?Въпроси всякакви за СО?

На мен приятелят ми ми подари пухкав, мекичък халат, понеже му беше писнало да се разхождам вкъщи с една развлечен пижама. С кеф си го нося и винаги страдам докато изсъхне, когато го пера.  А той пък взе, че ми завидя за удобството, купи си халат и сега дружно се мотаем като лелка и чичко. 

О, тия са култови, едни казаха- хората от рекламата приличат на членове на някакъв култ от "Широко затворени очи"...

Халатът не е лелински, ако не готвиш в него и ако го свалиш някъде къмто 10-11 сутринта.

И по възможност да не пазаруваш в супермаркета с халат, освен в Деня на Лебовски.

Здравейте!

Бих искала да споделя болката си и да чуя вашето мнение и съвети..Защото ми е кошмарно трудно да се справя сама с това, което ми се случва.

Имам доста труден брак (20г.) и в крайна сметка преди около 3 месеца се разделихме с мъжа ми.  Междувременно се запознах с друг мъж. Аз се влюбих като някоя тинейджърка. За него така и не разбрах какви точно са били чувствата му. Само ми повтаряше, че и той имал чувства към мен..искал да е с мен. Започнахме доста интензивна връзка. Около 2 месеца и половина се чувахме всеки ден по няколко пъти, прекарвахме заедно по няколко дни, почти живеехме заедно, говореше ми за бъдещ съвместен живот и разни планове за нас. Звучеше доста сериозно. До степен, че да повярвам колкото и да ми се струваше на шега в началото. В дните, които прекарвахме заедно се появиха и някои несъответствия, проблемни ситуации, главно свързани с негови и мои навици. През цялото време аз приемах неговите странности (ако мога така да се изразя най-общо), докато той непрекъснато искаше от мен да променям ту едно, ту друго свързано с характера ми, визията ми, навиците ми. Все едно ме гледаше под лупа. Малка част от изискванията му към мен успях да променя..колкото и натоварващо да ми беше. Постепенно започнах да усещам, че като прекараме повече от един ден заедно му става скучно, досадно и предпочита да си отдъхне за няколко дни. И после пак заедно, при което изникваше поредното ни разминаване. Всеки път казваше, че няма проблем, че е нормално докато се напаснем.
Междувременно разбрах, че влиза в сайт за запознанства и флиртува или комуникира и с други жени.
И така се стигна до вечерта..след поредните ни два дни прекарани заедно...в която аз избухнах доста рязко по телефона като му казах как се чувствам особено през последните няколко седмици предвид явното ни разминаване в интензитета на чувствата ни един към друг. Беше ошашавен и предложи да се видим на другия ден и да поговорим. Разговорът на живо беше спокоен. Но стана ясно, че има сериозно разминаване между моите чувства и неговите към мен. Каза, че се почувствал много притиснат от моето избухване по телефона. Каза ми, че иска да продължим да се виждаме и опознаваме и аз да намаля темпото, за да се изравним. Пита ме с какво може да ми помогне, за да се чувствам по-добре, при което аз му казах, че не знам.. Че просто моите чувства към него са много по-силни от неговите и това ме кара да се чувствам зле и ме натоварва много.
След срещата, вечерта се чухме за малко..говорихме общи приказки, той каза, че му се спи и че ще се чуем на другия ден. Е, така и не се обади до днес..вече повече от седмица.
Не знам какво да мисля. Чувствам се отвратително. Липсва ми ужасно много. Това какво всъщност стана, че да спре по този начин направо ме съсипва... Не знам какво да правя и дали изобщо е уместно да направя нещо..в смисъл да му се обадя, за да го питам...Дните си минават, а болката ми не отшумява. Колкото и нелепо да звучи като че ли все още очаквам да се обади..Толкова ли съм оглупяла..
Или сама да се досещам, че с това си мълчание е решил да прекрати тази наша връзка..нямам идея..
Неяснотата винаги ми се е струвала по-скапваща и натоварваща от едно директно и ясно казано решение..Не разбирам защо ме постави в такава ситуация на неведение. В същото време ми е абсурдно и нелепо да звъня аз...още повече, че вече мина толкова време..

Много тъпо е постъпил, не му се обаждай. Според мен колкото и да си влюбена, той щом още от самото начало те прави нещастна и несигурна в отношенията ви, не мисля, че ще стане по-добре. Иди ми дойди ми. Не става така. Ако искаш му се обади, но за да приключиш нещата,  да не виси все пак този въпрос. Не го чакай него, на него така си му е добре

Явно не е бил кой знае колко влюбен и когато е започнало да става трудно просто е решил да си бие камшика и да не се занимава. И вместо като мъж да ти каже, че не иска да е с теб е решил да си спести драмата и просто да се скатае. Има такива мъже, виж темата "Да изчезнеш като дух" пак в СО.  Ако приемем, че не го е блъснал влак, изчезването му означава "Не искам да съм с теб, ама не искам и драма, за това не ти го казвам директно и просто изчезвам, за да се сетиш сама". Нормално е да искаш завършек и обяснение и ако държиш да го чуеш обади му се. Но е много вероятно да не успееш да го откриеш, ако е решил тотално да си спести изживяването. За съжаление се срещат такива "мъже" и проблемът не е само в теб.

Казваш, че скоро си приключила тежък брак. Моят съвет е да си дадеш малко време сама и да си усмириш емоциите, да осмислиш нещата и да си подредиш приоритетите. Когато постигнеш някакъв вътрешен и мир и баланс ще е по-лесно да започнеш нова връзка и е по-вероятно рано да усетиш, ако отново попаднеш на кретен. Успех!

Аз имах едно такова гадже едно време, което буквално се изпари. Само че аз за разлика от теб не съм имала никакъв разговор с него на тема връзката ни, за да разбера с нещо поне, че нещата не вървят в неговите очи. После сериозно си мислех, че нещо може да му се е случило, като не вдига телефон и изчезва без дума обяснение, но скоро се появи онлайн във фейсбук, че даже и снимчици си беше постнал....с друго момиче. Та вече на нищо не се изненадвам, включително и някой да се изпари просто така - ми не му се обяснява на човека явно....

Пъзльо. Ти имаш куража да се изправиш срещу него и да му кажеш в очите какво те натоварва и те прави нещастна, а той не може да те погледне и да каже "дотук бяхме". Кой е мъжът всъщност?!

Според мен, не му се обаждай, сложи кръст. Наистина си дай време сама със себе си. Ще се изненадаш колко хубави моменти ще ти даде свободата да не зависиш от друг човек по никакъв начин.

Нищо не прави, няма смисъл, а и би било само неуважение към теб самата.
По-добре помисли за екскурзия или почивка някъде
И не е нужно да започваш нова връзка веднага след края на предишната.

Да поизместя темата за халатите - има ли родители, на които децата прекарват седмица при майката и седмица при бащата? Работи ли това и с какви проблеми може да се сблъскам? Освен мъкненето на ученическите раници и униформи  всяка седмица, то е ясно.
По какъв начин бащата би могъл да манипулира децата да искат да останат да живеят само при него? И това е възможно да се случи, за какви признаци да следя? Нямам лоши чувства към баща им, но няма да позволя аз да изляза най-черната и единствената виновна за разбиването на семейството.
Ако той не се яви на делото за развода (уж уговорихме да е по взаимно съгласие, но той вероятно ще размисли), освен че няколкостотин лева заминават на кино - какво да предприема? След каква възраст питат децата при кого искат да останат да живеят, ако заведа дело за развод не по взаимно съгласие? Или не ги питат вече? 
Също така би ми било интересно да разбера как прекарват такива майки времето, в което са без децата си - за мен всичко това е ново, защото досега децата са били плътно до мен 24/7. Имам много идеи, но ми се иска да прочета и нещо различно от това, което ми хрумва. Нова връзка засега не ми е в списъка, нека се съвзема първо и да разбера наистина ли искам отново да бъда с мъж.
И още - ще започнат ли да ме отбягват "приятелки" от страх, че мога да им взема мъжете  , сякаш съм разгонена к***ка.
Благодаря! 

Може би този подфорум ще ти е по-полезен - http://m.bg-mamma.com/?board=431 . Там може да си зададеш въпросите, които те вълнуват, че може хората, които са компетентни да не четат тази тема.

Annabelle*, не е изключено да те отбягват приятелки, ако сте били приятелски семейства. Ако така и така се виждате само по женски, не се сещам какво ще промени твоят развод в отношенията ви. Но това са си мои разсъждения, а действителността понякога е много по-различна.

Добре е, че си го предизвикала да покаже истинското си лице, за да не си губиш времето в празни надежди. Разбира се никой не очаква да скочи на едно коляно с пръстен, но да излизаш вече с човек и после да драскаш по сайтове за запознанства, е тинейджърска история. Още това е било голяма червена лампа. Такива нямат оправия.

Annabelle*, моите приятелки не са ме отбягвали. Общите приятели си останаха негови (доста ме е очернял и пред тях).
Първоначално времето без децата го прекарвах в лежане и нищоправене или си доработвах. После почнах да си се занимавам с хобита и да ходя на разходки, екскурзийки и да се виждам с приятели.

За този начин на отглеждане на децата - седмица тук, седмица там, не мога да кажа нищо от опит. За мен не би бил ок, най-малкото имаме много различни виждания за отглеждането на децата и ми се струва, че биха били занемарени откъм внимание и образование. А бащата така или иначе ги виждаше по-редовно само около 3-6 месеца след развода, след това или не ги взима, или ги прехвърля на майка си.

Аз не бих се навила да си разкарвам децата за по 1 седмица между 2 къщи.

Аз пък бих. Две седмици при бащата, две седмици при мен.