?Въпроси всякакви за СО?

Пенка със сигурност знае какви ги върши мъжа й. Хората в чужбина може и да не са наясно.

Не е задължително да знае.

Здравейте, бих искала да получа съвет как да помогнем на близък роднина да се справи с тежка депресия. Става въпрос за баба ми, която е на 77 години и в момента се намира в тежка депресия, породена от смъртта на дядо ми, който почина през юли. Баба отказва да се храни и да пие вода, не иска да вижда никого, иска да я оставим на мира да умре. В резултат на отказа ѝ да се храни и да пие вода, да се къпе, беше настанена в психиатрия с диагноза "депресия", като ѝ слагат и системи, за да я поддържат. Близките ѝ се притесняваме за нея и искаме да ѝ помогнем, но тя ни отблъсква и не желае да общува с никого, освен с близка своя приятелка, която обаче не я посещава всеки ден. Другата ми баба остро упреква родителите ми за настаняването в психиатрия, защото твърди, че домашната обстановка и обгрижване помогнат в пъти повече. Дали е така? Родителите ми работят, аз работя в друг град, така че дори да бъде настанена баба ми вкъщи, пак ще се опре до помощ от външен човек за обгрижването. В заведението, в което е настанена има психиатър, който наблюдава състоянието ѝ, отделно родителите ми се консултират и с друг специалист, мнението е, че трябва да остане под наблюдение, че това състояние трае от 3 до 6 месеца. Баба е здрава и няма заболявания, но в момента едва ли тежи повече от 40кг, вследствие на отказа ѝ да се храни. Имате ли някакви съвети, как се подхожда адекватно към това положение? Как се справят близките на възрастен, който е изпаднал в такова състояние? На 23 съм и досега не съм се сблъсквала с такъв проблем, родителите ми също правят каквото могат, но бих искала да получа съвет от някой, който се е справил с такава ситуация. Притеснявам се много за нея.

Не всеки може да си позволи да остане вкъщи, за да гледа възрастен човек.
Моите баба и дядо живяха 6-7 години вкъщи и въобще не е весело като в дядовата ръкавичка.
Питай другата баба кой трябва според нея да се грижи за сватята й, ако остане в къщи?

Към Анонимната: не се притеснявам от подобни схеми, защото избягвам подобни хора и отношения. Съветвам те и теб да не си фантазираш кой какво бил щял направил заради теб, а да се заемеш със себе си и близките си. Много по-леко и приятно се живее без подобни схеми.

За жената с изоставянето и жененето на "възлюбения" рязко за друга – е, нямам думи, сериалите ряпа да ядат пред реалът.

По казусът Иван/Иванка и сие – е, то пък бива ли такъв мръсник да е този Петър. И лъжец, и използвач, и наглец, че и интригант. Зависи колко са ми близки и симпатични всеки един от тези персонажи в случката. Принципно не смятам, че е моя работа да се меся, където и да е без поискано отношение, ако нито един от тези хора не ми е дори познат.

Мисля, че аз бих уведомила Димитър какво му готвят на негов гръб. Другите да се оправят сами.

Бърдс, баси филма Аз май просто бих го гледала, защото накрая все посредника излиза виновен... Но, понеже така или иначе ще се разсмърди историята и ще се разбере, че и вие сте знаели, сигурно ще си кажа на всички участници. Или ще кажа на  Петър, че е пълен кретен и ако не отмени схемата ще уведомя всички участници... Сложен казус.

Анонимната с бабата - човек с доказана клинична депресия има нужда от специализирана помощ, за да излезе. Психиятър и психолог. При положение, че вие не можете да сте до нея и да следите дали си взема лекарствата психиятрията е по-доброто място, отколкото да умре у тях си сама, от глад и мъка. Много тежка ситуация, надявам се жената да се пребори.

Така са ми го разказали, всъщност и на майка ми са го преразказали, вече е 3-та ръка и не мога да гарантирам за достоверността и пълнотата на историята.

За Иван/Иванка и Петър/Пенка - не разбрах защо и пред кого ще представят любовницата на Петър за либе на Димитър? И ако става дума за компания - колко време ще мине преди Димитър да разбере?
Според мен - засега си трайте, който трябва - ще научи от заинтересованите страни. Няма начин да съобщите някому, без да навредите другиму, докато винаги можете да твърдите, че не сте знаели.
Пенка може да не иска да знае, т.е. както много хубаво го каза една от Анонимните по-назад - да е избрала да вярва на мъжа си.
Ако жената на Димитър го заподозре, сигурно той ще разкрие цялата работа, няма да се наложи на вас.

За мен само Иван и Иванка е редно да знаят какво се случва в жилището им, останалите да се оправят. Кой на кого бил любвница, кой на кого изневерява и т.н са схеми в сферата на клюкарщината, така че е по-добре да не им се дава гласност. А най-добре, да се убеди Петър сам да поиска разрешение от Иван за врътките си.

Правите каквото можете, щом всички сте на работа и няма как да има някой вкъщи по цял ден да  я обгрижва, по-добре да е на място, където ще има човек 24/7. Ако имат възможност да я приберет родителите ти и да викате някой да стои с нея през деня също е добър вариант. Така тя ще вижда родителите ти всяка вечер и няма да се чувства изоставена от вас. Ситуацията е трудна наистина, но аз лично бих предпочела да е в семейна обстановка, дори да я наблюдава и да й помага чужд човек.

Казусът с жилището на Иван и Иванка - според мен трябва да знаят какво се случва, вече останалите участници да се оправят. Въпреки, че би било толкова прекрасно онзи наглец Петър да го разобличат и всички да разберат какви ги върши, та да бере и малко срам.

Възможно е грижите за апартамента да не са съвсем безвъзмездни. Мъжете са близките, кой знае откога, не е изключено да имат някаква, най-общо казано, уговорка за взаимна услуга. Изхождам от това, че щом са достатъчно близки, за да си поверяват един на друг ключ и ангажимент за семейно жилище, значи тези хора се познават достатъчно добре и си знаят и повечето спатии.

Третата двойка, т.нар. Димитър и жена му, чиито проблемни отношения се очаква да послужат за алиби, са  според мен най-засегнати от ситуацията, защото една вече разклатена връзка много по-трудно ще понесе изясняването чия точно любовница обитава чуждото жилище и на някой може и да му прелее чашата. Според мен, ако на някой следва да бъде подсказано нещо, това е Димитър, защото всички останали са в различни степени доброволно в ситуацията, само той, доколкото тълкувам от написаното, е въвлечен в нея с цел да бъде използван за прикритие.

Самата аз не знам дали и на какъв етап бих се намесила, щом хората не са ми достатъчно близки, т.е. не ги познавам достатъчно добре.

Трябва ми мнение по този казус. Изписване на бебе. Присъстват прабабата на бебето, дъщеря й, която е баба на бебето и племенницата на другата дъщеря /на около 20г. /. Отношенията между двете сестри са влошени от години, няма комуникация. Сестрата, чието е 20г.-то момиче е в чужбина, не се обажда на роднините си нито за рождени дни, нито по какъвто и да било повод. Прабабата решава точно на изписването да каже, че трябва родилката да се обади на леля си, за да съобщи за раждането на бебето, за да може тя да й честити раждането. Майката на родилката пък се сопва на майка си, че това е глупаво. Родилка да се обажда да й честитят! Тогава племенницата започва да плаче, че майка й е принудена да работи в чужбина и  се разстройва до такава степен, че припада. Празникът е помрачен. И прабабата на бебето не се обажда повече нито на внучката си, нито на дъщеря си.Не знам кой е крив и кой е прав...Просто ми трябва мнение за сверяване на часовника.

Карла_Карла, няма значение кой крив, кой прав, да се оправят помежду си. Родилката да си гледа бебето и да не се занимава с истерички, припадащи, сопващи се и прочее.

Пфф егати смешната история, майката да си гледа бебето и да остави останалите да припадат и да се правят на обидени. Тя си има бебе за гледане, не и трябват още 3-4 бебета да дондурка...

За Иван, Иванка, Петър и сие, интересно ми е как авторката е убедена, че нито една от замесените страни не знае какво се случва щом тя, която уж не е толкова близка на никого, знае?

Е, тези са наистина досадници. Родилката си има своя миг и има право на него, това е нейното раждане и нейното дете. Тези женоря да вземат да се гръмнат, хистеричките му с хистерички.

По казуса с възрастната жена – едната ми баба нямаше подобни преживявания, но другата много тежко изживя смъртта на дядо ми. Не познавам характера и начин на живот на жената, но ѝ трябва време. При нас баба ми искаше да е сама, не искаше да вижда никого, да седи и живее с нас. 2 години ѝ трябваха да излезе от дупката. И тя така не се хранеше, но не сме стигали до клиники. Сама се извади от ямата. Отначало ѝ биеха инжекции с успокоителни, после хапчета. Постепенно започна да изплува, не го е преживяла, то няма и как, но го прие като част от живота и се върна към ежедневието.
Аз все си мисля, че под наблюдение или в семейна обстановка е по-добрият вариант, отколкото оставена в клиника, където се чувства още по-самотна и стресирана.