?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 128
  • 20 915
# 7 170
Такаааа...в противовес на всички мнения "Ауу, горкото момче, стъпили са му на шията!", аз виждам ама точно обратното.
Това е мъж, който след време ще казва:
"Ти какво искаш, вечно да съм до полата ти...!!!"
"Нали днес разходих детето за половин час, имам и аз правото да разпусна с Пешо и Тошо!"
"Стига си мрънкала за тези излизания....как пък заради теб да не си зарежа аверите!"
"Ууф, все на твойта, все на твойта, излизам и не ме чакай!"
"На купони ще ходя с когото искам и когато искам, не си ти човека, който ще ме спре!"
и т.н., и т.н.

Повтарям се, ако иска авторката, нека се пробва със съвместен  живот с него.На бас се хващам, че подобни реплики ще завалят само след година-две.    Peace

Това не е мъж за нея и за отношенията, които тя иска и харесва.



Ами той сега си ги казва тези неща без частта с детето. Че даже почти точните думи си нацелила  Grinning
Скрит текст:
Той още на втората седмица от връзката ни ми каза, че ме обича и на втория месец ми предложи да заживеем заедно, аз тогава дори не работех, мисля. Стори ми се рано и му отказах.
Има нещо, което ме тревожи и това е, че като сме си говорили за това как искаме да се развият евентуално отношенията ни има леко разминаване. И двамата искаме да си имаме семейство, но той не иска да се жени... смята, че това го връзва и му ограничаа свободата. Аз пък смятам, че е естествен ход в дадена връзка. Не виждам как ако си има семейство и не е женен ще го връзва по-малко от това да си има семейство и да е женен. За мен задълженията и отговорностите са си същите ако имаш дете и си във връзка с майка му. После ми казва... може и да си променя мнението - не се знае.  
Другото, което ме тревожи е, че той не е особено сексуален. Не, че аз съм, веднъж или два пъти в седмицата  е окей за мен. Но много пъти заради натовареното му ежедневие и 3-те часа сън, поради преумора не правим нищо... изморен е, не му става. Дори сутрешна ерекция няма винаги. Другият проблем е, че откакто съм с него имам проблеми с гъбичките и мине се не мине месец два и се появяват и пак не можем да правим. За тази година и половина заедно сме правили секс изллючително малко пъти. А, дори като сме правили мен ме боли, понеже е надарен, не успява да ме предразположи, малко е неинициативен и непохватен. Рядко ни се е получавало прилично. Много пъти след секс съм протъркана, боли ме и даже съм подута отдолу. Още в началото на връзката ни исках да сложа край заради това разминаване, защото с предишния ми приятел имахме много хубав интимен живот, чувствах се желана, красива, бях задоволена, пробвахме различни неща. А, сега не можем всяка поза, защото той е непохватен, в други пози ме боли... като му казах, че смятам, че е добре да се разделим той се разплака и каза че ще оправи всичко, ще се старае. С доста усилия се научи поне да ми докарва клиторен оргазъм, но е заучено... а на бившия му идваше отвътре и опитваше различни начини да ме задоволи без аз да му казвам винаги какво да прави. И това ми тежи доста. Като тръгнем да правим секс изпадам в истерия, защото знам, че пак няма да се получи, пак ще ме боли... няколко пъти като сме пробвали и му е спадал. Работата е там, че на него това не му тежи или поне не личи да му тежи. Той няма интерес към жени, към секс - само работа му е в главата. На него не му е цел да си има семейство - иска го, но не на всяка цена.
Друго, което ме притеснява е, че е инертен и няма никакви други интереси освен научната работа и книгите. Нито коли, нито пари, нито дрехи го интересуват, нито нищо... За ремонта се съмнявам скоро да се хване да го прави, даже аз ако му кажа "хайде" той ще си намери 1000 причини за това, че сега няма да може. Е, той наистина не може на този етап предвид "работното" му време. Седя една година с неработеща лампа, още толкова с наполовина откачен корниз. Не му се занимава с тия неща. Да чисти също е губене на време, не му прави впечатление мръсотията по пода, само ако два месеца не е чистил по някое време му прави впечатление та вземе че изчисти. По едно време ме беше гнус да отида до тоалетната, но откакто му го казах поне гледа нея да изчисти като знае, че ще идвам. Всичко е губене на време освен книгите, роднините и приятелите му.  Даже като сме били заедно цял ден и често на края на деня казва - и днеска нищо не направих. Т.е. че не е работил. Някак си ме кара да се чувствам сякаш му преча да работи, преча му да се вижда с приятели... като цяло съм една голяма пречка.
Като ходя у тях гледам да забърша поне прах, печката, мивката, хладилника, защото той това не го прави никога  Laughing
Скъса ми нервите, за това че не си харесва работата, денонощно ми мрънкаше и се оплакваше, а не я сменя. Всеки път все за едно и също се оплаква и нито се опитва да го промени, нито да го приеме щом няма да го променя.
Но пък ми купи лекарства като не бях добре, идваше с мен на лекар, търпелив е, честен е, коректен е, като не мога да правя секс не ми мрънка, че иска, не ме натиска за нищо, не се опитва да ме променя, приема ме такава, каквато съм, държи се добре  с мен, наистина прекарва повечето си свободно време с мен и правим това което на мен ми е приятно, просто не мисля, че съм съвсем на първо място, а съм сред приоритетите - работа, роднини и приятели. Май аз се нареждам на второ място след работата. Докато той за мен  е на първо...

И бтв не се виждаме 6 дни в седмицата, виждаме се през ден или два за по 3-4 часа. Рядко сме заедно всеки ден. Приспиваме заедно веднъж или два пъти седмично. Рядко прекарваме цял ден заедно. Най-много от обяд до последното метро събота или неделя. Или приспиване, но с ранно ставане, нещо от сорта на 6-7 сутринта.

Е, Воала!    Laughing
Да каже пак някой, че не познавам мъжете...от половин описание.    Mr. Green
Предвид и последващото ти описание, повярвай, не ти трябва такъв мъж.    Peace
Ще ти скъса нервичките и ще ти стъжни живота.
Не казвам, че е лош, просто не е за теб.На теб ти трябва друг типаж мъж, за да си щастлива.
А той ще си намери някоя, на която няма да й пука от безхаберието му.

Виж целия пост
# 7 171
Направо да си търси куче, само да е късокосместо, че да не се скубе в леглото. Mr. Green
Виж целия пост
# 7 172
Направо да си търси куче, само да е късокосместо, че да не се скубе в леглото. Mr. Green

И да е обучено да прави ремонти.  Crazy На неговата си колиба.
Виж целия пост
# 7 173
От къде почнаха нещата, къде отиде тая история... Изумена съм този път! Joy
Виж целия пост
# 7 174
Щом смятате, че всяка обичана, обожавана, глезена и щастлива жена живее с куче, о.к.    Laughing
Всеки има право на мнение.
Нали не живеете нейния живот, що се кОсите?!     Mr. Green

Виж целия пост
# 7 175
Щом смятате, че всяка обичана, обожавана, глезена и щастлива жена живее с куче, о.к.    Laughing
Всеки има право на мнение.
Нали не живеете нейния живот, що се кОсите?!     Mr. Green




Живееш ли с жив човек, а не с Господ, няма начин да се пързаляш само по мед и масло.

От друга страна- да се затвориш вкъщи, да прекъснеш всички връзки с личните си приятели, за да си закопчана 24 часа за панталона на мъжа си, а той- увит през врата с полата ти, не е мечта за никоя жена с достатъчно самочувствие на завършена личност със собствена идентичност. Peace

Само по филмите ги има тия- обожавани, глезени и обичани за пред всички, докато не разберат, че някъде се крие една любовница, коренно различна от аморфната фигура на " обожаваната". Mr. Green
Виж целия пост
# 7 176
Нищо конкретно, и ако не е за тук въпросът ще се редактирам. Защо младите се събират, правят по едно дете, а след година, две се разделят ? За пореден, сигурно 5-ти път разбрах за моя приятелка, която вече е самотна майка ... Защо се стига толкова бързо до тази нетърпимост ? Прекалената свобода, измамната цел за независимост, липсата на пример, не знам... Страхувам се, че някой ден може и на мен да се случи и някой друг да ме съжалява от другата страна на монитора, да цъка трогателно и да ми пожеле успех, защото съм млада, красива, заслужавам нещо по-добро... Къде отидоха баба ми и дядо ми, чиято любов толкова години не се разпадна ? Светът върви към гибелта си, а ние седим и го гледаме как потъва, безмълвни.
Виж целия пост
# 7 177
Това ли са двете възможности, absurT - или си залепен, или седиш до сутринта по парковете?
Според мен има още доста други.

Че живееш с жив човек е ясно, но не всеки ще ти каже, че като излезе с теб прави компромис и трябва да се радваш на това. Особено пък в началото, а те са наистина още в началото.
Виж целия пост
# 7 178
Теичка, много интересен въпрос. И аз съм забелязала, че в днешно време трудно се задържат връзките. 3-5 години и толкова. Мисля, че в този забързан начин на живот хората бързо си омръзват, четат за перфектната любов и скачат от единия на другия... Може и отговорностите да им тежат и да искат да бягат.  Не знам и аз. Ще следя с интерес.
Виж целия пост
# 7 179
Ох, Теичка, в кой век живееш? Знаеш ли като се развеждах колко ми е пукало кой седи и цъка зад монитора... не че съм писала тогава някъде де Simple Smile Животът е всеки ден борба, а семейството си да запазиш е все по-трудно Simple Smile Което не значи, че ще седна само за това да мисля, нищо че имам втори брак. Мислиш го, ако ти дойде до главата. Има ситуации, в които разводът е единствения възможен нормален изход - толкова е просто. Не се напъвай да си го представиш, да не ти прилошее...

Аз се разведох след 13 години брак и с 3 деца, никога не е късно да гръмнат нещата. Wink
Виж целия пост
# 7 180
Теичка, много интересен въпрос. И аз съм забелязала, че в днешно време трудно се задържат връзките. 3-5 години и толкова. Мисля, че в този забързан начин на живот хората бързо си омръзват, четат за перфектната любов и скачат от единия на другия... Може и отговорностите да им тежат и да искат да бягат.  Не знам и аз. Ще следя с интерес.
И преди си беше така, просто хората бяха притискани от общественото мнение и роднини. Разводът беше страшно нещо, какво ще кажат хората и т.н. Много народ живееше нещастен живот, друг в скандали, често и в различни стаи и като съквартирантни. Затова и бракът като цяло се разглеждаше като нещо страшно и тежко.

Сега хората като видят, че не се получава се разделят и намират подходящ, с който живеят щастливо. Или сами, но пак по-добре от живуркането насила.
Виж целия пост
# 7 181
Аз познавам много приятели на родителите ми, много възрастни двойки, които са устояли на всичко, може би с цената на много. Каква е гаранцията, че в следващият брак човек пак няма да се окаже нещастен ? Аз винаги съм се възхищавала на хората, които правят правилен избор на партньор за семейство, и въпреки че човек се променя с годините малко или много, все пак в същността си остава един и същи.
Виж целия пост
# 7 182
Глупости на търкалета. Хората дори да не се променят, променят се насоките, в които се развиват. Ако единият тръгне нанякъде, накъдето другия не иска... какво правим? Седим омъжени с цената на всичко ли Simple Smile

И още нещо. Никой не се развежда с идеята да е щастлив в следващия си брак. Развеждаш се с идеята да си си щастлив сам, а не нещастен в брака си. Дали ще имаш някой друг партньор - Божа работа.
Виж целия пост
# 7 183
Това ли са двете възможности, absurT - или си залепен, или седиш до сутринта по парковете?
Според мен има още доста други.

Че живееш с жив човек е ясно, но не всеки ще ти каже, че като излезе с теб прави компромис и трябва да се радваш на това. Особено пък в началото, а те са наистина още в началото.

Знаеш, че когато искам да кажа нещо, го казвам.
Не е нужно да завиваш в посока, в която не съм тръгнала! Peace

Едната крайност е тази- която описах- закопчана за панталона му, а той- вързан около врата с полата ѝ.
Никакво излизане поотделно, никакви приятелки и приятели, с които да се видят по женски и по мъжки.

Що се отнася до другата- един път в седмицата, а понякога и на 2 седмици веднъж стои на пейката с приятелите.

Така че, в никакъв случай не е равносилно на " седиш до сутринта по парковете".

Хванала си се за думата " компромис", натоварвайки я с отрицателна емоция, за да подклаждаш отрицателните нагласи  към всеки опит за отделяне на време за себе си извън общото.
Което е некоректно, след като авторката не е поискала да направи компромис да заживеят заедно, защото иска да си запази ритъма на живот.

В случая, аз нея я разбирам и дори си мисля, че е права- няма още 25 и не виждам защо да се ангажира с живот под един покрив, можейки да разполага със себе си.

Само не мога да разбера, защо на момчето не му се полага същото? newsm78
Виж целия пост
# 7 184
Аз познавам много приятели на родителите ми, много възрастни двойки, които са устояли на всичко, може би с цената на много. Каква е гаранцията, че в следващият брак човек пак няма да се окаже нещастен ? Аз винаги съм се възхищавала на хората, които правят правилен избор на партньор за семейство, и въпреки че човек се променя с годините малко или много, все пак в същността си остава един и същи.
Никой не скача да се развежда при май-малката пречка.
Въпросът е като видиш, че не се получава с цената на всичко, че не е нужно да се мъчат повече.
Разбира се, че няма гаранция за нищо напред. То няма гаранция и че след малко като изляза няма да ми падне саксия на главата и да приключа, но няма да седя все вътре.

absurT, и аз казвам директно каквото искам да кажа, говоря за техния случай с висене в парка до 5:30 ч.. за мен това е крайност, същата като тази никога да не се вижда с приятелите си.
Не виждам да са залепени, тя писа, че излиза с други хора сама.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия