Психиатрите не са ми колеги, обаче ...
Нито съм критикувала човекът, сигурно е прекрасен психиатър. Като всички такива, когато става дума за депресия и тревожност, тяхната задача е да успокоят нервната система до ниво, на което да е податливо на терапия и промяна. Ако в този период не се действа и на друг фронт, след спирането на лекарствения препарат, симптомите се завръщат и цикълът си върви. В случая е изписано лекарство, което дори не е психиатрично, използването му в тази сфера, по учебник, е главно с плацебо (макар и не изцяло, има доказан временен успокоителен ефект при симптоми на тревожност) и седативен/приспивателен ефект върху нервната система, временно пак. С това лекарство се лекуват алергии, хронична уртикария и отоци, а ефектът върху неврозата е страничен. Това не съм си го измислила аз, а е факт.
Важи и обратното, критична съм и към психолози, които се надценяват и не насочват клиентите си към психиатър, за медикаментозна терапия, която да действа в комбинация с психотерапията.
Всъщност, разликите и приликите между двете сфери, както и защо е добре да са в тандем е описана добре тук: https://psychology.framar.bg/каква-е-разликата-между-психолог-и-психиатър
Има хора, които цял живот са на психиатрични лекарства и са им необходими, за да функционират. Психиатрите са ценни специалисти в медикаментозните терапии на психологичните заболявания. Имат сложна професия, защото нито едно от заболяванията на пациентите им не е лечимо, не и в традиционният смисъл на думата. Тези с афинитет в областта на когницията и мозъка, които искат да лекуват, стават невролози.
Нищо от това не е нито критично, нито скандално, нито обидно. До степен, в която имам някаква критика, това е че често психиатрите не насочват към допълнителни терапии, които да помогнат на пациентите им. Но това е и в други сфери на медицината, фунция на тясната специализация, заетост, както и на това какво споделят пациентите. Затова и в случая, включването на странично мнение от специалист по клинична психология може да е много полезно. Може да не пасне на темперамента на момичето и да не е нейният начин за постигане не вътрешна свобода от комплексите, страха и травмата. Всеки потребител си казва мнението, писаха още 100 човека, а тя си има глава на раменете да знае как да действа и да се стабилизира.
Както и да е, мисля, че момичето ме разбра добре.
Виж целия пост
Нито съм критикувала човекът, сигурно е прекрасен психиатър. Като всички такива, когато става дума за депресия и тревожност, тяхната задача е да успокоят нервната система до ниво, на което да е податливо на терапия и промяна. Ако в този период не се действа и на друг фронт, след спирането на лекарствения препарат, симптомите се завръщат и цикълът си върви. В случая е изписано лекарство, което дори не е психиатрично, използването му в тази сфера, по учебник, е главно с плацебо (макар и не изцяло, има доказан временен успокоителен ефект при симптоми на тревожност) и седативен/приспивателен ефект върху нервната система, временно пак. С това лекарство се лекуват алергии, хронична уртикария и отоци, а ефектът върху неврозата е страничен. Това не съм си го измислила аз, а е факт.
Важи и обратното, критична съм и към психолози, които се надценяват и не насочват клиентите си към психиатър, за медикаментозна терапия, която да действа в комбинация с психотерапията.
Всъщност, разликите и приликите между двете сфери, както и защо е добре да са в тандем е описана добре тук: https://psychology.framar.bg/каква-е-разликата-между-психолог-и-психиатър
Има хора, които цял живот са на психиатрични лекарства и са им необходими, за да функционират. Психиатрите са ценни специалисти в медикаментозните терапии на психологичните заболявания. Имат сложна професия, защото нито едно от заболяванията на пациентите им не е лечимо, не и в традиционният смисъл на думата. Тези с афинитет в областта на когницията и мозъка, които искат да лекуват, стават невролози.
Нищо от това не е нито критично, нито скандално, нито обидно. До степен, в която имам някаква критика, това е че често психиатрите не насочват към допълнителни терапии, които да помогнат на пациентите им. Но това е и в други сфери на медицината, фунция на тясната специализация, заетост, както и на това какво споделят пациентите. Затова и в случая, включването на странично мнение от специалист по клинична психология може да е много полезно. Може да не пасне на темперамента на момичето и да не е нейният начин за постигане не вътрешна свобода от комплексите, страха и травмата. Всеки потребител си казва мнението, писаха още 100 човека, а тя си има глава на раменете да знае как да действа и да се стабилизира.
Както и да е, мисля, че момичето ме разбра добре.
