?Въпроси всякакви за СО?

Разбира се, че не е виновна жената, че не е ходила на гости у брат си, но говори за недотам добри отношения, я с него, я със снахата. И да почне да прави забележки на детето им в дома на майка си, която явно няма нищо против да ѝ трошат инвентара?

Послените съвети са най-адекватни - мисли в посока собствен дом, дано да се случи скоро!

Моята майка дели мен и сестра ми по признак успялост в живота.
Аз съм по-голяма, разведох се на младини, беше ясно, че ще се случи, защото бившия не беше стока. Имам и дете, което отглеждам сама. Е, вече порастна и е самостоятелен, да речем, де, но все пак. Винаги ми се напомня, че са ме прибрали навремето, че са ми казвали, че тоя не е стока, че всеки проблем в живота ми е по моя вина. И е драма голяма, като нещо не се съобразя с нея.
Сестра ми си намери приличен мъж, имат си прекрасно момиченце, майка им ходи на пръсти. То е звънене, какво да им сготви, като щя идват. Мен не ме е питала никога. То е внимаване, да не каже нещо криво, че сестра ми ще се засегне. На мен ми се намира кусур още от вратата.
Обаче, когато имат нужда от помощ на мен се обаждат.
Не се оплаквам, нещата няма да се променят и освен в редките случаи, когато ми прекипи, не се впечатлявам особено. Аз съм позволила това да стане и за мен е вече късно да променям нещата, това са 20 години затвърден модел.
Единственото предимство, което съм имала е, че винаги съм живяла сама.
Тъй като на теб не ти се очертава скоро да излезеш от този капан, единственото, което можеш да направиш е, да се изолираш от негативните неща, които щя ти поднася живота с родителите. И ако смяташ, че нещата няма да се подобрят, избери с какво да се примириш и какво да отстояваш.
Казвам го от опит, живях няколко години с родителита и сина си, преди да се изнеса.

И за съжаление, не съм в никакви отношения със сестра си. Години делене, мерене и сравняване доведоха до отчуждение.  Затова вече гледам себе си.

Аз виждам няколко проблема, които са встрани от твоя фокус:

1. Един вид, гузната ти съвест, те кара да се чувстваш по начин, който не ми се струва, че е в главите на останалите. Няколко пъти повтори "черна овца", "провалена" и т.н, и, въпреки че никой не потегля в тази посока, ти продължаваш да го споменаваш. Което ме кара да мисля, че, ако майка ти го споменава веднъж месечно, на теб ти се струва ежедневно. Помисли по това. Поработи по изчистване на вината от минали грешки.
2. Твоето дете има самостоятелна стая в къщата на родителите ти. Племенникът ти има ли така самостоятелна стая, дори неремонтирана? Тук съзирам проблем в това, че ти усещам чужда къща за свой дом. Не, тя не е твой дом. Нито правилата определяш ти, нито отношенията, нито кое е приемливо и кое не. Много често се случва така, че прекарвайки жовпта си на едно място, неминуемо то става наше, но за майка ти е различно. Тя ощетява едното си дете за сметка на другото. И по това помисли - равнопоставени ли сте фактически и обстоятелствено ти и брат ти в къщата на майка ти.
3. Как точно дете на година и три се качва самостоятелно на легло? Моето е на година и шест и още се затруднява. Явно преувеличаваш, защо? Повтори, че детето няма проблем с твоите напътствия, но също така, че му въвеждаш правилата, както и във възрастта на твоето дете. Не. Няма как да помниш как е било точно преди четири години и 8 месеца, нали? Защото във възрастта межди една и две децата се развиват всеки месец. Тоест, проблемът е, че със сигурност очакваш повече от възпитанието и поведението на дете, което няма как да го има в тази възраст. Защо? То Е бебе. Даже СЗО препоръчва кърмене до две, така че спокойно мога да го нарека и кърмаче, дори ако не го кърмят, а е на АМ. Децата в тази възраст подражават, те са огледало. Проблем с възрастните нямаш, ако сама не си го отваряш и тук идвам на
4. Очакваш да те подкрепят в неща, който са въпрос на избор и околните имат право на него, също колкото теб. Но ти не искаш да им дадеш този избор, а идваш да си потвърдиш мнението колко си онеправдана. Това вреди най-много на теб.  Не ми се вярва някой да е доволен от това, дете да ходи с кални обувки, да руши и да е за сметка на друг. По-скоро ми изглежда, че преекспонираш и си тънкообидчива за своето дете. Което е нормално, но не си в правото си да се месиш, точно в тая къща и точно на тези хора. Едва ли някой ще се разсърди, ако научиш детето на порядки с неговия език и по неговия начин. Но това не е начин, аналогичен на начинът към твоето дете, най-малкото, защото си забравила.

Благодари, че ти помагат - на тях, на Господ, на всички.
Изчезвай най-възможното скоро.
Повиши самооценката си.
Успех.

Познавам pandachina от други теми. Изключително фин, разбран и деликатен човек е. Освен да ти пожелая в най-скоро време да се преместите във ваш дом, не знам какво друго да кажа. Този дом е и твой, така че си отстоявай правата!

Дете на 1,3 е способно САМО да се качи на леглото. Както и да има мръсни обувки.
Както и да разбере, когато му се забранява нещо. Не от първия път естествено, но с времето се научава.
Напълно в правото си е да се дразни потребителката.

хаха, да, зависи от леглото по матрак на пода и на месеци може да се качи

по останалите въпроси нещо? вашето дете е на възраст?

Нека не се заблуждаваме.
Бил е неин, докато е била непълнолетна.
Не е неин отдавна, ами е на гости по принуда и няма случай да не ѝ се напомни от собственичката.
Така че, никакви права няма и нищо не може да отстоява.
Винаги може да ѝ посочи вратата, ако много знае.

Децата ли ще си мерим?
На 1,6 е бебето.
Качва се на каката на леглото от поне 3 месеца. Както и на дивана, на стол, от там на масата.
Обувките й в момента са ПАК за пране-поне за 5ти път вече.
Ходи от 1,1 възраст.
В дневната имаме 2 стилажа с вино--бебето знае, че там не се пипа. Пробвала се е естествено.
Друго?

Оф, на гости съм на свекърите. Не мога да разбера - не са лоши хора, но пък никаква реална грижа за сина им след 20тата му година. Да, не са длъжни, но все пак...И досега той не им споделя проблемите, които има и не търси тяхната помощ. Той няма право да има проблеми.

Абсурд, не съм съгласна. Щом са се съгласили да живеят заедно, ще трябва да се съобразяват и с нея. Това не я прави безгласна буква и да си мълчи и трае за всичко. Ще повторя, че жената винаги звучи супер уравновесено и разумно, така че съм склонна да заема нейната страна!

Децата са различни - едно може да се катери на леглото, друго не може. Някои деца са послушни и изпълняват, други си правят каквото решат. Защо изобщо се коментира възпитанието на чуждо дете, при условие че майка му е там. Малоумно е при наличието на баба и майка, лелята да взема детето и да му обяснява как се събуват обувките, още повече че я гледат накриво. Ако семейството имаше нормални отношения нямаше да има изобщо конфликт.

Дидис, моят син също на година и 2-3 месеца знаеше много добре какво е позволено и какво не. Докато един слънчев ден се светна, че може да не слуша и да прави каквото си реши, та се наложи да поприбера това-онова. Едногодишните не са роботи, при това правени по калъп.

Аз също съм на нейна страна!
Но, този театър съм го играла 13 години, та знам за какво пиша.
И да не си трае, и да си трае, все тая- виновна и грешна е.
А, ако реши да си очертае периметър, ще ѝ напомнят кой е собственика.

Това като хвалба ми звучи.   Какъв е въпросът?

Малоумно е, че майката и бабата не се сещат да събуят обувките!

Не знам, Абсурд. Когато се прибирам в родния ми град при семейството ми, аз се прибирам У ДОМА. Така го чувствам аз, така го чувства и семейството ми.

Моето е реплика на твърдението, че детето е още малко. Едва ли не Панданчина си измисля, че детето се катери на леглото, а обувките му били мръсни.
Ми съвсем възможно си е.
И ще правя забележка, щом детето чупи МОИТЕ вещи, цапа моето легло, а мама му само гледка и се любува отстрани.
У тях ако иска и чук да му дава, стените да руши- не ме интересува.