Добрата новина е, че започнах да чета книги - има няма няколко месеца оттогава. Имах един бум с 10-15 книги изчетени преди 2-3 години, после спрях, сега пак лека полека започвам. С големия когато започнах да чета книги /при мен сигнал, че започва да остава свободно време и мисловна енергия за осмислянето им!!!/, мина се не мина 1/2-1 година и забременях, айде ремонти, лежане за задържане, изследвания, и четенето пак отиде в рЯката. Като остане ресурс /времеви и енергиен/ водя малката на куклен театър, не себе си, за мен време има, целият живот е пред мен, тя скоро ще го израсте и и да искам няма да има кого да водя. Въпрос на приоритети, детството е 10 години от целия ми живот, все ще мина и без мероприятия /мои лични/. Големият е болен, айде 2 пъти по лекари, в четвъртък ни викат на контролен, и всеки ден до аптеката, ето ти час, два на ден средно отиват за обгрижване, хем леко го кара. След месец ще се разболее малката, отива си време за тези неща и си някак изцеден, мозък не ти остава за друго, искаш да лежиш и гледаш в една точка. Надявам се добре го описах.