?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 127
  • 20 915
# 16 065
Скрит текст:
Прочети това. Ако намираш прилика (по краткото описание такава има), направи си съответните изводи и си изгради подходящ план за действие.

Не, не мисля, че е това. Не е толкова изтънчен психологически. По-скоро става дума за емоционален егоизъм и мързел - не иска да се товари.
Отделно семейното му възпитание не поставя жените в равностойна позиция на партньори на мъжете.

Скрит текст:
Той не само не може да се грижи за детето сам, но вероятно също ще се наложи да напусне настоящото жилище, защото не се научи да се придвижва сам извън дома. От гордост, не иска да го гледат с бастуна. Има майка в София, където вероятно ще отиде.

Какво очаквам? Надявах се на някаква промяна,
Скрит текст:
имам нужда и от техническо време. За тази учебна година вече е късно. След 4-ти клас и без това се сменят учителите, ще е по-лесна смяната на средата. Сама по себе си тя ще е изпитание, защото детето трудно се адаптира. Това беше и основната причина за колебанията ми. След днешните ни разговори, по-точно моя монолог към гърба да съпруга ми, който си работеше по хобито, нямам надежди за подобрение.
Значи това болднатото си го знаела, още като си го опознала, преди брака, нали? И въпреки това ти се омъжваш за този човек, раждаш 2 деца и след 19г. /от брака/ се сещаш, че това му качество не ти харесва и искаш да го зарежеш? Защо сега, а не преди 19г.? Детето защо е осведомено за тази една година, в която очакваш чудеса? За да може всеки ден да трепери, дали родителите му /които то обича явно и двамата/ дали ще се разделят или не?
Виж целия пост
# 16 066
Хайде сега, Афродита, недей така да я нападаш. За 19 години брак не съм чула нито едно семейство да е останало непроменено, в какви ли не отношения. С годините човек варира в много неща. Може би в началото тази му черта се е компенсирала от други неща. Това му качество едва ли някога й е харесвало, но очевидно сега е придружено и от други неприятни и непоносими черти.

А това пък що му родила две деца и чак тогава се сетила, е много глупаво. И детето едва ли чак трепери.

За едната година и чудесата съм съгласна, според мен промяна няма да има никаква или може би към по-лошо.
Виж целия пост
# 16 067
Анонимна, защо се притесняваш за евентуално идване през ваканциите, нали каза, че ако се изнесете с детето той няма да задържи това жилище, а вероятно ще се премести в София при майка си? Значи този проблем няма да стои.

А има ли вариант да си намерите друго жилище там, където сте сега? Хем детето няма да се мести от училище, хем ще се вижда редовно с баща си, хем ще ти се реши проблема с кучето и т.н.

Добро утро Simple Smile
Цените на имотите и на наемите тук са много високи. Не мога да си позволя чисто финансово.

За живот в една къща съм мислила и аз. Големият недостатък е ежедневният контакт. Аз съм сантиментална и имам чувства към съпруга си, с когото съм прекарала половината си живот. Не зная колко от вас биха приели ежедневен контакт с бившите си съпрузи. Мисля, че ще много по-мъчително за мен от постоянна раздяла. Но като временно решение съм го обмисляла, да. Вероятно ще минем на такъв режим като преходен вариант.

Когато се запознахме, бях много млада и не бях наясно с много неща за брака, характерите, наследствеността и т. н. Гледах и все още гледам предимно романтично на отношенията. Освен това в онзи период той беше различен и всъщност се противопоставяще на баща си. В последните години започна все повече да прилича на него.

Детето е осведомено именно за да има време да свикне с идеята, а не да му дойде като гръм от ясно небе. Защото и аз си давам сметка, че чудеса няма да станат, колкото и да ми се иска.

Виж целия пост
# 16 068
Честно, кефиш ме. Разсъжденията ти са ясни и практични, явно си обмислила нещата от много страни. Звучиш и като много интелигентна жена. Дано намериш оптималното решение. Аз лично ще се радвам да споделяш тук как вървят нещата.
Виж целия пост
# 16 069
Живеенето в една къща е ужас, недей. С моя бивш съпруг се наложи да живеем няколко дни заедно, докато намери къде да отиде (а и се надяваше да размисля) и тези няколко дни бяха ужасни. Единствено ме спасяваше факта, че беше вакация и детето го нямаше, та можех почти да не се прибирам, освен за спане. Много е гадно.
Виж целия пост
# 16 070
Имам познати, които са разведени, н живеят заедно по ред причини, отчасти за да си помагат поради здравословни проблеми и заради неделимост на имущество. Практически си помагат и т.н., но вече не е по задължение, как да го кажа...
Всякакви отношения има, важното е да намериш някакъв баланс и спокойствие. Няма нищо лошо да се разведеш и да живеете заедно, и да си гледате детето, или просто да се разделите и пак да си гледате детето и т.н. Всякакви варианти има, а и все пак са само няколко години( за детето, преди и то да поеме по своя път). Даже много познати деца са се местили в София след 7 клас, за да учат нещо специфично и желано, та  всякакви варианти има.
Не мисли само как се развеждаш, и всичко е в на-лошия вариант. Има много междинни ситуации
Виж целия пост
# 16 071
Ами ние с БНД сме разведени, но в момента делим едно жилище. 🤣 Уж беше временно, ама и на двамата ни се промениха някои планове, отложиха се заминавания и сега я караме така. Смея да твърдя,че имаме много по-добри отношения от преди, когато бяхме женени. Със сигурност не би се получило при всички двойки, но при нас действа. Колко ще откараме така, времето ще покаже.
Виж целия пост
# 16 072
И аз знам доста такива случаи, когато хората остават да живеят в едно жилище и след развода. Къде заради децата, къде по други причини...
За едни знам, че не само живеят под един покрив, но и че продължават да правят секс, въпреки страничните връзки. Сигурно има разлика дали сексът е по желание, или "семейно задължение". А може и мисълта, че изневеряват на гаджетата си с бившия/та да внася допълнителна тръпка, знам ли.  Laughing
Виж целия пост
# 16 073
Не, определено не съм по тази част. Аз съм напълно моногамна.
Не бих се съгласила на отношения тип "от време на време" и паралелно с други партньори. По-добре без никакви отношения.

Ако ще живеем в една къща и ще правим секс, защо да се развеждаме?
Изобщо защо да се развеждаме, дори и да не живеем в една къща и да не правим секс?
За мен разводът има по-скоро психологически смисъл, показва окончателност и отваряне на нова страница. Все още една малка част от мен иска нещата да си останат, както преди, и да не правим нищо драстично, и се надява, че всичко ще се оправи. Понеже си давам сметка, че това е детинска надежда без покритие, която винаги ще ме трови, мисля, че имам нужда от официално прекратяване и смяна на средата. Но това е моята нужда. Дали е нуждата на детето ми, все още не съм съвсем сигурна.
Виж целия пост
# 16 074
Предполагам, че по-скоро имаш нужда да си кажеш на глас нещата, защото така по-лесно ще ги осмислиш.
Аз бих могла да живея като съквартирант с бившия, ако не съм стигнала до степен на омраза и психологическа непоносимост, но това съм аз. Всеки познава себе си най-добре.
Можеш да опиташ да се държиш дистанцирано и като разведена през този период, който си дала за подобряване на ситуацията. Хем за да покажеш, че си твърда, хем за да се настроиш за следващия период и да видите как ще вървят нещата.
Щом няма физическо насилие, бърза работа нямаш, можеш да си подредиш плановете внимателно и обмислено и тогава да действаш, така ще си най-спокойна, според мен.
Виж целия пост
# 16 075

Щом няма физическо насилие, бърза работа нямаш, можеш да си подредиш плановете внимателно и обмислено и тогава да действаш, така ще си най-спокойна, според мен.

Да, няма елемент на спешност и това е нож с две остриета. От една страна се избягва стресът донякъде, от друга страна има риск от загуба на твърдост в решенията и удължаване на агонията. Все пак ще поема риска от плавния преход. Мисля, че предвид всички обстоятелства е по-малкото зло.
Виж целия пост
# 16 076
Значи това, което се случва е търпимо. При нетърпимите ситуации бягаш с 200 км/час и не му мислиш. Simple Smile Ти си прецени вече кое е и как.
Виж целия пост
# 16 077
Анонимна, виждам доста противоречия в постовете. Първоначално казваш че ти поддържаш с-вото.После , че не можеш да ремонтираш апартамент в Сф дори с кредит.Защото нямаш постоянна работа.Мъжа ти изглежда по стабилен и устойчив като финанси.Питала ли си детето при кой иска да живее ако се разделите? Какво ще му предложиш на това дете? Пишеш и че си изпадала в тежки депресии.Това документирано ли е?Кое е пък това по луксозно и скъпо място от Сф?Да не си в чужбина? Имам чувството че се разминава реалност с фантазия и желания. Ако разчитам само на себе си, както си писала и не съм стабилна, бих изчакала самостоятелна възраст на детето.Но ти си написала , че и първото издържаш като студент в чужбина.Не ми се вярва всичко това.Много са ти колебанията за независим човек. Не виждам и нетърпимост към мъжа да имаш- правите секс.Развода е просто разваляне на договор.Много добре помисли какво ще предложиш на детето след това.Още повече детето е с проблем, чака го и пубертет.При така дадената от теб информация , аз бих изчакала ако има изобщо нещо да се променя.Намери си отдушник на настроението.Не се концентрирай в-у мъжа.
Виж целия пост
# 16 078
Значи това, което се случва е търпимо. При нетърпимите ситуации бягаш с 200 км/час и не му мислиш. Simple Smile Ти си прецени вече кое е и как.
То не е нетърпимо вероятно в оня обичаен смисъл. Тя е имала време да свиква със ситуацията, защото  не се е променила отведнъж. Това обаче в някаква степен е по-опасно - чували сте за експеримента със сваряването на жабата на бавен огън.
PureLovе, аз пък никакво противоречие не виждам. Има курортни градчета, има села около София, Пловдив и пр., където жилищата също са скъпи. Анонимната и без това сподели твърде много специфични неща, едва ли е разумно да казва повече. Хората със свободни професии могат да взимат много в определени периоди и нищо в други. Мъжът си има пенсия, която едва ли е висока, но е редовна.
За мене жената разсъждава много разумно, но и прекалено предпазливо, според мене именно заради това, че в голяма степен се е примирила и е свикнала със ситуацията и реагира само при ексцесии.
Виж целия пост
# 16 079
Когато човек не е минавал през генерална промяна в живота си, е много по-склонен да търпи.

Аз от собствената си камбанария на минала през това да ми се смени целия живот за кратък период от време, нямам почти никаква търпимост към нищо, което ме дразни или не ми изнася... не знам. Ако мъж ме обижда редовно и не се тръшне да се извини веднага, просто няма и да страдам, а ще му тегля една... обаче случая на авторката е друг.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия