?Въпроси всякакви за СО?

Подкрепям по-горните мнения. Докато ти се паникьосваш, че друг пълнолетен индивид не си спазва уговорките и ангажиментите, мога да те уверя, че в неговите очи системен проблем няма, има само серия от индивидуални, по никакъв начин не свързани помежду си пляскания по челото с "еееех", "ааааах" или "мамка му" - както дойде. Има застрашително голям шанс така да си бъде и занапред.

Помисли малко над твоето поведение - вечните "напомняния" карат ли те да се чувстваш носеща отговорност, порастнала, сериозна? Чувстваш ли се сякаш без теб и грижите ти този човек е "за никъде"?
Според мен много жени преработват съзряването си по този начин и търсят начин да докажат, че са възрастни, демонстрирайки колко стопроцентово надеждни, сериозни и изпълнителни са и как могат да поемат целия видим и невидим товар на едни отношения. Цялата енергия е съсредоточена към поддържането на тази представа за себе си, защото така се чувстват застраховани срещу критика - нали все пак те са прави, тъй да се каже. Често се среща при хора, които изпитват страх да загубят останалите, да ги разочароват, но пренасят този си страх върху случки и обстоятелства, които въобще не биха имали подобни последствия. Ето, нямала си била подкрепа да прекъснеш тази връзка и си стоиш в нея. Умът ми не го побира защо вземаш подобни решения с консултативен съвет. И като не им хареса решението ти какво - под мостовете няма да шумят реките или как

Единственото, което се постига е, че такава жена привлича точно типажа на приятеля ти - мъж с друг характер нито би имал нужда, нито би търпял подобна динамика в отношенията. Aко не искаш и със следващия мъж да си трошиш нервите за същите неща, прекрай известно време размишлявайки над въпроса онази стара реклама на бульони с репликата "Ех, ти пак угоди на всички" по действителен случай ли е и кое му е толкова страшното, ако не е.

Като казва - казвай му и ти. Че ни се води, ни се кара. Прави се на луда, че си забравила за нещо негово, а не че нарочно не си споменала. Невинно "ами случва се, от толкова задължения дори и аз забравям, разчитах ти по-добре да се грижиш за себе си, голям човек си".
Пиши тук, за да изпуснеш парата и да не си докараш някоя болест, а с него действай хладно и дистанцирано. Живей така, все едно ти е съквартирант и нямате общи задачи. Не поставяй срокове и "последни шансове" - той може да се държи добре за известно време и после - старата песен. За изпускане на парата също може да си водиш някакъв дневник, в който да отбелязваш изцепките му.
С майка и приятели не говори за него, а ако подпитат нещо, обясни, че предвид реакциите им, темата ти е неприятна.

Какво работи и по колко чАса? Има работи, които наистина макар и за 8ч. изморяват и скапват. Обаче съня му е най-малкия проблем. Искаш ли цял живот да го търпиш такъв "добродушен" и да ти прави такива циркове? А ако имате дете и така прави пред него, наясно ли си каква психическа травма ще е за детето да гледа как баща му се изнася с думи, че все едно няма да се върне? Не му чекирай билета.  Да се научи, че бездействията си имат последици. За какво да го чекираш? 2 седмици преди да се скарате му се молиш да си бръкне в портфейла и да ти даде данните си за да го чекираш, а той се прави на разсеян - явно не му е зор да идва. Освен това ти е набил шута - за какво ти е на тази ваканция - да ти я развали ли?

Една връзка в по-големия процент от същността си трябва да ти носи хубави емоции или поне да не те напряга. Помисли дали минусите не са повече от плюсовете. Имах гадже, което на 34г живееше с майка си и то не защото не може да си позволи наем а защото жената му чистеше, готвеше и изобщо си го гледаше. Един ден от проведен разговор за това докато аз му сготвя нещо той да е навън с приятели а аз сама у тях и това на 2рия месец може би... познай дали се съгласих, такива хора нямат оправия, бягай докато е време, аз така направих и изобщо не съжалявам.

Четох и се двоумях какво мисля за този  образ, но след като повтори, че те обвинявал ту че си досадна мърморица, ту че нарочно не му напомняш и му проваляш нещата - реших - Не става. Това си е вмненяване на вина, а сте още гаджета. Верно, че свестните хора стават все по-малко, но с този не си заслужава и не го пускай обратно. Близките ти няма да живеят с него, като си изнервена и наранена ще кажата - О, мила, но ние не мислехме, че чак такова е положението  с него. Дай си шанс да срещнеш друг, а и тоя си е тръгнал, няма да му ревеш да те приеме обратно, я!

Аз не понасям и никога не правя нищо, ако някой се пробва да ми нарежда. Рядко и се пробват, но ... никога няма да го направя.

Организирана съм достатъчно, до съвършенство, според МОИТЕ приоритети. Някой такъв да се пробва да ми вменява задачки, нещо за правене, купуване, някъде да се ходи, без аз да съм решила е абсурд да му се получи.

А са се пробвали. Разни такива гаджета, дето се взимат много на сериозно, приятелки, майка ми /тя и все още се опитва/, СВЕКЪРВА МИ, сестра ми, колеги - никакъв шанс. Нулев.

Искам да спя след работа или в почивния си ден, а някой му се излизало? Не ми пука. Изморена съм и някой иска да му купувам нещо - отново не ми пука. Сценаристите и диригентите, трябва да си търсят друг тип хора.

Анонимната - допусни възможността, че той просто НЕ ИСКА да върши, това, което ти искаш.

Какво му е добродушното на човек, който нарича партньора си злобен, лош, мърморещ?

Salsisha, има си такива като теб вълци - единаци. Ако съм искала на някой да не му пука като го помоля да ми купи сок, щото видиш ли е много изморен и няма 2 минутки за мен, нямаше да почвам връзка. Трябва взаимност. Щото той като болен или изморен, аз правя всичко. Работя на 2 места, 6 дни в седмицата, той е 2 на 2, ама по твойта логика да му кажа ли "Абе, изморена съм, не ми пука, че си гладен/жаден" .
Не искам да влизам в такива спорове, така че се връщам на моята тема. Приготвила съм си някои думи да му кажа  както и някои обещания пред самата мен. Ще видим как ще действам, но съм много благодарна за подкрепата тук, която в реалния живот няма от къде да получа.

Ако ви се роди и дете, в по-голямо чудо ще се видиш. Сега е нищо.

Имам позната, която все се хваща с  такива, които я обиждат. Как можело да й казва еди какво си... Обаче стои, готви, чисти, бачка, докато не я разкарат.

Същото, като на партньора, който нарича човека мързелив, неорганизиран, ненаспал се и както още го нарече във всичките си постове.

Не разбирам, как хората живеят след като, имат такова мнение един за друг ...


Не си искала, каквото ти се случва, но то се е случило. Защо не се прекратила връзката? Може би, защото имаш нужда от някой, който е уж лош, за да се виждаш в собствените си очи, като добра? Предишните ти връзки така ли бяха? Състезание? Аз направих това, това, това, а пък той нищо ... Не става така. Връзката е място, където двамата се чувстват добре и себе си, а ти я описваш, като ринг, където искаш да победиш и да наложиш твоите виждания.

И да - когато си изморена, не ти пука, кой е гладен и жаден. Да се нахрани и напои има нужда само детето/децата и котката. Мъжа ми е възрастен човек и ако не съм в настроение, ще се оправи и сам, няма да умре от глад и жажда.

На мен не би ми било приятно, някой да ми каже, че работата ми е много лека и той/тя би ходил вместо мен, за да си почива там. Че съм мързелива и тъпа едва ли не. Много бих се засегнала.
Щом и ти работиш, разбира се, че е редно да си делите домакинските задължения, ама с такива изрази, не очаквай положителен резултат. Или просто и ти недей да чистиш, переш, готвиш, гладиш и т.н., ако нямаш желание.
Сега видях поста на Salsisha, която много пъти намирам за рязка, но сега съм на нейното мнение и особено се съгласявам с последното изречение.

И аз съм на мнениято на салсиша. Като толкова ти се пие сок - нямате ли около блока един квартален магазин да слезеш за 5 мин.? Човека си е имал друго на глава или е бил изморен и е забравил  - толкова ли е сложно да слезеш за 1 сок? А като те мързи - вода от чешмата винаги има. На мен ако някой ми натяква и мърмори постоянно, дори и да има принципно желание да свърша нещо, ми се отщява и правя всякакви други ангажименти преди това, за което насила ме карат, освен това, такова мрънкане ме изтощава прихически и още повече ме отегчава и отказва да свърша, каквото има за вършене. Вероятно и твоя приятел е така. Ти не си в роялата му на гадже, а на майка, на даскал, на наставник, шеф и т.н. С такова мрънкало и аз ще искам да спя по 12ч. само и само да не ми надува главата с мрънканици кога какво да правя. Той е голям човек и има правото сам да си разпределя времето - когато прецени, че иска да свърши нещо тогава /в разумни граници де/. Ако подир теб ходи някой и постоянно те ръчка за нещо, дали ще ти хареса? Да не може сама да си организираш времето, понеже на някой му се превело едиси какво, пиело му се сок, иска нещо да свършиш и т.н.?

По принцип е добре ако двама живеят заедно, някои неща да се правят с един и същ ритъм, не може всеки 100% да си гледа комфорта, иначе нищо няма да става. Особено за мъж - хич не ми е мъжко това спане с часове, все едно женка в цикъл или пенсионер. Просто е такъв тип. Ако не ти харесва, оставяш го.

И го оставяш да се оправя сам, наистина - и да види последствията. Да, ще провали и омаже някои неща, ама поне ще получи някои уроци.

Понеже изказах и аз като горните мнения, ще се уточня.
Не се засягай, приеми че простонесте един за друг. И тъй катоти си изискващата, ти трябва данаправиш компромиса. Или да вземеш решението да прекратите тая мъка.