?Въпроси всякакви за СО?

Аз да се повторя - гледай майка ти да не те разубеди.
Успех.

Защо и как голяма жена ще се разубеди от приказките на майка си??? Аз не го разбирам това. Каквото искам, го правя винаги.

Написах ти няколко пъти да дадеш на себе си отговор, но тъй като не можеш, реши да се озъбиш.
Мен твоето решение не ме касае, но е жалко че на 37 още ти щъкат бръмбари из главата.

Доста пъти си го споменавала и изглеждаш доста огорчена, че майка ти няма желание да ти помага за децата. И аз бих била огорчена в подобна ситуация, дори и реално да се справям и без нейната помощ. Бременността е една много малка част от имането на дете, няма кой знае колко грижи да спести осиновяването. Трябва наистина много сериозни здравословни опасения да има човек, че да го предпочете като вариант. Достатъчно големи опасения, че да надвишават риска от дете с проблем, износено и родено от циганка, забременяла от близък роднина, пушеща и пиеща до раждането, хранеща се с кой знае какво и т.н.

Не знам някой на 37 да направи накрая каквото майка му или форума са казали Жената просто иска майка й да е по-съпричастна към бременността й. Това или ще стане, или не.

Анонимна, като жена с две деца мога да ти кажа, че забременяването и износването е най-леката част. На твое място не бих се разстроила от факта, че ще съм сама на оплождането, но после когато детето се роди, особено когато проходи ще имаш нужда от помощ. Хубаво е да не си съвсем сама. Аз бих предпочела да родя дете от мъж, дори и да не живеем заедно, но все пак да има кого да помолиш за помощ. На майка ми не разчитам, така че не мога да ти съчувствам.

Аз пък искам да кажа, че никой не знае с какво се захваща, когато реши да има дете. Освен това понякога уж двама решават, а накрая един го гледа. И изобщо не е работа на скучаещи лели с деца, да дават акъл на жена, решила да има такова.

Успех от мен и гледай да оправиш отношенията с майка си!

Абсолютно разбирам Анонимната. Аз лично винаги предпочитам да ходя сама на лекар. Някак по-лесно осмислям и преживявам нещата, когато някой не се суети и тръшка около мен. Била съм на две доста сериозни интервенции сама, по свое желание. Върнах се пеша от клиниката след манипулация с пълна упойка.
Но това не променя отношението ми и факта, че бих очаквала от майка ми (за съжаление вече не е сред нас) пълно отдаване в подобна екстремална ситуация. На колкото и години да е човек, той очаква безрезервната подкрепа на родителите си, поне в нашето семейство е било така. Не е задължително точно майка и да я придружава на манипулациите, но когато ти откаже е много болно. Ако Анонимната беше решила да иде сама, сигурно нямаше и да се замисли за отношението на майка си, но сега го изстрадва. Аз лично бих взела с мен някой мъж приятел.

Да, и аз така.
И аз съм била самотна майка, но не пожелавам на никого да му се случи. Това, че аз съм Могла да го направя, не означава, че всички Трябва да го правят. Напротив даже, Не трябва изобщо никога да го има това нещо и човек да се нагърбва с много неща сам. Изначално не сме създадени да живеем и действаме сами, има бозайници, които са така, ние не сме от тях. Много сме се отклонили от естественото напоследък и културата на индивидуализма взима все повече и повече жертви, очевидно.
Нищо подобно!
Аз обичам деца,  с удоволствие бих гледала децата на дъщеря ми. За мен това е най-смисленото действие. Бих й помагала във всякакви абсурдни ситуации, свързани с деца. Странна ми е концепцията изобщо за нежеланието за гледане на деца. Абе, хора всякакви.
Христина, точно обратното е при мен - и аз на майка ми не разчитам и точно затова мога да й съчувствам, защото знам какво е. Проблемът е емоционален, не на справяне. Всеки ще се справи, добре или зле, не е там работата. И в крайна сметка децата страдат. Има огромно значение всичко това, съдя по двете си деца - едното без баща и без баба, другото и с баща и с баба. Разликата в развитието им е потресаваща, поради това, че характерите им са оформяни от влиянието на няколко души. Не съм перфектна, всичките ми недостатъци е наследил синът ми, заради това, че не е имало кой с различен подход да ги тушира. И още, и още, дълго е много.

Пълна луна, няма много смисъл да пишеш, защото тези, които най-бясно "пазят" бабата от това да не би случайно някой да я направи втори родител, точно същите тези са се тръшнали у майка си, бременни в тинейджърска възраст, със все осеменителя и са откарали десетки години там.

Лицемерни позиции няма смисъл да се оборват.

Хихи, сега ще наскачат да доказват колко много грешиш. Често срещано явление тук.

Според мен майката на Анонимна просто се е ядосала, защото дъщеря й няма понятие какво е да гледаш съвсем сам дете и се е дръпнала временно. Ще й мине.

кукумицинка, значи аз понеже съм раждала, не трябва да давам съвет на друга жена дали да роди или осинови. А ти понеже не си раждала, можеш? Нали разбираш, всеки си пише тук каквото иска. И каквото му идва отвътре. Никой накрая не си живее живота както са му казали във форума

Що, аз не съм го направила това... (относно тръсването барабар с благоверния и т.н.) и не точно "пазят" бабата, а смятам, че тя просто пуска "нишън" да пробва как всичко става "сама", че да знае после с дете как ще е да е сама... без втори родител за подкрепа и държане за ръчичка при процедурата (което само по себе си за мен е пълен абсурд).
И при последното изказване на анонимната, още повече имам усещането, че тя няма идея на кое хоро се хваща и че майка й се опитва да й поотвори малко очите с това си "действай сама"!
С бебета/малки деца не всичко опира до средватва и възможност да ги осигуриш, по-често е липсата на време или просто наличен друг човек точно в момента... и не винаги това е възможно просто с налични средства (гледачка трудно ще се яви при повикване в 6ч сутринта, че мама заминава в командировка, а детето през нощта е  вдигнало температура и не можеш да го заведеш на ясла, просто пример). А приятелките си имат дом и семейство, да може да помагат, но не всеки път. И ако бабата не е склонна да се пренесе при щерката, то и тя не всеки път ще може да се включи.
В никой случай не разубеждавам анонимната да има дете! По-скоро се опитвам да й кажа да анализира какво е искала да й каже майка й с това "оправяй се" и доколко ще може да разчита на нея

И това "джоба", "спестила" и "осигурена"  пак малко "наизуст" ми звучи, защото след годината майчинство, втората става на една минимална заплата (даже под нея), което не стига за нищичко... понякога едно влизане в аптеката я приключва. Т.е. бабата ще трябва да поеме бабинство или да мине на вариант целодневна гледачка, което ще глътне част от финансовата осигуреност

Тя жената може след 2 години да срещне мъж и вече да не е самотна майка, вие отсега я оплакахте. Би ми било неприятно майка ми да ми откаже подкрепа в този момент, но не е болка за умиране. Не би ме отказало от основната цел.

Aма аз го знам от личен опит това.
Майка ми не си е гледала децата, беше описано това мисля от Сирената някъде - тя е от тези, които не са гледали собствени деца, а сега казват, че и чужди няма да гледат, те си били работа на родителите. Точно затова роптая аз.
Тези, които наистина са Гледали, знаят колко е трудно и винаги ще са на линия да помогнат, от емпатия.
Ами, обяснявам се, понякога съм в разговорливо настроение и си приказвам просто. Някои потребители отдавна не ги чета, всичко им е заяждане, избирам си тези, които са ми приятни, и ми се получава /когато реша/.