната и пуска пералня, примерно. Не съм го взела на отглеждане, мъж си е, работи, помага, грижи се да съм ок по всякакъв друг начин.

Писахте, че тези въпроси се поставят по-рано, а не след 9 години. Погледнете го така. На 19 записваш да учиш и започваш някакви планове. Тогава беше - да завършим. Разбираемо. Завършихме и живота ни бутна от тук- от там, наложи се да решава дали да купи къщата или да му я платят, заедно решихме да я купи и съответно си скъсахме за*ниците последните години, за да успеем. Това беше на преден план, пред това да даваме пари за купон, факт, разбираем. И годините минаха, на 23г завършихме, до 25 оправихме жилището и мен ме налегна тревогата последната година, че уж по план вървяхме, пък нещо изпускаме.. Та 9 години връзка, не значат, точно тези 9 години дремуцане, което си представяте.

Ох, авторке, съчувствам ти, като те чета. Звучиш ми като добронамерена, коректна и разумна жена.

Дано само, предвид развоя на събитията, възлюбеният ти не доведе след 2-3 години друго момиче в къщата, която чувстваш като свой дом и която си се блъскала по 16 ча́са на ден да изплащаш...

Познавам човека, но не разбирам постъпката му, така че може пък и това да се случи, явно не го познавам на 100% . Хич не ми се иска, но от прочетените мнения става ясно, че животът е такъв .. или- или и май скоро ще се разбере.
Не вярвам да спестява за пръстен, просто защото финансите ни са общи от много време насам.

Нищо не изпускате, повярвай ми. Поживейте си и не се тормозете с глупости.

Omnia, твоите мнения често оправдават поговорката, че на чужд гръб, и 100 тояги са малко.

Момичето пише, че я боли и не може да си намери място от тази неизвестност и несигурност, ти я съветваш да си "поживее"...

Точно - помогнала си му да си има само негова си недвижима собственост и не сравнявай това с колата ти - колата след 5-10 години ще е бракма, къщата ще си е все такава. На младини можеш да се скъсаш от работа и да не ти личи, но дали ще е така и по-късно, когато може би ще ти се наложи да се бориш за самата себе си?
Мен ми става жал като чета някои истории и мнения из форума, как може такава наивност, но дано сте щастливи и аз да греша.

А как по-неболезнено да ѝ каже, че е прекалено млада за подпис?

Тя самата казва, че след сватбата точно това иска да направят-да пътуват, да се забавляват. Не е като да искат дете веднага и трябва да се оженят,преди да е забременяла.
Та това ме навежда на мисълта, че цялата работа е, защото приятелките й сигурно вече са започнали да се женят, и тя започва да се чуди те защо не го правят.