?Въпроси всякакви за СО?

Къде това? Никъде не виждам подобно нещо.

Правим компромиси - този, който е дразнителят си намира начин да задоволява потребностите си без да дразни другия. Лесно е и никой не се сърди.

Сетих се за едно изказване на Есил Дюран
Свекърва й водела детето от малко на симфонични концерти. Като го завели за пръв път на нейно участие и запяла, то изпаднало в нервна криза, започнало да си натиска ушите и да се мята на стола

Имаше доста странни и изопачени изказвания, не искам да цитирам и да дълбая излишно в тях.
Ясно ми е, че някои просто си дискутират, все пак сме си форум. Но като ме цитират мен или ника ми, някак си си мисля, че се говори на мен. 

Като цяло при нас е музиката, при други ще са филми/предавания, при трети ще е къде да се излиза и т.н. Беше ми интересно да разбера как процедирате. Общо взето до колкото разбирам, или единия се спасява на някъде, или другия слага слушалки. Ама то май няма и много други опции.  Ще си се редуваме.

Елора, на мен клиенти са ми се карали за Рамщайн  Ами като няма никой и понякога се забравям.

Моите клиенти пък се кефят на Рамщайн

Пффф само да се освободи място и ще кандидатствам! 
На мен са ми казвали "ужас, спрете го това, ама как може" 

Това само един чалгар може да го каже  
Дори и да вляза някъде, дори и да се слуша музика, която не харесвам е грубо и невъзпитано да казвам да се спре.

Пиша, защото знам че като си разкажеш проблема някак си наполовина ти олеква, поглеждаш и от друга гледна точка и нещата не изглеждат чак толкова страшни и неразрешими....
Пиша от отчаяние след поредния конфликт с майка ми и сестра ми.
При един зададен обикновен въпрос сестра ми вдигна луд скандал, че и се меся в живота . Писна ми! Азникогане съм имала нещо против да споделям какво става с живота ми и да гиинформирам за всичко, както инай спокойно да ги изслушвам по казуси от живота ми, нооо когато аз просто попитах  
Майка ми естествено е настраната на сестра ми... за пореден път,нито чу какво аз питам,нито попита за какво става въпрос, а директно като е чула че сестра ми крещи се обърна и тя срещу мен! И всичко това след множество ситуации, които.....ох, тежко ми е , щедам пример:  през цялата бременност майка ми обещаваше че щеми помага за бебето и излъга. Аз не се разсърдих! Сама се справям, но защо трябваше да ми дава напразни надежди! Сестра ми като се събрах с мъжа ми ни в клин, ни в ръкав ми заявявз, че не иска да имаме бебе и да го водя вкъщи , аз пак преь едното влязло, през другото.....
Друг случай майка ми е болна и звъни,,ох няма кой една чаша вода да ми донесе,,
Аз,, да дойда ли?,, тя,, ааа не ,не ти си на работа,ама аз туюа с температура съм, зле ми е, нямакой да се грижи за мен!,,
Директно без да питам и без да мисля за последствйтя съобщих на шефката че си тръгвам. В същотовреме сестра ми, която тогава учеше, не и беше натоварено,имаше само един  курс по език й три свободни дни заяви, че не може да дойде!? Друг път редовно пропуска лекции, но сега когат майка и е болна неможе, все пак тъкмо се наслаждаваше на любовен романс, как ще остави гаджето
И това преглътнах.
Друг случай. Идват в мястото където аз живея, забележете На РАЗХОДКа!!!! Ще ходят от точка А до точка Б.аз живея по среадта и ги МОЛя да ми помогнат и само да свалят количката, това е работа за пет минути, но отговора беше,,таз кола да не върви с вода,заради тебе няма да се разкарваме!,,
Има и още но стана много дълго.
За тези, които ще ме посъветват да се отдалеча от тях, ще кажа,че не е толкова лесно. Аз ги обичам,те са ми също семейство! Не искам да сме в лоши отношения, искам да си помагаме и да се уважаваме. Завиждам намъжа ми и брат му, те не си ходят на гости, но винаги когато единия иманужда другия се отзовава без да мрънка ибез да си броят взаимно на кого колко му е коствала услугата, за разлика от майка ми и сестра ми...

Ами какво да ти кажа, спри да се терзаеш и да се връзваш и си гледай живота. Не знам на колко са майка ти и сестра ти, но звучат точно като в критическата и пубертета съответно.  Майка ти звучи като типичните стари хора от едно време - все болежки и все нямало кой да ги погледне нали. За температура пък защо изобщо си тръгваш от работа - дай й инструкции какво да пие, да си направи компрес и т.н., сама се оставяш в ситуация да те манипулират по този начин. Сестра ти не знам на колко е, но ми се струва, че има някаква ревност/завист помежду ви и оттам взаимно дразнене, били ли сте някога в добри отношения, най-вероятно не. За бебето, майка ти каквото и да ти обещава не ти е длъжна, с идеята, че ще имаш бебе, трябва да приемеш мисълта, че само и единствено ти и мъжа ти сте отговорни за отглеждането му и ако дойде помощ ок, ако не пак ок. Деца не се правят с идеята, че някой друг ще ги гледа постоянно. И повярвай има много жени в добри отношения с майките си, които уж много нетърпеливо чакат внучета да гледат, а после с 300 зора можеш да ги накараш да погледат 1-2 пъти, желанието бързо им се изпарява. Така че едно е говоренето, друго желанието, а съвсем трето пък действието.

Е да, но насила не става
Спри да очакваш от тях каквото и да е, и ако някога случайно направят някой жест( което ти пожелавам от сърце) , ще си приятно изненадана и очарована.
Такива са и явно няма да се променят. Това не значи да не ги обичаш, а просто да приемеш какви са и да нямаш някакви очаквания, които да проектираш върху тях и после да се разочароваш
Almond eyes е напълно права.

Авторке, мисля, че изцяло в теб е проблемът. Виждаш отношението на близките ти и все пак продължаваш да имаш очаквания. Те те манипулират както си щат, но изцяло с твоето съдействие. Имаш дете, имаш мъж, както личи от поста ти. Я отвърни малко поглед от майка си и сестра си, спри да се взираш в тях и си гледай твоето семейство. Докато продължаваш да им играеш по свирката, те ще продължават да танцуват на главата ти. Айде спри се. Целия ти пост звучи сякаш си на 16. Приеми че просто са такива и ограничи контактите си с тях до минимума. Пишеш, че не е толкова лесно, защото ги обичаш. Но не е и чак толкова трудно.

Благодаря за отговорите  мъжа ми е на същото мнение.
Само че мен ме боли, тези отношения ме мъчат, страдам, не искзм да е така!
И не не съм си представяла, че ще родя и майка ми ще ми гледа детето, но защо ме лъга
Аз винаги съм на разположение а тях, защотосмятам че това е нормално, така трябва, нали затова сме близки?
И те за мен са правили разни неща, помагали са ми понякога,нооо после винаги ми излиза през носа
В 11 през нощта тръгнах с малко бебе, защото майка ми имаше високо кръвно, и това на 1 час път разстояние
Не ми тежи,не го натяквам....
А вчера просто попитах сестра ми какви са и плановете, къде кандидатсва заработа, записа ли се в Бюрото по труда и стана голямо крещене от нейна страна, че и се меся в живота 
Всичко това ме натоварва психически. Какво и пречи просто да сподели, мислех, че сме близки!?
Аз да не съм някоя случайно срещната от улицата, че да ми отговаря как това си е нейна работа, ще прави каквото си иска

Моят мъж е същият, от устата залъка си вади за майка си и брат си, търчи и им помага за всичко, дундурка ги като бебета, а те...само хули и обиди и хем го ползват, хем го овикват и унижават. Ужасно се дразня, но той изпитва нужда да им помага и само се тормози ако и аз се карам с него. Опитвам се да му обясня, че вече има семейство и децата му чакат на него и е длъжен на тях, а не на двама здрави прави пълнолетни люде, ноо...така им е много удобно, отдавна са го научили така и той просто не може да не им помага...
Успех
Сама трябва да си смениш мисленето

Вече си голяма, трябва да ти стане ясно, че тази работа със задружните семейства не става насила. Аз по принцип не харесвам особено фамилна задушевност. Не ми е приоритет- ако съвпадат програмите, ОК, но иначе не си навивам плановете за деня около роднини. Защото е ясно, че всеки си има свои задачи и приоритети.

Високото кръвно не е спешно състояние, голям човек би трябвало да може да го овладее или да си извика бърза помощ. Ти като отиде, какво направи за високото кръвно? Как точно млада майка с малко бебе сваля кръвно? С магия ли, що ли...

Не, няма нужда винаги да си на разположение.

Anonimensss, за жалост няма как да промениш много нещата. Всеки има разни такива роднини и познати, за жалост при теб са просто тези, които трябва да са ти най- близки.
Това са типа хора, които постоянно те "юркат" да правиш всичко, и все си мислят, че някой им е длъжен. Но ако 1 път нямаш възможност да помогнеш, става "Оффф, човек да не те помоли за нещо, никога не може да се разчита на теб"  
На родителите обикновено е вината е за такива взаимоотношения между сестри, братя и т.н. Съзнателно или не, те пораждат в децата си някаква завист и съперничество.
Има надежда- познавам хора, които набързо  се отучиха от този навик. Ама няма как да стане докато не направиш нещо.
Да можеш да казваш "Не" си е чисто изкуство.

Ти мазохистка ли си? Развила си нещо подобно на стокхолмски синдром. Имаш поведение на човек подложен на физическо насилие. И те така колкото повече ги малтретира, толкова повече се снишават и гледат да са още по-добрички и още повече да угаждат с глупавата надежда нещо да се промени.
 Изпитвала съм подобно отношение от роднини и близки хора. Започнах да отвръщам със същото отношение и не ми пука. Тогава уж се промениха, но мен вече не ме интересуват.
Това което трябва да направиш според мен е да намалиш общуването с тях максимално. Почти на здравей, здрасти и как си. Отношението им към теб е отвратително, а ти продължаваш да просиш внимание и те виждат това. И смятат, че както и да те мачкат, ти ще търпиш.
Щом сестра ти се държи така грозно на нормални въпроси, спри да я питаш каквото и да е. Спри да ходиш при тях. Започни да живееш с мисълта, че на майка си и сестра си не можеш на нищо да разчиташ. То е и очевидно.
Ако майка ти те се обади отново с молба за нещо, отразяваш и казваш, че си заета и да се обърне към сестра ти. Ако сестрата пак не може, да намери друг човек. Започни да им връщаш жестовете.
Имаш вече свое семейство. Гледай си твоето дете и мъжа. Майка ти и сестра ти да се оправят.
Самата ти позволяваш да се държат така. Следващия път като ти се озъбят, озъби се и ти и ги игнорирай оттук насетне. Ако ти пилят на главата пък защо сега си се отдръпнала отговори честно, че нямаш желание да общуваш с тях, защото ти крещят без причина.