Днес получих от МП съобщение, че му липсвам и ме обича безкрайно, не мога да се вържа, защото е различен, когато сме под един покрив. Не ме диша! Все аз съм крива и ако случайно някой го провокира, аз го отнасям.
Познахте, че ми се кривва, живее ми се, искам отново да ме ухажват, забележат, искам да усетя отново готиното чувство , нали знаете, като преминаване на ток през тялото.
Толкова ми е отнел приятелят- най-хубавите години в гимназията, та аз дори не съм ходила на дискотека! Не се бях замисляла, но е било напразно, жертвала съм се, а той дори те го оценява.
Говори ми за тройка с друга жена и един ден настояваше да снимам колежка в съблекалнята!
Бях потресена!!!Това ли е човекът, за който се пазя???
Днес се държах колегиално с него, без излишни разговори, но забелязвам как ме гледа, мило и чисто, невинно сякаш...
Харесва ми любезността му...това, че е готов веднага да ми се притече за услуга.
Добро момче изглежда.Всъщност аз нямах нищо към него, колегите ми ме открехнаха, "отвориха" ми очите и започнах да го забелязвам като мъж.

Посъветвайте ме нещо, всеки коментар ми е от полза.

Освен да ти пожелая Успех, не виждам какво друго бих могла да напиша.
Нищо не губя, особено, ако е дискретен, бих пила и кафе с него.