?Въпроси всякакви за СО?

Според мен, най-добре е човек да си спести подобни битови драми като има самоуважение и реална преценка за живота.

Мъж те кани да живееш в апартамента му? Занасяш си 2 куфара дрехи, обувки и козметика, сядате и решавате какви и колко са режийните разходи, какъв дял от тях поемаш ти и по какъв начин му ги плащаш.

Възглавници, пердета и боя на стените ако искаш купувай, с негово съгласие, като не ти харесват неговите, но не ги чакай обратно: броиш ги за текущ разход по разкрасяване на собствения живот. Замисляш се добре дали това е най-добрия начин да си харчиш парите.

Ако те покани да живееш на голи стени и под, отказваш, защото там няма условия да живеене като съквартирантка. Ако те покани като собственик с равно участие, отиваш и действаш според новия статус.

Толкова ли е сложно?!

Аз нямам проблеми от това естество. Сам си оправих и обзаведох апартамента, сега ще се нанасят една по една на готово, докато някоя не се задържи

Много си ми хареса да си избера всичко сам, а банята направо се гордея с нея. Приятели ми идваха на гости, едното моимче от което е интериорна дизайнерка и специално отбеляза, колко добре съм се справил

Иначе мой приятел построи голяма къща и като си говорих с жена му какъв цвят ще боядисвате стените, тя ми вика "ми той е избрал" , питах я същото за плочките за баните "ми той е избрал" и те така те

Да де, ама той чакал тя да финансира половината от основен ремонт, плюс половината от обзавеждането.
За режийните е лесно, но ако наистина някой каже - ти не даде пари за леглото, а го амортизираш... нали, вече става зле. Има такива хора.

И какво е странното? След като купихме къщата, мъжът ми избра цветове, боядиса, мебели купи общо взето сам по собствен вкус, защото имахме малко бебе, а аз имах и допълнителен голям ангажимент. От време на време давах само контрол на качеството. Сега вече като сме тук, избираме както дойде. Наскоро моделира той антрето изцяло с мебели купени и поръчани от мен, с общите ни пари.
Да седнем да се караме какъв цвят да ни е пердето ..?!

Никъде не е казано било половината, а просто да участва.
Защото ако ще градите семейство нали трябва двамата да градите нещо... а то така мъжа ще гради, а жената само ще ражда

Той може да чака и да му купи гараж към новия апартамент. Жена с достойнство не би се ангажирала с отговор на подобно очакване, камо ли със скандал и тропане с крачета.

Цитат на: DonJon в чт, 07 юни 2018, 16:40
Защото ако ще градите семейство нали трябва двамата да градите нещо...

За семейство мъжът нищо не е предлагал, там като цяло има друг установен протокол, който не започва със  "ела ми обзаведи един апартамент, че ми свърши кеша."

Затова и човек трябва да е здраво стъпил на земята и да не живее с илюзии в какви отношения се вкарва.

Айде, бе! 100% казваш!
Моя бившия не искаше да види цвят из къщата та се карахме, ако искам нещичко цветно да сложа - бели стени, черни мебели, примири се да има пердета (бели)! Едва вкарах мъъънико синьо в детската стая тогава... + малко далматинци, че те нали са черно-бели, прие го!
С настоящия мъж водим дълги и тежки преговори за цялостната цветова концепция, а после и за конкретен детайл как би си паснал цветово и стилово... По този случай и на двама ни си ни е супер комфортно вкъщи, защото точно детайлите не дразнят никого, а са ни в синхрон... 

О, познавам няколко индивиди, които много държат и перденцата да си избират, и покривалото на леглото. Затова ми хрумна и въпросът. Някои мъже в днешно време много държат да си е по тяхному от плочките до пердетата. Затова най- чиста работа- общо. Че с тия сметки кой колко, пък диванът защо единият, който е несобственик, седял повече на него, не плащал наем и други простотии убиват всичко.

Елена, за различните хора домът има различна стойност. За едни е просто място, където да си покриваш нуждите като спане, ядене и секс, за други е пристан. (Да, знаем клишетата, че домът е там, където е ала- бала, каквото си изберете). Т.е. за някои хора е много важно да им е уютно и удобно. На мен жълти или червени стени не са ми уютни, примерно, а бутафорни и натоварващи.

Явно сте случили на дизайнери. Това с бялото и черно е брутално, особено за детска стая.

Обикновено в една двойка единият има повече усет за пространство и естетика от другия. В този смисъл за мен е добре този, който е по-добър естет да решава обзавеждането, независимо мъжът или жената. Ако и двамата имат интерес и могат да стигнат до общо решение - идеално!

Моят дом е много уютен, подреден и красив и няма никакви бели или бутафорни стени в него. А, бяло-черна е е едната баня, всъщност.  Което не значи, че ни е фокусът на съществуването да седим и да избираме и редим перденца и възглавнички.

Въобще, що за мода е това от мама да се пренесеш в нечий апартамент и да се почне с драмите на твое име ли е и за кое колко плащаш?

Преди да се запознаем, всеки от нас двамата си имаше квартира, обзаведена кой с каквото може. В моя случай, с идване в града ни нямах нищо и спах на надувен дюшек 2 седмици; бях домъкнала и примерно кърпи, чаши и дребни уреди от предната си квартира; и една котка. От обява купих комплект легло, скрин, библиотека, маса, столове от една мацка, която се нанасяше да живее с гаджето си, и с течение на 2-3 години натрупах разни одеала, възглавници, картини и т.н. Мъжът ми доста подобно си беше обзавел негова квартира, но по-добре от мен и по-голяма, защото и тогава изкарваше двойно пари на мен

Нанесохме се в първата си обща квартира като гаджета с тези неща, почти всичко се дублираше и изхвърлихме по-скапаният диван, например. Плащахме сметките общо, не сме инвестирали да купуваме нищо особено, за което да се сетя; ходехме на екскурзии по цял свят и се опознавахме. Квартирата беше на името и на двамата по договор. След 1 година ми предложи брак и за година годеж планирахме сватба, после какво ще правим и изграждахме общ финансов и логистичен план. В седмицата след брака обединихме всички сметки, направихме план къде и как ще живеем и тн. Точно 2 години по-късно се нанесохме в общ собствен дом на името на двамата, с 9 месечно бебе. При местенето най-накрая разкарахме мебелите събирани от кол и въже и обновихме почти всичко. Само дето още ми се мотаят някакви единични вилици, чаши и кърпи от моминската ми квартира, които май ще ме надживеят по свежест.

Абсолютно съм съгласна, който има усет да избира, който няма може само да казва дали му харесва или не. Поне ние така процедираме, аз избирам ММ казва Да или Не. Някак не ми се връзва мъж да избира пердета, а и ергените които познавам или нямат пердета, или имат уникално кичозни такива. Та си мислех, че е друго женска ръка да пипне.

Просто си коментираме. А ти много обичаш да се изтъкваш и да контрастираш на фона на другите с някакви включвания и пренебрежителни коментари.
Като чаткаш коментари във форума един след друг, за да правиш сметки на бюджета на Сирената, означава ли, че това ти е центърът на същестуването

Сиренце, и аз мисля, че е по- приятно за нас, жените. Мен лично би ме дразнил мъж, който много гледа тия неща. Пък аз обичам и да рисувам, и 'дизайни' да си правя и би ми било доста приятно.

Да, тук живея и това е центърът не само на съществуването ми, а и на света. Не е ли?
На СоТ бюджетът си го представя самата тя, аз само и завиждам. Сметки въобще не съм и правила, други са по тези неща, те и имоти и купуват, планират и броя деца и т.н.

А пък ММ има усет към красивото и дизайна и заедно сме обзавеждали общият ни дом.На мен ми е много по-приятно да е споделено това,отколкото да го ползвам за количка или още по-зле - да му съобщя,че знам по-добре и да не ми се меси.