?Въпроси всякакви за СО?

Когато любовницата заживее там, пак ли с ремонти ще се оправдава Хитър Петър Или ще води и Димитър за под прикритие, хихи

за мен Димитър е жертва и трябва да знае, а на собствениците на апартамента трябва да бъде дебело намекнато да проверят какво се случва докато ги няма

При допълнителните уточнения към историята (тоест, че гадта смята сам да разговаря с всички, които мисли да натопи в лайната си), смятам, че няма какво повече да се направи.
Но тръпки ме побиха от описанието на Бърдс за този човек, тръпки ....

Има си такива хора - скрити лимонки. Всъщност човекът сигурно си е добър за съседи и приятели, в крайна сметка той не кръшка на тях. А не знаем дали той няма някакви смекчаващи обстоятелства, напр. отказ от секс. Знаем, че мъжете не бъркат секса със семейството

Но историята е показателна, че никой не е застрахован от любовни 3- и 4-ъгълници. Сигурно и Петровица  е сигурна в мъжа си и не би повярвала в неговата вина.

Познавам такъв човек. Няма сила на света, която би накарала околните да се съмняват в неговия светъл образ, освен ако лично не бъдат засегнати по някакъв начин от действията му, и пошлостта и лицемерието не лъснат на чисто личностна основа. В случая, нито Иван и Иванка, нито Димитър ще бъдат лично засегнати - на Иван и Иванка ще се каже, че любовницата е на Димитър, на Димитър любовницата ще се представи като бедно момиче, което има нужда от помощ, но тя Пенка ме ревнува и ще й оскубе косата, защото е луда за връзване и неоснователно обсесивна, затова моля те, кажи че тази е твоя близка приятелка, че да нямам проблеми... Никой всъщност няма да се осъмни и да разбере истината, защото всеки ще е добре изманипулиран...Бърдс и мъжът и знаят, и вече им се гади от този човек, видно е!
Собствениците на апартамента трябва да знаят, че там се върти любов, дори и заради това, че сводничеството е престъпление по нашия наказателен кодекс:) , а май по съдебната практика подобно поведение можеше да се квалифицира като сводничество? Не, че някой ще тръгне да пуска сигнали, ама...Не случайно подобни действия са криминализирани.
Иначе, на Пенка ако се каже, тя просто няма да повярва! Най-много да си развалят отношенията с Бърдс и мъжа й. Подкрепям Бърди, няма какво повече от това да се направи.

Аз не мога да разбера защо на някой му пука, че едикойси кръшка на жена си?
Лично знам за няколко познати, кръшкащи редовно, и мъже, и жени. Ами не ми е работа да се меся и да информирам този и онзи.

Като бях малка хора, които говорят така ме отблъсваха и не можех да си обясня защо. След време като пораснах установих, че за 99% в последствие излиза нещо такова. Затова чуя ли такива лигави приказки + прекалено кавалерстване червената лампа ми светва. Това не значи, разбира се, че приветствам другата крайност с откровената простащина и липса на елементарни обноски, но има една тънка граница, след която си имам едно наум.

А за съседите, каквито и услуги да прави, клюкарстването е по-силно. Особено сега като всички го познават ще му е много трудно да се промъква без последствия.

Ако бях на мястото на собствениците, бих искала приятелите ми да ме уведомят, когато непознати хора влизат в имота ми.

И аз. И не само влизат ами се  канят и да пребивават там постоянно.

Аз не смятам, че психиатрията е най-добрият избор. Всички знаем какво представляват тези медицински заведения у нас. Като добавим и масовото отношение на лекарите към възрастните пациенти - като към пътници...Отделно баба ти може да се хвърли в още по-тежка депресия от това, че я захвърляте един вид (възможно е така да го изтълкува) и още повече да се затвори. Това, че не иска да общува с вас, може и да не е точно така. Възрастните понякога умишлено драматизират и го играят жертви, за да привличат внимание.

От друга страна с това нежелание да яде - нямате особен избор къде да я настаните. При докторите поне не може да протестира, а ако е у вас и някой й включва системи - може да започне да се опъва. Говрили ли сте с тази нейна приятелка? Тя как вижда ситуацията с баба ти, след като разговаря само нея? Възможно ли е баба ти да ви се сърди за нещо?! Има ли начин тази приятелка да започне да й въздейства като й говори позитивно, за бъдещето, че все пак има живи деца, трябва да дочака внуци и т.н. По някакъв начин да й се вдъхне желание за живот.

Джулая Вчера баба ми е изгонила дори приятелката си, която ѝ е дошла на свиждане. Днес сутринта родителите ми + въпросната приятелка са отишли да се пробват да я изкъпят, съпротивявала се е, но са успели поне това да свършат. От днес наблюдяващият я лекар е сменил лекарствата, дано се подобри малко.
Смятам, че донякъде баба ми е сърдита на родителите ми - когато дядо почина през юли, тя спомена, че иска да бъде гледана, но тогава беше в блестящо здраве за годините си (жена, която през живота си е влизала в болница само за раждането на сина си), подвижна, способна да се грижи сама за себе си и да обслужва нуждите си. Родителите ми не я настаниха вкъщи, защото не се налагаше предвид доброто ѝ здраве, през останалите дни от юли и през август беше добре, около началото на септември  започнаха настоящите проблеми с нея - отказ да се храни нормално, да се къпе, да общува. Родителите ми ѝ пазаруват, помагат ѝ, не са я оставили на произвола, но според мен тя наистина очакваше гледане на легло, което не беше наложително, но вече е. Буквално за няма и 2 месеца се стопи, визуално се състари страшно много, залита и не може да ходи сама. Родителите ми работят, дори да бъде настанена вкъщи при това положение, няма да има кой да ѝ се моли по час дневно да изяде храната си, както в лечебното заведение, ще е сама от 8 до 19-20ч и вероятно ще се наложи помощ от външен човек. Смятам, че настаняването ѝ в психиатрия я подтиска допълнително, но ако не се стабилизира поне малко, как да бъде изписана за домашно лечение? Настанена е във въпросното заведение от началото на октомври, като засега подобрение няма. Приятелката ѝ се опитва да помага колкото може, посещава я често, но все още работи, има си семейство, не можем да разчитаме всеки ден да се опитва да я измъкне от депресията, колкото и да ни се иска. Друга близка приятелка, за съжаление, няма.
Сискоо Според другата ми баба родителите ми трябва веднага да изведат баба ми от психиатрията ѝ да я обгрижват вкъщи.
Живея, уча и работя в друг град, няма как да се включа активно в обгрижването, освен в събота и неделя евентуално, и аз бих искала баба ми да е вкъщи или да бъде настанена в друг имот, който е неин и е в същия град, но няма как да наложа това мнение на родителите ми - те взимат решение и цялата тежест на обгрижването е и (ще падне) върху тях. Мъчно за нея и искам да се съвземе, притеснявам се дали родителите ми не бъркат с подхода си към ситуацията.

А как точно ще се издържат родителите ти, ако останат
Всъщност, не зная материално как са и дали могат да си позволят единият да не работи, но не е лесно.
моите родители бяха в сходна ситуация, но майка ми тогава беше пенсионирана по болест, та известно време си изкара вкъщи.
Да, възрастните хора развиват страхове от изоставяне и сигурно престоят й в психиатрията не е от най-приятните изживявания и се получава омагьосан кръг. Според мен трябва някой да успее да й внуши, че ако не започне да яде и да се съвзема - няма как да излезе оттам.

Не знам как е по психиатричните клиники, но там май работят само психиатри, които само тъпчат пациентите с хапчета. Няма психолози, които да помогнат за психическото възстановяване. Може би трябва да помислите в тази посока. Поне да посетите специалист, който да даде насоки как вие лично да помогнете, ако няма начин на място да бъде закаран такъв.

Не знам доколко сте запознати с възрастните хора. Могат да бъдат много хитри и опасни, когато пожелаят. Целта им е да си осигурят 100% внимание и го гонят по всякакви начини - непрекъснато се оплакват, карат те да се чувстваш виновен, внушават ти, че не се грижиш за тях и какви ли не още мурафети. А целта е една - да зарежеш целият си живот и да застанеш до тях, да ги забавляваш и дундуркаш. Тогава са щастливи, а че на теб ти иде да се самоубиеш и че истории, които са се случили преди 50 години и си слушал по 10 000 пъти и изобщо не те интересуват, защото в този момент ти се разгонва фамилията по някой актуален проблем - това са някакви твои глупости, които ти пречат да се съсредоточиш върху същественото (общуването с тях). Другата ти баба просто подготвя почвата за себе си - ако тя изпадне в подобна ситуация да не бъде дадена в психиатрия, а всички да се въртят на пета около нея. За съжаление не всичко в живота ни става както искаме и това важи и за тях. Според мен не бива да се жертвате всички заради капризите на другата ти баба, все пак има и живот извън двете баби (целият ми пост звучи грозно и жестоко, но вярвай ми - изстрадан е!)

Грозно и жестоко звучи, но е точно така! Минахме през това с едната ми баба. Опитваше се да вменява вина( и успяваше, де) на всички ни, ако не се въртяхме на пета около нея. Любимата ми баба, адски много я обичам и не мога да прежаля липсата й, но накрая беше ужасно трудно за всичките й близки- синове, снахи, внуци.

Затова е хубаво човек винаги да е въоръжен с доза здравословен егоизъм.

Е, аз често предозирам количеството, де, но това е друга тема.