?Въпроси всякакви за СО?

То лошото е, че изключенията с щастлив финал са малко.
Ако този мъж наистина я обичаше и вижда, че тя наистина иска сватба и се мъчи, ще го направи.
Той просто не иска, тя му е удобна. Докато не дойде не удобната, а истинската.
А тази просто я мотае с приказки как уж си я представял като булка. Замазване на очите се нарича.
Изходът е:
1. Седи и чака на господина евентуално да реши нея ли иска или някоя друга.
2. Изнася се от неговата къща и му казва, че не се разделя с него, ще се виждат, но ще живее с него само като негова съпруга.
3. Изчаква още няколко месеца и си тръгва завинаги.

Имам една приятелка и нейният мъж се беше запънал за сватба. Той също искаше деца повече от нея. Големи инати. Той тропна "няма да се женим", тя "няма да раждам без брак". Запъваха се така с години. Разгеле чак към 40-така постигнаха консенсус... имат и брак и дете вече. Ама защо така измъчена работа?! На нейно място не бих имала такива железни нерви- ама темерут си го е избрала, такъв си го търпи. Важното е, че си постигна своето.
Съвет не мога да дам, на мен не ми се вижда чак толкова сериозно това дето не иска да се жени- имам приятели сгодени от 5-8 години с пръстен и "коляно", вече имат и деца. Там пък жените не искат сватба. И кво? Голям праз. Същата работа ама наобратно и никой не им търси сметка на жените, ама що така за обещали, казали са "Да", пък подпис няма.

Ами явно и мъжете им не държат особено да се женят. Проблемът е когато единият иска едно, а другият - друго. А пък точно в случая най-големият проблем е, че той не й е казал че не иска да се жени, а че иска, но друг път. Представял си я булка, незнам какво. Лъжец. Наистина ли не е ясно, че това е проблемът? Не е като да й е казал, че не иска пък тя да решава дали ще прави компромис или не.

Днес по някаква случайност на съдбата до мен в заведение седнаха ювелири и напоително говориха за пръстени и диаманти. Имали изгоден сърцевиден розов диамант, не разбрах колко карата, 13 хил. долара. Та така, сериозно събиране трябва за подобаващ диамант...

Странна синхроничност.

Е, ще ипотекира къщата и е готов...

Не знам за вас, но за мен ако до 2-3 години нещата не придобият желаната форма, не бих си губила времето. 9 години да се чака на нещо си...не знам. Супер странно ми е. Все едно на никой не му пука чак толкова за другия

Годежният ми пръстен ми е един от най-скъпите (сантиментално) подаръци!

Да бе, ще ипотекира, той толкова години лъгал и мазал за тая къщурка. По-скоро да я накара сама да си го плати.

Или ще вземе заем от нея. Ще трябва пак "да се бъхта."

Опа, изпреварили са ме.

Мда, бракът определено връзва.Ако не гащите, то имотните придобивки и отговорността към децата.Че деца лесно се правят, трудно се гледат .
Така да се лашкам в неизвестното, че и в чужд дом без да съм някоя- не бих.Изглежда сякаш той командва парада.

Има хора явно се лашката години. Даже и десетилетия.
За съжаление и анонимната ще е от тях.
След 10 години като няма сватба и бебе, ще се тюхка защо не си е тръгнала по-рано.
Ама пак ще си седи при него. Заради едната надежда.

Момичето е младо, още лети на розови облаци и това донякъде е напълно нормално - оптимизма на младостта.
В крайна сметка дали ще се стигне до брак или не няма никакво значение, ако един мъж реши, че вече не иска да е с някоя жена подпис не го спира. Финансово нещата няма да са по-розови, имота си е негов, кой имал пари за наливане в чуждо- наливал, за негова сметка си е. Казвам го от личен опит, живота е най-добрият учител. Имахме брак, две деца, влагах всичко в неговото имущество - нали се обичаме, за семейството е, борихме разни препятствия и когато пътят стана почти равен и гладък , малко преди съпругът ми да стане на 40 изведнъж се сети, че нещо му липсва, че не е се е наживял, че иска друга жена и всичко отиде по дяволите.  За мен децата, за него всичко останало /защото си е негово преди брака/.
И аз  никога не съм си и помисляла, че това може да се случи, та ние толкова много се обичахме, с колко много неща се преборихме, колко много наши мечти сбъднахме, а колко много му вярвах.
Както и да е, свалих розовите очила и се огледах - установих, че почти всички мои познати и приятели, които са от много млади заедно /както нас/ са в същото положение - разделени. В една такава връзка почти винаги единият решава, че е изпуснал нещо там в младите години, когато другите са си живели волно и доволно, а той/тя вече са имали семейство с всички произтичащи отговорности и проблеми и решава да си навакса.
Има и такива двойки, които от деца са заедно и остават така докато смъртта не ги раздели, но те се оказват един доста малък процент.
Надявам се авторката и приятелят и да са от тях, но нека да има едно наум и да мисли малко повече и за себе си, за собствените си мечти и тяхното сбъдване.

То затова човек не трябва да се жени много млад, а да се наживее когато му е времето.

Не само изглежда, то си е така.
Момичето е доста умело манипулирано, до степен да си мисли, че тя взима някои решения.
А де факто, всичко става така, както на него му  харесва и му е удобно.

Аз, честно казано, не разбирам подобни жени.....да кажеш, че става дума за глупаво, залюхано, бедно, без образование и хубави доходи момиче , разбирам защо би се държало "вързано" за подобен мъж.
Но една жена, напълно способна да се справя сама, имаща немалко основания да има самочувствие до "небето" и да поставя своите си изисквания, и за отношения, и за дом, и за брак, и т.н., да седи и да се примирява да й правят въртели, ами, сори, ама не го разбирам.
След като той няма "топки" , или пък умишлено не иска да ги "използва", тя да постъпи като зрял човек и да заяви ясно какво иска.Да, знам, че е риск за раздяла, ако "пича" се изсули като сопол от връзката, ама пък ако се замисли човек, за чий ти е подобен "сопол" в живота?
Да те манипулира нон-стоп, да ти върти номера за всяко нещо, да се нервира и цупи всеки път, като не става на неговото ....?

Ужасно е
И хем иска да се оплаква, хем ако си кажеш мнението, се обижда.

Казахте пръстен - моят годежен такъв беше най-обикновен сребърен пръстен, с някакво измислено камъче отгоре (даже май го загубих някъде), но поднасянето му с цялата любов, нежност и емоция тогава беше незабавимо. Въпреки, че бременна в 8-ми месец с най-желаното от нас бебче той ми заяви, че е безпределно влюбен и година по-късно се разведохме, ако някой иска да стопли душата на жената до себе си и с пръстен от тревички може да го направи.
Но по-нагоре четох един много съществен коментар - странно как не искаш деца от този човек, а искаш да се жените. Аз също не исках деца  преди сватбата и се пазехме усилено, но знаех, че искам дете от този мъж на втория месец от връзката ни.  Оженихме се (съвсем естествено и 2 години и половина по-късно се роди бебето. Но не бих мислила за сватба с човек, от който не мисля за деца, особено такъв, с който живеем от 9г. Ние се събрахме, след няколко месеца заживяхме заедно и след година и половина се оженихме. И аз бях на 25-26г като се събрахме, на 28г се оженихме