?Въпроси всякакви за СО?

Ама защо го приемате буквално, че ще се опира пищов до главата на човека? Просто може жената да си заяви желанието за дете и че ѝ е приоритет номер едно в близките 2-3-5 години.

Защото метафорично беше даден точно такъв вариант.

Абсурт, това, за което ти говориш не е ултиматум и обясних защо.

Относно брака, авторката така и не каза дали би се съгласила да имат деца без такъв.

Много му се смяха на човека, който го каза, но по-точно едва ли може да се илюстрира ситуацията: "Исках да гласувам, ама нямах желание"
Дали един човек иска нещо личи от действията му, когато настъпи момента.
10 г. са минали. Очевадно е какво иска. Иначе на думи и дъщеря ми иска много да учи и да има само шестици, но като дойде моментът действията и резултатите показват истината

Разбира се. Въпросът е, че поне до 7-8-та годината и двамата са го искали само на думи и "там някъде, някога".

Е, той и сега казва същото
Но думите са едно голямо нищо, само действията показват какво иска човек.
За тези 10 г. нито веднъж не е направил такова действие, което да покаже, че иска.

Ох, защо не съм на 30 и сериозната ми връзка да се е застопорила без развитие, а великия мъж да се чуди жени ли му се, не му ли се жени ... Така бих го ударила на живот, че... даже и за брака и децата бих забравила за известно време Ама така си мисля сега де

(Аз пък попадам все на мъже, дето искат и деца, и брак - всеки с проблемите си:) )

Някой заблуди ли се да твърди, че мъжът й прави нещо по-различно в момента? Обсъждахме, че и при двамата дълго време тези искания са били само на думи, защото според теб само от неговата страна било така 10 години.

Авторката сама си го каза - от 1-2 години се замислям и му намеквам. Ам чи стига си намеквала, бе! Хората милионери станаха от книги, в които да ти обясняват, че мъжът от намеци нищо не разбира, ти изкарай и следващите 10 години в намекване.

Кажи му директно, искам да съм майка, искам да съм съпруга, а ти какво искаш? Давай всеки да каже до 2 години какво развитие вижда при нас и синхронизират ли ни се желанията.
Какво го подпитваш като малоумен, то и без друго на  мъжете им дай да се правят на ударени като не им отърва, ти съвсем го улеснявай.

ААААА! Къде е тоя чугунен тиган на Уиш като ти затрябва!

Искам да споделя малко личен опит по темата:
На шестата годишнина от връзката ни и след 5-годишно общо съжителство "на семейни начала" с всички екстри, произтичащи от това, АЗ взех инициативата за брак в свои ръце. Тогавашното ми гадже знаеше, че много искам бебе от него, но все ми казваше, че ни било рано и че не искал дете от жена, за която не е женен. В същото време не ми предлагаше сватба. Живеехме си супер обаче, в разбирателство и взаимна любов и грижа 
Е, умувах малко и се престраших. На годишнината ни го заведох в "Уго"-то, сложих му мъжки сребърен пръстен на пръста и му дадох картичка, на която бях написала "Ще се ожениш ли за мен?". Физиономията му беше потресаваща. Толкова беше изумен и учуден. След първоначалното стъписване широко се усмихна и ми отговори: "Да, това е чудесно продължение на нашата прекрасна връзка!". Целунахме се. И аз заех пасивна позиция, да го видя него вече какво ще направи.
На следващия ден беше уговорил да ходим при техните и при нашите, да им съобщим решението си. Избрахме дата. И за малко повече от 2 месеца заедно организирахме сватбеното тържество.
Да ви призная, страшничко си е да предлагаш брак  но и много готино и вълнуващо 
Предварително се бях подготвила вътрешно за три възможни негови отговора:
1. Не! Ти луда ли си? Изобщо не искам да се женим.
2. Виж, това ми дойде малко неочаквано. Нека помисля, преди да реша.
3. Да! Супер, кога ще е сватбата?
Предвид че го познавах много добре вече, мислех т.2 за най-реалистична и вероятна. Вътре в себе си реших, че ако има нужда от време, ще му дам година време за размисъл, решение и избор. Приоритет ми беше вече да ставам майка, но бях още много млада и затова реших, че това е разумен срок лично за мен. Ако след тази една година аз продължавах да исках задълбочаване и развитие на отношенията ни, а той - не, щях да се разделя с него, като той щеше да бъде уведомен за моето решение, разбира се. Слава Богу, не се стигна дотам, защото той реагира с т.3. Но вътрешно се бях подготвила за всякакви изходи от ситуацията.

Обикновено макс до 4-5 г. (при хора 20+) от сериозна връзка се минава на следващ етап. От този момент тя вече е очаквала развитието (защото по традиция мъжът трябва да вземе "великото" решение кога), но такова не е имало. Решила е да изчака още 2-3 г. и са станали 8. Тогава вече е решила, че ще стисне зъби и ще си каже, та дано се сети. Но той много отдавна се е бил сетил какво е нормалното развитие и затова е подготвил отговора, с който да й замаже очите.
Така виждам нещата аз според описаното, може да не съм права.

Ей сега ще писнат мадамите, че те не биха го направили и че така цял живот ще се чудят дали пък не са го принудили и т.н., обаче от мен имаш огромно браво. Не толкова за самото действие, колкото за мисловния процес зад него - справедлив, откровен, балансиран, логичен, браво

С глас се изхилих!

Братовчед ми предложи брак на жена си след 12 години връзка 😱😱😱. Голямо чакане, голямо мислене...

Мерси, Бамбина  
О, това беше през далечната ... 2003 година.
От 1997 бяхме заедно като двойка, от 1998 живеехме заедно.
През 2004 година родих сина ни.
Никога не съм си мислела, че съм го принудила за каквото и да било.
Слава Богу, и той никога не се е чувствал принуден или притиснат.
Тогава просто можеше да каже "Не!", нали така? Както и да е. Всеки случай си е индивидуален.

Браво, vihrogonche, поздравления! 
Така де, нали искате еманципация – на ви еманципация в действие. Събирате пари за годежен пръстен с диамант, издебвате подходящ момент да изненадате кифльото и бам!, го опръстенявате, докато е още зашеметен и не мърда.
Така де... 

Да, държа на еманципацията си.
Не съм събирала пари за пръстена. Той си беше нормален сребърен пръстен, без диамант    Не знам защо реши така, Как Сийка.
Мъжът ми никога не е бил кифльо, не е сега и не го виждам и за в бъдеще в тази роля 

Зашеметен беше, но закратко. После яко си отпразнувахме празника. А и след такава инициативност от моя страна, нарочно и съзнателно забавих ход и спрях с каквито и да е действия. Той сам продължи по-нататък с доста неща, за които споделих по-горе вече. Всеки знае за себе си и за това кое приема за редно, нормално и ненормално 

Ама това не беше към теб, а към девойчетата, които подсмърчат плахо и не смеят да си отворят устата за брак и деца. 
За теб беше само "бравото".