Не бих допуснала никакъв контакт с подобни хора. Няма да вдигам телефон, няма нищо. И за връзката си с приятеля бих се замислила, ако настоява да се виждаме с майка му. По никакъв начин мен не може някой да ме накара да се виждам с луди хора.
Виж целия пост
?Въпроси всякакви за СО?
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
# 19 531
24 окт. 2018, 13:50 ч.
Жалба в РУ ние и да подадем, файда. Живеем в различни градове. Всички обиди от него към нас се казват на нея, след което тя ни ги препредава. Онази вечер си позволи за първи път да ни обиди пряко, когато говорих с него по телефон.
Катерин, то е ясно, че това е решението, но това не е моята майка. Приятелят ми я обича много, реално от нея ние нищо лошо не сме видели. Тя е супер скромна и съм сигурна, че обича децата си. Но ме боли да кажа точно какво мисля. Как да кажа на любим човек, че ми се струва, че майка му предпочита мъжа си насилник, вместо него.
А и ултиматуми аз коя съм, че да давам. Това трябва да бъде решение на моя приятел и сестра му, евентуално. Чудя се, мисля как да подходя по-умерено и какво отношение да взема, без да засегна чувствата му, но не мога да го измисля. Пробвала съм много пъти да говоря, той все казва "аз какво мога да направя, тя решава" и т,н, но той страда.
А до сега към нея винаги съм била супер умерена в думите си. И никога не съм си позволила да й кажа точно това, което мисля, понеже аз коя съм реално?
Имам чувството, че страда от онзи синдром, в който жертвата се нуждае от насилника си.
И анонимността ми отиде по дяволите. Все тая.
Виж целия пост
Катерин, то е ясно, че това е решението, но това не е моята майка. Приятелят ми я обича много, реално от нея ние нищо лошо не сме видели. Тя е супер скромна и съм сигурна, че обича децата си. Но ме боли да кажа точно какво мисля. Как да кажа на любим човек, че ми се струва, че майка му предпочита мъжа си насилник, вместо него.
А и ултиматуми аз коя съм, че да давам. Това трябва да бъде решение на моя приятел и сестра му, евентуално. Чудя се, мисля как да подходя по-умерено и какво отношение да взема, без да засегна чувствата му, но не мога да го измисля. Пробвала съм много пъти да говоря, той все казва "аз какво мога да направя, тя решава" и т,н, но той страда.
А до сега към нея винаги съм била супер умерена в думите си. И никога не съм си позволила да й кажа точно това, което мисля, понеже аз коя съм реално?
Имам чувството, че страда от онзи синдром, в който жертвата се нуждае от насилника си.
И анонимността ми отиде по дяволите. Все тая.
# 19 532
24 окт. 2018, 13:54 ч.
Мен би ме било страх и няма как да се занимавам с това. Явно си по-смела.
Виж целия пост
# 19 533
24 окт. 2018, 13:59 ч.
Не е твоята майка, но действията й засягат И ТВОЯ живот, здраве и спокойствие.
А когато нещо ме засяга пряко и влошава като цяло обстановката около мен, аз съм в правото си да изисквам и да взимам решения, които да подобрят живота МИ.
Ако твоята майка ви създаваше подобни грижи, приятелят ти дали би бил толкова отстъпчив и благосклонен?!
В крайна сметка, не можеш да спасиш никого, ако той сам не иска да бъде спасен.Решението в такива случаи е просто да го оставиш да прави каквото иска и да се дистанцираш максимално, за да запазиш своя разсъдък и живот.
Виж целия пост
Скрит текст:
Катерин, то е ясно, че това е решението, но това не е моята майка. Жалба в РУ ние и да подадем, файда. Живеем в различни градове. Всички обиди от него към нас се казват на нея, след което тя ни ги препредава. Онази вечер си позволи за първи път да ни обиди пряко, когато говорих с него по телефон.
Скрит текст:
Приятелят ми я обича много, реално от нея ние нищо лошо не сме видели. Тя е супер скромна и съм сигурна, че обича децата си. Но ме боли да кажа точно какво мисля. Как да кажа на любим човек, че ми се струва, че майка му предпочита мъжа си насилник, вместо него.
А и ултиматуми аз коя съм, че да давам. Това трябва да бъде решение на моя приятел и сестра му, евентуално. Чудя се, мисля как да подходя по-умерено и какво отношение да взема, без да засегна чувствата му, но не мога да го измисля. Пробвала съм много пъти да говоря, той все казва "аз какво мога да направя, тя решава" и т,н, но той страда.
А до сега към нея винаги съм била супер умерена в думите си. И никога не съм си позволила да й кажа точно това, което мисля, понеже аз коя съм реално?
Имам чувството, че страда от онзи синдром, в който жертвата се нуждае от насилника си.
И анонимността ми отиде по дяволите. Все тая.
А и ултиматуми аз коя съм, че да давам. Това трябва да бъде решение на моя приятел и сестра му, евентуално. Чудя се, мисля как да подходя по-умерено и какво отношение да взема, без да засегна чувствата му, но не мога да го измисля. Пробвала съм много пъти да говоря, той все казва "аз какво мога да направя, тя решава" и т,н, но той страда.
А до сега към нея винаги съм била супер умерена в думите си. И никога не съм си позволила да й кажа точно това, което мисля, понеже аз коя съм реално?
Имам чувството, че страда от онзи синдром, в който жертвата се нуждае от насилника си.
И анонимността ми отиде по дяволите. Все тая.
А когато нещо ме засяга пряко и влошава като цяло обстановката около мен, аз съм в правото си да изисквам и да взимам решения, които да подобрят живота МИ.
Ако твоята майка ви създаваше подобни грижи, приятелят ти дали би бил толкова отстъпчив и благосклонен?!
В крайна сметка, не можеш да спасиш никого, ако той сам не иска да бъде спасен.Решението в такива случаи е просто да го оставиш да прави каквото иска и да се дистанцираш максимално, за да запазиш своя разсъдък и живот.
# 19 534
24 окт. 2018, 14:03 ч.
В такъв случай - пълен игнор на свекървата. И на мъжа й, защо изобщо комуникираш с него? Тресваш телефона и край. Точка! Блокираш го, изключваш звука и това е, а не да подскачаш при всеки звън.
Коя си ти ли? Ти си човек, на когото онази жена звъни и препредава заплахи!! Ти си човекът, който не иска да контактува с нея и него. Ако аз ти се обадя няколко пъти и те напсувам - ще продължиш ли да ми вдигаш? Заплаши я, че ще ги съдиш за телефонен тормоз.
Принципно не смятам, че човек трябва на всяка цена да се съобразява с порасналите си деца, щом не живеят заедно. Ако тя не въвличаше и вас, нейна работа карат ли се, бият ли се. В различни градове сте - още по-добре, няма да ви се изтърси на вратата.
Да, Стокхолмски синдром.
Виж целия пост
Жалба в РУ ние и да подадем, файда. Живеем в различни градове. Всички обиди от него към нас се казват на нея, след което тя ни ги препредава. Онази вечер си позволи за първи път да ни обиди пряко, когато говорих с него по телефон.
Коя си ти ли? Ти си човек, на когото онази жена звъни и препредава заплахи!! Ти си човекът, който не иска да контактува с нея и него. Ако аз ти се обадя няколко пъти и те напсувам - ще продължиш ли да ми вдигаш? Заплаши я, че ще ги съдиш за телефонен тормоз.
Принципно не смятам, че човек трябва на всяка цена да се съобразява с порасналите си деца, щом не живеят заедно. Ако тя не въвличаше и вас, нейна работа карат ли се, бият ли се. В различни градове сте - още по-добре, няма да ви се изтърси на вратата.
Да, Стокхолмски синдром.
# 19 535
24 окт. 2018, 14:07 ч.
Много съм страхлива и честно казано заради това, не толкова заради някакви принципи, ще отказвам гостувания в такъв дом...
Според мен е най-добре мъжът ти и сестра му да седнат с майка им и да поговорят сериозно за последствията. Да обясняват точно какво ги притеснява, за някои може да е жестоко, но аз съм за показване на реалността. Има доста случаи на избити или осакатени семейства, разкажете ѝ за тях. Те също едва ли са мислили, че нещата ще спрат до псуване, обиди и бой без тежки последици.
За съжаление жертвите на насилие не искат да осъзнаят истината и започват да защитават насилника. Трябва да са много убедителни, в същото време спокойни.
В наши дни честа препоръка е посещение при психолог и много хора твърдят, че помага. Не мога да кажа от личен опит, но и този вариант не е за пренебрегване.
Най-лошото е, че дори тя да го напусне, това не значи, че тормозът ще спре. Спира само като си намери нова жертва или е в затвора, или в гроба.
Виж целия пост
Според мен е най-добре мъжът ти и сестра му да седнат с майка им и да поговорят сериозно за последствията. Да обясняват точно какво ги притеснява, за някои може да е жестоко, но аз съм за показване на реалността. Има доста случаи на избити или осакатени семейства, разкажете ѝ за тях. Те също едва ли са мислили, че нещата ще спрат до псуване, обиди и бой без тежки последици.
За съжаление жертвите на насилие не искат да осъзнаят истината и започват да защитават насилника. Трябва да са много убедителни, в същото време спокойни.
В наши дни честа препоръка е посещение при психолог и много хора твърдят, че помага. Не мога да кажа от личен опит, но и този вариант не е за пренебрегване.
Най-лошото е, че дори тя да го напусне, това не значи, че тормозът ще спре. Спира само като си намери нова жертва или е в затвора, или в гроба.
# 19 536
24 окт. 2018, 14:09 ч.
НСЧ, жените затова си патят, защото са страхливи. Малко здравословна агресия не е излишна в случая. Както са казали - Сам Колт направи всички равни.
Виж целия пост
# 19 537
24 окт. 2018, 14:15 ч.
Страхлива съм в смисъл, че избягвам такива ситуации, считам ги за излишен риск, който сама си навличам. А ако все пак попадна, тогава не ме е страх да съм крайна, отношенията се прекратяват от раз, ако е необходимо и с агресия.
Виж целия пост
НСЧ, жените затова си патят, защото са страхливи. Малко здравословна агресия не е излишна в случая.
# 19 538
24 окт. 2018, 14:16 ч.
Аз го блокирах още след репликата "ще ви отрежа главите". А и тя ме помоли да му звънна, след като никое от децата й не изяви желание. Приятелят ми беше против, но само и само това звънене да спре го направих.
Ако моята майка създаваше подобни грижи, отдавна щях да съм поставила ултиматум. Може би правилната насока, в която да тръгна е да говоря с моя пр. и сестра му. С майка им отдавна заочнах да свеждам разговорите до минимум. И понеже дъщеря й по-бурно си изразява емоциите относно ситуацията пред нея, а синът й се ядосва вътрешно, тя в един момент реши, че ще се жалва и хвали съответно за случките на мен. Спря да ми звъни, започна да ми пише по месинджър. Днес, обаче бях прекалено остра в отговора си и допускам, че ми е се обиди. Нека. Малко й е, колкото и грубо да звучи.
НСЧ, последния път лично аз й казах, че следващия път може и да я заколи. Както и синът и. С нея е говорено многократно.
Тя дори си тръгва миналата година. Развали ни новата година с технте циркове отново. След това си замина при родителите й за около 2 седмици. Беше категорична, че това е края. Е, върна се. Одеве пак ми вика "дала съм срок до нова година"..
Виж целия пост
Ако моята майка създаваше подобни грижи, отдавна щях да съм поставила ултиматум. Може би правилната насока, в която да тръгна е да говоря с моя пр. и сестра му. С майка им отдавна заочнах да свеждам разговорите до минимум. И понеже дъщеря й по-бурно си изразява емоциите относно ситуацията пред нея, а синът й се ядосва вътрешно, тя в един момент реши, че ще се жалва и хвали съответно за случките на мен. Спря да ми звъни, започна да ми пише по месинджър. Днес, обаче бях прекалено остра в отговора си и допускам, че ми е се обиди. Нека. Малко й е, колкото и грубо да звучи.
НСЧ, последния път лично аз й казах, че следващия път може и да я заколи. Както и синът и. С нея е говорено многократно.
Тя дори си тръгва миналата година. Развали ни новата година с технте циркове отново. След това си замина при родителите й за около 2 седмици. Беше категорична, че това е края. Е, върна се. Одеве пак ми вика "дала съм срок до нова година"..
# 19 539
24 окт. 2018, 14:17 ч.
И аз съм същата, много мразя заплахи, насилие, всякакви подобни изцепки и няма как да ги изтърпя.
Виж целия пост
# 19 540
24 окт. 2018, 14:41 ч.
Ти в цялата ситуация си никоя, за да се занимаваш. На твое място ще се дистанцирам от ситуацията и родата на приятеля си. Единственото, което бих направила, е да говоря с половинката си и да му обясня, че не съм ок някой да ме заплашва, друг да ми виси в къщата, истерясвайки, че е изгонена/бита/обиждана и бих изисквала да вземе мерки по този въпрос, ако иска да сме заедно. Така като гледам децата на свекърва ти не предприемат нищо смислено по случая. Ако децата й спрат всеки път да я спасяват и види, че няма на кой да хленчи или ще намери сили да го зареже, като види ,че децата й са й обърнали гръб или ще си го търпи без да ви занимава. Докато има при кой да ходи всеки път като натирено куче, това няма да спре. Ако иска да е с това пияно недоразумение- нейна воля.
П.П. За мен това не е никакъв Стокхолмски синдром. Просто не й стиска да го зареже, като знае какви ще са последиците за нея. Ще започне да я тормози нон стоп. Може да се притеснява и за живота си.
Виж целия пост
П.П. За мен това не е никакъв Стокхолмски синдром. Просто не й стиска да го зареже, като знае какви ще са последиците за нея. Ще започне да я тормози нон стоп. Може да се притеснява и за живота си.
# 19 542
24 окт. 2018, 14:46 ч.
Аз не съветвам "Анонимната" 
да се навира в техните бакии, а да ги изолира категорично.
Не отговаряй, блокирай. В Месинджър, ФБ, телефони и т.н.
Правилната насока е да не се занимаваш с техните дела, но да озаптиш "свеки". Все едно е чужд човек, който ти звъни и те притеснява.
Не ми отговори - ако аз те тормозя по телефон/Вайбър, няма ли да ме блокираш?
Ще ме уморите с това общуване нонстоп, аз по 3-4 дни не се чувам с нашите, и то без да се бият и колят.
Виж целия пост
да се навира в техните бакии, а да ги изолира категорично.Не отговаряй, блокирай. В Месинджър, ФБ, телефони и т.н.
Правилната насока е да не се занимаваш с техните дела, но да озаптиш "свеки". Все едно е чужд човек, който ти звъни и те притеснява.
Не ми отговори - ако аз те тормозя по телефон/Вайбър, няма ли да ме блокираш?
Ще ме уморите с това общуване нонстоп, аз по 3-4 дни не се чувам с нашите, и то без да се бият и колят.
# 19 543
24 окт. 2018, 14:48 ч.
Анонимна, да приемем, че си никоя в тази ситуация и че тя засяга само приятеля ти и неговото семейство. А как се виждаш, ако останеш с него и имате деца? Как виждаш децата си да живеят с такива роднини? А ти какъв живот би водила? Склонна ли си да приемеш подобен живот за себе си и децата си?
Виж целия пост
# 19 544
24 окт. 2018, 14:49 ч.
Бях в същият сценарий преди години, засягащ майка ми. След всички по-различни опити накрая поставих ултиматум. Е, подейства. Да, не си говорихме близо година и половина, но накрая го изгони и се разведоха. Там историята беше още в по-суров вид. Продължи тормоза и след това, но лично аз много му свих перките. Та, само това е изхода. Трудно е, но е само това. От децата й зависи, не от теб за съжаление. Явно те нямат достатъчно смелост и решителност да го направят по този начин.
От там ти ще трупаш нерви без ефект, защото си само наблюдател и буфер.
Виж целия пост
От там ти ще трупаш нерви без ефект, защото си само наблюдател и буфер.
Препоръчани теми