Вече знам това, което на младини не вярвах: че възпитанието и наследствеността си казват думата и ще е така все повече с годините. Но това не означава, че при добро желание човек не би могъл да промени нещата, особено с чужда помощ.
Точно защото съм интроверт, ми е по-трудно съжителството с човек, с когото нямам, а БИ ТРЯБВАЛО да имам близост. Така съм устроена, че имам нужда от близост точно с човека, който ми е интимен партньор. Близостта с останалия свят, дори и с децата, не ми компенсира липсата на близост с партньора.
Остави какво би трябвало. Гледай какво Е.
Точно защото характерът е важен, смятам, че си се заблудила за неговия, а нещастието го е озлобило допълнително. Плюс възрастовата разлика, ти самата не искаш да търпиш както досега, а той пък - съвсем не иска.
За повечето хора липсата на партньор е едно, а с децата - съвсем друго, и двете неща не се покриват, така че не си само ти. Ами ако беше без партньор по някакви причини?
Имах предвид, че щом си интроверт - не е задължително да си говориш и споделяш с човек насреща, форумът също е някакво решение. Пълен игнор, а ако се заяде - го режеш, както той теб. И не ми се обиждай, но аз самата не обичам общи натруфени приказки. Ако той те критикува, критикувай го и ти, но по същество, с конкретика. Явно си по-артистична натура, може би човек на изкуството, но не всички сме така.