?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 128
  • 20 915
# 7 500
И на мен така един призрак от миналото ми пише но аз все още имам чувства към този човек. Не му отговарям защото е все "без да искам изпратих покана за messenger, на всички пращам и на теб, не разбирам" а аз дори несъм му в приятели... или му бил разбит профила, не отговарях до последно, написах му само ако иска да ме пита или каже нещо да го направи а не с "без да искам .." , все едно се подиграва - не ми отговори нищо и аз го блокирах.
 Просто явно тези хора обичат да напомнят за себе си...
Виж целия пост
# 7 501
Значи:
Ж - Като съм ти казала да не го правиш, защо ми пишеш?
М - .....
Нататък ти си знаеш как да отговаряш, важна е общата посока. Не зная кой от вас какво е говорил, просто трябва всеки път да го трясваш с някоя враждебна фраза и толкова.
Може просто да е пийнал и да изпада в сантименталности или да се самосъжалява.
Разбира се, ако имаш желание и не ти бърка в душевния мир, цитирай продължението на "знам, че ми беше казала да не ти пиша повече". Следва едно "но", предполагам...

Любов е, когаго и пиян, и трезвен - звъниш на една и съща жена  Joy  Joy (в твоя случай - пише)

Извинявай, че отговарям чак сега, нямах възможност по рано.

Отговарянето като цяло се е доказало в миналото като неуспешна стратегия. Става дума за интелигентен човек, който се справя добре с думите и е изключително хлъзгав, а и явно се радва на всяко внимание.

Продължението след "но"-то е, че попаднал уж случайно на наши снимки и затова решил да ми пише. Точно същото оправдание като миналия път преди година, тогава искаше да сме приятели и да си пишем, пак вдъхновен от снимки, които пазел. Освен да му пратя едно съвременно селфи, да види добре следите на времето и да се излекува набързо. Whistling (шегувам се)

Никаква любов не е това неговото, а Его, важно му е да знае, че е бил от значение, че го помня, че сме изживели нещо невероятно и несравнимо. Изградил си е фантазия, че сме разделени от Съдбата и Звездите и тем подобни крайно романтични представи, от които ми се повръща. Какво искам, какво представлявам няма никакво значение за него, защото съм обект, а не субект.

Абе да се оправя. От мен повече нито думичка няма да получи. Пробвах с добро, пробвах с лошо, пробвала съм и с мълчание по 2-3 години, докато не ме хване в слаб период и не му пиша да млъкне най-сетне с тези измишльотини. На него не мога да му повлияя, мога да действам само върху себе си.
Виж целия пост
# 7 502
Може да звучи детинско, но понякога (не е постоянно), изпадам в настроение, когато ми е много кеф да затапвам някого. А ми се струва, че и аз се справям доста добре с думите, особено когато имам време да обмисля и редактирам, т.е. не в директен разговор.

Това за любовта е майтап, разбира се, егото е основно. Разбира се, че ще помниш, когато някой ти е направил нещо лошо, такива неща не се забравят, ако ще и само като факт.
Няма нужда да ги отричаш нито пред себе си, нито пред него, НО не го убеждавай, просто го режи или осмивай и принизявай аргументите му. Аз бих отговорила така: "Като казах да не ми пишеш, имах предвид въобще, без изключения. Но ти държиш да ми правиш напук."
И аз съм минала по този път - да се правя на непукист и че нищо не е станало, обаче такъв тип хора нарочно проверяват дали наистина си ги забравила. Следващия път го питай дали ТОЙ би забравил, напр. ако негов добър приятел го наръга и едва го спасят и носи огромен и грозен белег от това. И го обвини, че явно се гордее с това.
Виж целия пост
# 7 503
Ако изобщо "трябва" да отговоря на подобен тип провокативни писаници, най-вероятно би било нещо от сорта:
"Ааа, здрасти!Сори, пич, ама не помня, ти кой беше?    newsm78 newsm78    Да не си Иван от Драганово, оня с Волвото?    newsm78   Или Иван от офиса на Ленчето?   Тюх, да му се не види и тая моя памет, откак остарях, съвсем  сдава багажа.....Жив и здрав да си, пич.Като се присетя кой от всички ивановци си, ще драсна пак...Айде, чао!"

И тогава вече ще забравя тотално за него.    Peace

Виж целия пост
# 7 504
Подкрепям Амур. Това ще го откаже да ти пише. А ако случайно се "сетя" кой беше, то неизменно ще си спомня и колко не го биваше в леглото, напр., че вероятно затова съм побързала да го забравя. С такива наглеци така се работи, иначе спасение няма.
Виж целия пост
# 7 505
Щом казвате...и очаквате да й повярва...
Виж целия пост
# 7 506
Да, бе! Ще си правя труда изобщо да забележа, че съществува и да се напъна да го затапя. Как пък не. Игнор.
Виж целия пост
# 7 507
Е, то и аз съм за игнор, но анонимната явно държи да му пише. Та, ако ще му пиша, предпочитам да е така. На мен поне, ако някой ми пише с пренебрежение и ме обижда, ще спра да му се "обаждам". Нали му пиша за да си галя егото, да предизвикам някаква реакция у бившия, па макар и да ми обяснява, че съм го наранила. За мен значи, че съм била фактор в живота му, па макар и отрицателен. Но ако подходят към мен с ирония и подигравка, със сигурност ще се скатая.
Виж целия пост
# 7 508
Така иронично и подигравателно може да отговори човек, на когото изобщо не му пука за другия и отдавна е спрял да го мисли. При Анонимната не е така. Там има някакви остатъчни и силни чувства и всеки имейл й бърка в душата и я изважда от равновесие.

Според мен не е добра идея да се ангажира да му измисля затапващи отговори. На него му е през дедовия, а тя ще се напряга и ще го изживява. Най-добре е да му маркира писмата като спам и да не отговаря. С времето той ще се откаже да й пише.

Ако му отговаря обаче, това ще му покаже, че у нея все още има интерес и ще го провокира да й пише периодично (той точно това прави) ей така да разбутва въглените и да й напомня за себе си.
Виж целия пост
# 7 509
Така е, не трябва да отговаря.
Не трябва и да ги чете и да се ядосва.
Щом не може да го блокира, отваря и като усети още по първите думи, че е той, направо триене. Хич и не й трябва да проверява какво й пише, нито да отговаря каквото и да било.
Все някога ще му писне, иначе няма да се откачи.
Виж целия пост
# 7 510
Е, то и аз съм за игнор, но анонимната явно държи да му пише.

Нали писах вече 2-3 пъти, че не държа да му пиша, не съм му и писала. Peace Бях се ядосала, лесно паля, "разтоварих" пред вас, всичко е ок. Peace

Така иронично и подигравателно може да отговори човек, на когото изобщо не му пука за другия и отдавна е спрял да го мисли. При Анонимната не е така. Там има някакви остатъчни и силни чувства и всеки имейл й бърка в душата и я изважда от равновесие.

Остатъчните "чувства" са свързани със заболяването ми. Предложените по-горе затапвания в стил "ти кой беше" (защото си един от хилядите, минали през мен) и намеци за леглото са ми под достойнството и под нивото на хигиена на общуване. Не бих ги казала дори на непознат на улицата. Не искам да слизам до нещо, наподобяващо караница на мегдана между разрошени жени. Така ги усещам нещата, може и да не съм права.
Виж целия пост
# 7 511
Предложените по-горе затапвания в стил "ти кой беше" (защото си един от хилядите, минали през мен) и намеци за леглото са ми под достойнството и под нивото на хигиена на общуване. Не бих ги казала дори на непознат на улицата. Не искам да слизам до нещо, наподобяващо караница на мегдана между разрошени жени. Така ги усещам нещата, може и да не съм права.

И аз ги усещам по същия начин. Сякаш жените, които ги ръсят такива "затапки" се имат за някакви femme fatale, а отстрани изглежда толкова жалко. Освен всичко друго, показва и точно обратното - че явно е вложена мисъл и има емоция, въобще не показва, че е човек, който "отдавна е спрял да го мисли". Игнор е правилната политика. По-голяма дисциплина се изисква в дадения момент, но се отплаща в дългосрочен план.
Виж целия пост
# 7 512
Пък като видиш такива "фатални жени", които си мрат да затапват по въпросния начин, а възрастта им отдавна е надхвърлила минимум два пъти тинейджърските години, направо е жалка гледка. Имах пред очите си една такава, трагедия направо.
Виж целия пост
# 7 513
Остатъчните "чувства" са свързани със заболяването ми. Предложените по-горе затапвания в стил "ти кой беше" (защото си един от хилядите, минали през мен) и намеци за леглото са ми под достойнството и под нивото на хигиена на общуване. Не бих ги казала дори на непознат на улицата. Не искам да слизам до нещо, наподобяващо караница на мегдана между разрошени жени. Така ги усещам нещата, може и да не съм права.


Да, аз мисля по същия начин. Никога не съм могла да "затапвам" по описаните по-горе начини, това не е моята форма на общуване.

Затова и препоръчах да маркираш всичките му писма като спам и да не се въвличаш в режим на обяснения. На теб ще ти е много по-добре така, а той, ако не мазохист, в един момент ще се откаже.
Виж целия пост
# 7 514
Писах на дълго, но се изтри, сега ще се опитам по - повърхностно.
На 19 съм, със сериозна връзка.
Работя и живея далеч от приятеля ми.  На родителите си не мога да разчитам, принудиха ме да работя, защото не могат да ме издържат.  И сега съм пред дилема.
Имам проблем със ставата, а работата ми е динамична, на крак съм по 12 часа дневно, понякога 7дни без почивка.
Поддържам се с диклак. Буквално дължа формата си на него вече 2.5г., без него не мога да работя.
Преди 3 дни се сринах в тоалетната, крака ми не издържа, следствие на голямото напрежение и припаднах.
Ходих в спешното, съвзеха ме с инжекции. Личната препоръча да напусна, ако мога да си го позволя.
Приятеля ми също настоява, защото му е болно за мен и вижда как страдам физически и психически далеч от него .
Родителите ми не ме подкрепят, както казах важно им е да работя.
Сърцето си или разума да послушам. Сърцето ме води към любовта, а разума ме възпира, да се боря сама.  Cry
Наистина ми е много трудно, приятеля ми липсва, искам да съм при него, но това означава да завися от него и финансово. Sad 
Моля Ви за съвет. Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия