?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 122
  • 20 915
# 16 845
Ми аз не обичам деца много. Моето си да, на някои приятели да, но пък и не смятам, че всички деца са мили и добри.
Освен това се оказах с пораснало дете на възраст, когато някои жени тамън раждат, и си казах - е най-накрая.
Характера ми е такъв, че не съжалявам за нещата, които нямам или не съм постигнала колкото и да опитвам, а намирам нещо, което да ме радва в това, с което разполагам.
Та мисля, че мога да предположа, че щях да съм щасхлива и без.
Виж целия пост
# 16 846
possessed, то и аз не се умилявам от всички деца, но пък имането на моите собствени е щастие. То, това му е смисълът и осмислянето на живота - щастие. Според мен де. Малцина са широките души, доволни на общото и нямащи свое за лично щастие.
Виж целия пост
# 16 847
Е, аз казах, че и за секунда не съм съжалила за моето.
Въпреки, че сега ми лази по нервите и обмислям болезнена саморазправа. И въпреки, че имах сложен живот, тъй като имах дете.
Виж целия пост
# 16 848
А без дете какъв живот е - лесен? хех
Виж целия пост
# 16 849
Ами сигурно нямаше да е точно по тези начини труден.
Виж целия пост
# 16 850
Да, разбира се - по други начини.
Виж целия пост
# 16 851
Мои приятели се ожениха преди 13 години, а се сдобиха с бебе тази година. Нямат репродуктивни проблеми, отлагаха умишлено, с което аз съм запозната добре, защото жената ми е близка от 34 години, демек от раждането си.

Аз разбирам мнението на Кристина по-скоро като подкрепа към хората без деца. Допреди 20 години подобни двойки бяха съжалявани и окайвани, в момента се приема за нещо нормално, ако не успееш да се възпроизведеш. Естествено, че е гадно да не успееш да сбъднеш мечтата си да имаш рожба, обаче не всички хора останали без такава го изживяват.
Виж целия пост
# 16 852

А на тези, които зачекнаха темата за репродуктивните проблеми ще кажа, че от всичките ми близки с деца, една е заченала инвитро и то на възраст под 30 години. Другите жени, които са с деца около мен, родиха над 33-34-35 годишна възраст и заченаха по естествен начин, без да се борят със стерилитет. По-възрастните родители в момента, не са по-възрастните родители преди 30-40 години, моля ви се, огледайте се малко! Не давам съвети да се забременява късно, но не виждам защо всички трябва да са юруш на маслините, че след 30 вече ще е късно.

Да, права си- сегашните 35- 40 годишни родители не са като предишните.
Доста по- износени са психически и физически от стреса, несигурността, боклуците в храната и въздуха..........
Има статистика, колкото и да не може да ѝ се вярва, която показва че днес след 30 забременяването е по- проблемно, инвитрото е при повече жени, а секциото- поголовно.
Виж целия пост
# 16 853
Те и днешните 20 годишни ядат боклуци и живеят в стрес. Аз поне съм имала спокойно детство и съм отгледана с домашни плодове и зарзавати, демек подложила съм си добре.

И като говориш за 35-40 годишни родители е добре да познаваш такива. Защото аз познавам много, всичките с хубаво образование, работа, жилища, заплата и имащи по 2 деца, заченати по естествен начин.
Виж целия пост
# 16 854
През детството ми 35-40-годишните изглеждаха тотални лели. Нищо общо със сегашния вид на 35-40-годишните.
Виж целия пост
# 16 855
Вижте сега тези жени ги познавам от десетина и повече години. Когато бяха на 30 - 35 многократно съм им казвала, че е нормално да си родят дете, дори и да направят компромис с партньора,пък дори и да го гледат сами. Техните родители бяха с десетина години по-млади от сега. Те отлагаха по ред причини, сега няма да се впускам в подробности, но е факт, че сега пак са насъщото дередже /със същия или подобен на предишния партньор/ и пак не могат да имат дете. Една мъчи някакви медицински процедури,но с много неясен резултат и много пари като инвестиция.
За мен лично е късно да раждаш на 40 г. , но като го кажа и започват да ме ядат с парцалите. Сега ако си забременееш нормално или пък се получи ин витро ок, ама да си имал 20 г. от живота си, в които не можеш да вземеш решение по най-важния въпрос - ще имаш или не дете и в един момент, когато вече е почти невъзможно,да започнеш да страдаш, си е безсмислено.
Аз съм си щастлива с децата, направила съм нужните компромиси - имам деца, ако не бях направила нужните компромиси - може би нямаше да имам деца. Всяко нещо в живота си има цена, но станеш ли на  40 повече от половината ти живот е минал и няма време за съжаления. Просто е безсмислено. не виждам какво да им кажа, за да се почувстват по-добре.
Виж целия пост
# 16 856
Няма какво да им кажеш. Да. Всяко нещо струва друго нещо.
Виж целия пост
# 16 857
Вижте сега тези жени ги познавам от десетина и повече години. Когато бяха на 30 - 35 многократно съм им казвала, че е нормално да си родят дете, дори и да направят компромис с партньора,пък дори и да го гледат сами. Техните родители бяха с десетина години по-млади от сега. Те отлагаха по ред причини, сега няма да се впускам в подробности, но е факт, че сега пак са насъщото дередже /със същия или подобен на предишния партньор/ и пак не могат да имат дете. Една мъчи някакви медицински процедури,но с много неясен резултат и много пари като инвестиция.
За мен лично е късно да раждаш на 40 г. , но като го кажа и започват да ме ядат с парцалите. Сега ако си забременееш нормално или пък се получи ин витро ок, ама да си имал 20 г. от живота си, в които не можеш да вземеш решение по най-важния въпрос - ще имаш или не дете и в един момент, когато вече е почти невъзможно,да започнеш да страдаш, си е безсмислено.
Аз съм си щастлива с децата, направила съм нужните компромиси - имам деца, ако не бях направила нужните компромиси - може би нямаше да имам деца. Всяко нещо в живота си има цена, но станеш ли на  40 повече от половината ти живот е минал и няма време за съжаления. Просто е безсмислено. не виждам какво да им кажа, за да се почувстват по-добре.
Кристина, приятелският ми съвет е просто да не даваш съвети на хора, чийто проблем нямаш.  Това е безсмисленото.  Чувствата са чувства. Доста е гадно да ръчкаш някой в раната и да му казваш как е безсмислено да го боли. За да сравня с нещо, което познаваш: Ако, не дай боже, загубиш децата си, ще е безсмислено да ги оплакваш с години,  но  ще се случи. И едва ли ще се почувстваш по-добре, ако някой ти каже да си носиш новите рокли, щото със сълзи няма да ги върнеш. Същото важи и за самотата. Ако за някой е било много важно да не си прекара живота сам, но така се е случило, дори и "вината"  в голяма степен да си е негова, е доста цинично да му обясняваш, че е безсмислено да страда. На каквито и екскурзии да ходиш, да се сцепиш от нови рокли и коктейли,  празнотата си остава. В тоя форум наистина се изумявам как изобщо липсва и най-малък опит да разбереш болката на другия, даже да е много различен от теб, а не е особено трудно.
Виж целия пост
# 16 858
Като "не виждаш, какво да им кажеш" - не казваш нищо. Не се мисли за някакъв официоз, който трябва да се изкаже по всички проблеми на заобикалящите те. Такива, дето дрънкат, просто защото да кажат нещо и то по деликатна тема, са най-неприятните личности. Непохватни и неуместни в коментарите си. Направо на социопатия лъхат, толкова са нетактични и абсурдни.
Виж целия пост
# 16 859
Имам три деца и бих искала да кажа, че ако някой изпитва празнота и мисли, че детето ще я запълни - да не си дава зор да ражда дете, не се прави така и не се използва така детето. Това е от нещата, които ги правиш или не ги правиш - не дават отговорите за живота, напротив, може да ти дадат изкривени отговори. Някои хора издигат децата в култ, а това е адски неприятно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия