Ааа, не. И двамата ще си плащаме сватбата, ако има такава. Имах предвид, че само моите спестявания няма да стигнат до никъде. Ние дори сега си поделяме финансовите задължения. Той плаща наема, тъй като е по-голям, а той изкарва повече, а аз покривам сметките за ток, вода, кабелна. Храна пазаруваме и двамата, повече той.
Това, че зависи от него е от чисто емоционална гледна точка. Искам да получа предложение, да се почувствам истински желана, а не да се оженим, защото така сме се разбрали чисто делово.
Емма, ако ще трябва някой да се променя заради другия и да пренебрегва себе си, по-добре да се разделим. За това съм оставила нещата на самотек, засега. Ако той реши сега, след като ще има финансова възможност, окей, аз ще бъда щастлива, понеже искам да съм с него. Но ако ли не, колкото и да ми е тъжно, че трябва да се разделим, предпочитам да имам време да открия някой, с когото ще виждаме нещата еднакво и желанията и на двамата ще съвпадат с действията ни.
Това, че зависи от него е от чисто емоционална гледна точка. Искам да получа предложение, да се почувствам истински желана, а не да се оженим, защото така сме се разбрали чисто делово.
Емма, ако ще трябва някой да се променя заради другия и да пренебрегва себе си, по-добре да се разделим. За това съм оставила нещата на самотек, засега. Ако той реши сега, след като ще има финансова възможност, окей, аз ще бъда щастлива, понеже искам да съм с него. Но ако ли не, колкото и да ми е тъжно, че трябва да се разделим, предпочитам да имам време да открия някой, с когото ще виждаме нещата еднакво и желанията и на двамата ще съвпадат с действията ни.
Това е съвсем логично, но хората в продължителна връзка рядко постъпват така. Особено жените - имат склонност да дават нови и нови шансове, да изместват сроковете все по-далече във времето и да се надяват, че все някога нещата ще се променят. Имам доста познати, които все още чакат да им предложат, та имам наблюдения върху ситуацията "на жената й е важно мъжът да предложи брак, но той не иска".
