?Въпроси всякакви за СО?

От написаното останах с впечатление, че я е завел и оставил в неговия апартамент, може и да не е, но не знам как тогава е разбрала кога се е прибрал, за да заспи и тя:

Но за мен няма значение - когато идеш някъде по повод като двойка си тръгваш като двойка. И тръгването е, когато поиска единият или и двамата. Очевидно и в неговата компания е такава традицията, защото тя писа, че другите така са си тръгвали - по двойки.

От поста на Анонимната (последният) разбрах, че се е хванала с отговорно, работещо, учещо момче, което има и приятели - как успява е друг въпрос Разбрах, колко много се грижи за нея, как й готви, как я черпи ... Разбрах, че тя не иска да се пренесе да живее с него, защото

Ами, нагло ми е да ви кажа това, че момчето я приема сериозно, а тя има само изисквания ... Аз поне в поста й никъде не видях от нейна страна обич и загриженост за него ... Горкия ...

Мен главата ме заболя от толкова обяснения и дискутиране. (Онова дето се хили само на себе си)

За мен това са толкова бели кахъри кой кога се прибира, кога излиза, кога прави компромис, кога за него правят компромис..би трябвало ако двама души са на една вълна, тези неща да стават с лекота, да не подлежат на дискусии и всеки да е окей с ритъма на другия. В една връзка с времето се появяват толкова много проблеми и отговорности, които наистина заслужават обсъждане и време, в което да се дискутират, че ако трябваше да мисля и да премислям всеки път неща от най-елементарен битов характер, досега да съм се самоубила ритуално хиляди пъти.

Авторке, с момчето не сте на една вълна, това ви е проблемът. Тук винаги ще има двуполюсни мнения и е нормално, защото всеки е различен. Важното е с човека до теб още от самото начало да се изясните по основните точки: съжителство, брак, деца, кариера..кой за какво се бори и какви са му приоритетите.

Вие имате прекалено различни представи за съвместния си живот и то на съвсем първично ниво още отсега. Не е работа да превъзпитаваш някого, защото ТИ считаш, че трябва да живее по определен начин и да прави компромиси, когато ТИ поискаш, не е редно, не си и заслужава в крайна сметка.

Освен това споделяш, че си изтръпвала като ходи по командировки и тийм билдинги, еми не е нормално. Гаджалъка е да се радвате един на друг, да се забавлявате сами или в компании, докато нямате общи отговорности. След като заживеете заедно, започва истинската връзка и сериозното напасване на характери.

Сериозно се замисли дали този човек е твоят човек и има ли смисъл взаимно да си губите времето. Peace!

Едит: Това за апартамента няма даже да го коментирам, защото е очевидно кой всъщност е егоистът!

Продължавам да смятам, че няма защо да му се сърдиш. Знаеш до колко продължават срещите, ти си била тази, която е трябвало да се съобрази. Знаеш ли колко отношения са се развалили защото "Аз веднъж да дойда с теб/направя не знам какво си и ти да не се съобразиш". Ще се съобрази веднъж, втори, трети път, на края ти ще започнеш редовно да излизаш с тях и редовно ще искаш да се съобразява с твоето разписание и прищевки. Така става обикновенно. И обикновенно на вечно съобразяващия се му писва, премахва дразнителя и се връща към нормално установения си график. Чак пък да си наранена е дребнаво. Имаш само 2 варианта. Приемаш тези срещи, независимо от часа на края им за даденост, ако искаш да останеш с момчето. Ако ти е все едно дали ще се разделите, продължаваш да го ограничаваш и да му правиш фасони, ще се разделите.
Не малко, че си държиш на твоето време, ами искаш ако живеете заедно той да поеме всичко по ремонта на жилището. Не звучи добре

Анонимна, това момче трябва много, ама много да те обича! Аз отдавна щях да съм те разкарала. Звучиш като ужасна глезла и егоистка и много ми дожаля за приятеля ти.

На същото мнение съм. Много грозно отношение.

И аз! Стана ми жал за момчето...
Това с апартамента е... (онова зеленото, драйфащо човече)

Направо ме сърбят пръстите да отговоря, въпреки че се изказа вече достатъчно по въпроса..
Не само не звучи добре, звучи ужасно!! Това както и:
Остава и по командировки като ходи, За да се развива и да изкарва пари за нея, да има проблем...
 И сега на фона на всичките тези претенции от възвишената особа да го нарече него инфантил, ми е върхът на наглостта!!

Какво пък се чудите на това за апартамента. Вие бихте ли вложили нещо в имот, който не е ваш? Всъщност служебно и това съм виждала (в обратен вариант) - младежът запретна ръкави, вложи пари и лични усилия, нанесоха се и след няколко месеца мацката го разкара и се събра с бившия си. Като иска да живеят заедно - да я покани наистина в годен за живеене имот или да си наемат обща квартира.  

Всичко беше много хубаво докато не прочетох, че времето с нея нарича компромис...
Един познат така мрънкаше какви големи жертви прави за гаджето си като всеки път се отклонява от пътя за вкъщи, за да я изпрати (живееха близо). Сега е с друга, която живее на другия край на града и веднъж не съм го чула да каже мъц, въпреки че ходи и да я взима, и да я прибира
Затова смятам, че е много важно как самият човек определя прекараното време заедно. Ако чак толкова му тежи и го нарича жертва, компромис, не бих го мъчила...

Споко, всички сме така

А ако се захване да ремонтира апартамента, тогава анонимната ще реши, че и заради ремонта я пренебрегва и му отнема време. После пък ще каже това защо си го направил така, а не иначе. Не му е лесно на човека.
Човече, тя каза, че не е достатъчно сигурна финансово да живее в негово жилище, ти предлагаш на квартира да излизат.

Според мен авторката държи да си моделира момчето както смята тя за добре. Няма да се получи или вероятността за това е минимална. Не е склонна и на дребни компромиси, а така не само ще загуби някой случайно появил се свестен младеж, но и друг няма да задържи. Когато държиш изцяло да се съобразяват с теб (само това само по себе си трудно се получава или е до време), то тогава трябва малко отстъпки и ти да направиш. Само с претенции и нищо насреща ще намира наистина само купонждий, които са се нея само за купон и нищо друго

След последния пост по въпроса се присъедиянвам към мнението "Горкото момче"!

Съобразила си се, с работния му график и си преглътнала факта, че трябвало да отиде в командировка...
То не искаш да си разваляш ритъма на живот, ама той трябва да моделира своя ритъм по твоя начин?
И о, ужас - иска да се вижда с приятелите си веднъж седмично!

Момчето се е опитало да те въвлече още повече в ежедневието си като се съберете да живеете заедно. Осъзнаваш ли, че повечето мъже на неговата възраст изтръпват при мисълта приятелката им да живее с тях? Ти се дърпаш. Ама да започне той да живее по твоите правила и след известно време евентуално като ти скимне, ще се преместиш с него в хубав, ремонтиран апартамент.
Ти сериозно ли?!

И защо да ходи момчето на квартира, като има собствен апартамент?

Не е задължително анонимната на влага средства в жилището, понякога трудът има много по-голяма тежест.

Да речем, че той би ремонтирал малко по малко жилището, за да живеят заедно, но каква му е мотивацията и защо да го прави, след като тя иска да се нанесе наготовичко, на спретнатичко и оправенко, без да даде нищо от себе си?

Ако тя му каже хипотетично "Мило, ще живеем заедно, ако ремонтираме апартамента ЗАЕДНО, за да ни е комфортно и на двамата." Има много неща, които човек сам може да си оправи. При Анонимната става въпрос не толкова за пари, колкото за желание да градят нещо реално заедно.

Ауу, ама пропуснах, че тя и ритъмът не искаше да си разваля заради него...*онова дето гледа тъпо*

Явно в много женски глави робува мисленето как мъжът трябва да е източник на жилище и комфорт, където жената да пръска безкрайните си претенции, които той да изпълнява, понеже трябва да е благодарен за самото й съществуване...

Същото си мислех...Тази жена ще му е като воденичен камък на врата и винаги ще го дърпа назад. Дано да се усети момчето. Тя е жив пример за енергиен вампир, за вечно недоволен и кисел човек. Втриса ме от такива и бягам далеч - все тая мъже или жени. Нахалници с претенции - на какво отгоре и те не знаят

Мисля,че сте прави. Чета ви и го разбирам. Но цял живот съм живяла с такова виждане за нещата, как изведнъж да се променя? Майка ми е същата като мен, даже ми се кара, че не ми бил купувал достатъчно неща, не работил в голяма фирма, не бил богаташ и нямал кола - бил смотан и безперспективен. Аз й се ядосвам, защото го обичам и не мисля, че е смотан. Но и аз смятам, пресмятам, меря... да не би да сгреша.  Имам чувството, че цялата ми представа за света и отношенията с хората е крива. Явно аз греша и ви благодаря, че ми го казахте.
Ами, не знам какво разбирате под загриженост. Като е болен ходя да му помагам, някой път чистя у тях, като ходя у тях пазарувам, за да има какво да хапваме, много често съм му давала от чинията си ако виждам, че е много гладен, а не сме си преценили порциите. Гледам да си делим разходите, за да не му идва в тежест, давам му съвети и го изслушвам ако има нужда, подкрепям го и го насърчавам.
Не съм преглътнала факта, че е отишъл на командировка, даже той не искаше, а аз казах, че е важно за него и е добре да отиде.
Но май наистина съм много дребнава, просто не мога да преценя кога да отстъпвам, мисля си че ако отстъпя ще ме смачкат... ще се възполват и ще ме наранят. Затова предполагам толкова много контролирам, защото ми дава фалшива сигурност, че съм се защитила и никой няма да ме нарани. От страх е.
Говорихме си с него по въпроса... Каза ми, че ме обича, но че му тежат ограниченията, които му налагам. Разбирам го, но защо ми е толкова трудно просто да се отпусна, винаги съм на щрек, нервна, тревожна, стомахът ми е на топка и не мога да се контролирам.

За да не пиша пост подред си редактирам този. Искам да ви благодаря наистина за думите, не знам, вие бихте ли ми препоръчали психолог, който ще може да ми помогне? Обичам момчето и не искам да го загубя. Даже привидно да не му показвам, че нещо ми е неприятно отвътре ще ме яде. Не знам какво да правя вече.   

Виж сега, мойто момиче, за да имаш претенции към човека, следва и ти да си имотна. Иначе ставаш голог*за принцеса, ще ме прощаваш за израза. Ти нямаш жилище, където да се съберете, пък било то и неоправено, нямаш доход, но имаш претенции. Не става така. Момчето ми се вижда свястно и работливо и ако си умна, ще си изградите стандарта заедно. Ако не, ще си седиш с претенциите, те богаташите за такива като теб размитат.
Рязка съм, но не искам да те обидя, а малко да те приземя. Той и животът ще го направи, ама ще е по-болезнено.