?Въпроси всякакви за СО?

Извинявам се, че нахлувам така в обсъждането, но имам въпрос относно междусъседски казус. Преди време тук една потребителка беше поставила въпрос за съседски отношения и ѝ беше посочено, че има друга тема, където компетентни хора могат да я посъветват. Не мога да открия темата, та ако някой може да ми я посочи ще бъда много благодарна. Касае се за системно, ежедневно палене на необезопасени огньове в междублоковото пространство и оставянето им без надзор. Опитите да се разреши ситуацията с културен разговор се провалят всеки път и се интересувам какво може да се направи законово. Подавам сигнали в "Общинска сигурност", но уви - без резултат. Благодаря предварително!

Кафе, не става ли да търсиш в темата по конкретна дума?
И-нетът ми е бавен и забива, иначе щях да го направя аз

А ако подадеш сигнал в пожарната?

Това е темата за Етажната собственост, може би там ще ти дадат насоки.
http://bg-mamma.com/?topic=1022923;topicrefid=19

Намерих само тази тема: "Етажна собственост - между филм на ужасите и латино сериал - 5 тема", но моят казус касае "весели" случки в междублоково пространство, та не знам дали съм за там. Ако не открия нищо друго, ще пиша в нея за всеки случай.
Благодаря, Дари* - сега виждам, че сме писали паралелно!

Веселият казус в междублоковото пространство е за пожарната.

Обади се в пожарната.
В момента в София има толкова силни ветрове, че ако някъде в междублоковите пространства има огън, като нищо може да прехвръкне към някоя беседка, а оттам вече да застраши някое цяло каре от сгради.

Хм, накара ме да се замисля Не, не съм човек, който да си вдига самочуствието, изтъквайки прямотата си пред хора, които по една или друга причина не се чувстват добре. Но когато някой се жалва, че е сам от години и това го тормози, какво би направила ти, освен да му посочиш нещо, което намираш за проблематично в подхода му. Дефиницята "бъгави" хора не ми харесва, защото предполага наличието и на "небъгави", а аз за такива не се сещам. Всеки си е с бъговете. От друга страна пък, съветването на непознати във форум по всякакви теми и посочването на техните "бъгове", което ти направи с мен, не те ли прави точно една от "ТЕЗИ"?

 Благодаря на всички за коментарите. Темата за мен е сложна. Това, което ми е напълно ясно, е, че общуването с тази жена ме натоварва. От години е така, не е от сега, но винаги съм си казвала "тя си е такава, но пък има толкова плюсове в характера си". Някой каза, че може би ме опиянява възможността да съм в позицията на спасител или нещо от рода. Не знам дали е така. Не се залъгвам, че мога да спася когото и да е, ако не иска да си помогне сам. Наистина искам тя да се чувства добре, защото не е лош човек, защото е умна, защото е интересна, защото може да бъде приятел, ако си в истинска дупка, защото може да бъде забавна, и най-вече, защото всеки човек заслужава да намери своето място в живота, своя душевен комфорт. И да, много бих се радвала, ако успея с нещо да помогна това да се случи. Хър Мяуджести ме пита дали някога съм споделяла с нея своите собствени болки и как се е държала тя. Споделяла съм, да. Тя беше близо до мен при една много тежка за мен раздяла. Изслушваше ме, даваше ми съвети, но доколко реакцията ѝ беше адекватна е под въпрос. По-важното е желанието да си упора, а не доколко ефективни са действията ти, според мен. Но когато виждаш, че човекът сам не иска да направи поне опит да се чувства по-добре, просто се изморяваш. Тези часове приказки с мъжа ми бяха, защото аз бях  тотално шокирана от поредния обрат в желанията ѝ. Точно когато си мислех, че може би, еееее, най-накрая нещо хубаво и по-трайно ще се случи, тя отново сложи черните очила. И да, както някой друг каза, когато имаш дете започваш да си даваш сметка колко са важни някои обикновени неща - семейството ти да е здраво, ти да си здрав, да си спокоен и балансиран - заради детето си, да се усмихваш често - заради детето си, да имаш нормална работа. Оттам - нататък - всичко е надграждане, развитие, което е прекрасно, но това е една добра основа и само по себе си основание да си благодарен. Винаги съм казвала за дреболиите: "Майната му", "Нали никой не е умрял?", сега обаче все повече си давам сметка, че това са си съвсем истинни клишета. И когато някой, който е млад, здрав, красив, умен, с две висши, свободен, необременен, не иска да види тези хубави неща в живота си и да повярва, че утре може да е по-добре от днес, а всъщност и днес не е никак зле, много се ядосвам.

  Относно говоренето за деца - аз не очаквам никога разговорът ми с приятелки да се върти около детето ми. Нещата обикновено приключват с "Добре е, не му млъква устата, много е щур". Не навлизам в подробости и битовизми, защото знам, че не е интересно. А и за мен също е приятно да говоря за други неща. Ясно ми е, че светът на останалите не се върти около моето дете.

Според мен имаш проблем с определението за приятел.

От всичко, което прочетох, това е някакъв познат, на моменти съквартирант, по стечения на обстоятелствата често наоколо, но нищо повече. В моята глава няма как приятел да ме натоварва, това автоматично изключва най-съществената част от приятелството - да се чувстваш добре, споделено, взаимно, дори в тишината.

Някой беше писал, че са интереси. Грубо, но факт. Може да не са материални интереси, а запълване на други потребности, но в същината си остават компенсаторни връзки, а не приятелство.

И проблемът не е, дали да я отсвириш или не, а да научиш какво е приятелство и да създадеш, и съхраняваш приятелства.

Предполагам си права. Имам такива приятели. Имам приятелка, която живее навън и с която се виждаме на живо веднъж в годината, но я чувствам по-близка от всички останали, обичам я силно и с нея никога не съм имала такова напрежение. Може би затова я наричам "най-добрата ми приятелка", а въпросното момиче просто "приятелка". Може би трябва да си преразгледам дефинициите - вербалните и емоционалните.

Нямаш никакви проблеми, просто допускаш до себе си хора, които май не са много за допускане. Аз например това не го мога, но познавам хора, които го правят и после се оплакват. Както се казва - сега си сърбаш попарата. Пак ще кажа - сега си в деликатно положение, сама в къщи с детето, хормони, раждане и прочие. От друга страна явно ти е мъчно за приятелката ти, защото сте преживели много заедно. Обаче това е положението - или я търпиш или се отдалечаваш. Ще го преживееш, такъв е живота.

Неприятното е, че след определена възраст истинските, сърдечни приятелства рязко намаляват, защото времето, което ги изпитва е ограничено за новите, а житието е безкомпромисно към старите.

Задържат ги собствените им дефицити, които всъщност сами по себе си не са дефицити- прекалено състрадание, отзивчивост и подобни, които във високи дози биват използвани от такива като приятелката.
Няма как да има личен интерес от лелката, дето за 35 години не е осъзнала, че светът не й е виновен за неволите и се жалва като 5- годишно.

А истинските приятели въобще не стигат до ситуацията Аз Аз Аз, защото им идва отвътре да има и Ти Ти Ти, че да се предупреждават по много пъти.
Недостатъците на хората са трески на характера, а не греди. Чисто и просто- егоистите не стават за приятели.

Това е ръчкане по болните места и тази жена никога не ти е била приятелка. Звучи като завършен егоист и дразнител.

Подчертаното от Кечър никога не бих го простила на никоя приятелка. Хайде бе. Онзи вече си живее живота и цъфти по нова любов, а тя ще ходи да ми срива и без това понакърнения имидж да му разправя как не спя и рева 24/7. Много приятелска постъпка няма що. Това е предателство.

И аз не бих го простила. За мен е адски ненормална постъпка, но едва ли е направена нарочно. Покзателна е за човека и неговата незрялост.