?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 127
  • 20 915
# 8 805
Здравейте пак от мен, по моя изтъркан вече казус, да кажа че уж направих крачка напред, но май не бях готова и се върнах.
При мисълта за раздяла подивях, че няма да го виждам, да го имам, че може би аз прекалявам с моите илюзии, че акоси седна на д-то нещата ще си се случат. После идва ново 20, че аз може би няма да изживея щастливо живота си и всички мечти ще си останат мечти. Нито така, нито иначе...
Полудявам, не искам един ден да съжалявам, за действията си или бездействията си...
Знам, че ще дойде ден (поне така мисля) в който ще ми омръзне и аз ще си тръгна, без колебания...
От друга страна си мисля, че проблема е в мен. Не знам как да продължа, не знам как да постъпя, не знам дали съм готова да се преборя и да изживея болката от една раздяла.
Виж целия пост
# 8 806
Мила, а колко време мислиш, че би те чакал другия човек да решиш?
Виж целия пост
# 8 807
Мила, а колко време мислиш, че би те чакал другия човек да решиш?

Вече, николко Sad
Виж целия пост
# 8 808
Ами честито, имаш си връзка и мъж, живей си и не го мисли тогава. Simple Smile
Виж целия пост
# 8 809
Ами честито, имаш си връзка и мъж, живей си и не го мисли тогава. Simple Smile

Е добре де, може да имам някакъв минимален шанс, но търпението му наистина премина предела. Тръгнах, после реших, че няма да се справя, че ми липсва, че искам да се прибера, дали не съм допуснала грешка.. върнах се, но ето пак съм в изходна позиция.
Виж целия пост
# 8 810
Веднъж в живота си и аз така се бъхтих, само че не между двама мъже, а с един, който не беше за изпускане, но някак си го бях възприела като роднина, като брат, като приятел и в никакъв случай не можех да го приема като мъж до себе си. Тогава попитах моя приятелка, психоложка какво да правя и как да се ориентирам. Нейният съвет беше да анализирам какво чувствам като си помисля за тази връзка - т. е. дали се чувствам щастлива, когато си помисля, че ще бъдем заедно или не. Е, аз се чувствах по-ниска от тревата при тази мисъл и връзката ни свърши. Помисли и ти как се чувстваш с всеки един от двамата и анализирай чувствата си. Може да ти помогне да се ориентираш
Виж целия пост
# 8 811
Гледай сега и "постоянния" да не разбере какви ги мислиш, че тогава вече ще е интересно Simple Smile
Виж целия пост
# 8 812
Не напразно има поговорка за онзи дето седял между два стола и после се оказал на земята.
Виж целия пост
# 8 813
На това му се вика - сърби, боли, драго ми е....
Виж целия пост
# 8 814
На това му се вика - сърби, боли, драго ми е....

Баш
Виж целия пост
# 8 815
Според мен си с правилния човек, проблема е че той не ще деца и сватба (евентуално). Поставяй му въпроса ребром и му кажи, че ако не ти отговори с конкретика си събираш багажа. И си изпълни заканата, ако наистина искаш деца и семейство. Ако си ги прежалила си кютай като досега. Аз даже не виждам дилема.
Виж целия пост
# 8 816
И си изпълни заканата, ако наистина искаш деца и семейство.

Това, обаче, е доста хлъзгав камък, защото няма как да знаеш дали истински желаеш нещо, преди да го имаш. Или поне 90% от хората сме така. Предполагам, авторката е попаднала именно в този капан. Знае, че "трябва" да има деца някой ден, но тази абстрактна представа не е достатъчно силна, че да я отдели от вече съществуващата ѝ връзка, пък била тя и дисфункционална.
Виж целия пост
# 8 817
Не разбрах само, авторката на колко години е и дали има още време за пропиляване? newsm78
Виж целия пост
# 8 818
Не разбрах само, авторката на колко години е и дали има още време за пропиляване? newsm78

Някои назад в темата изразиха съмнение, че milavasileva и тази потребителка, споделила почти идентичен казус през август месец (10-годишна връзка, отказ от страна на мъжа за брак и деца, проблеми със свекървата, маломерно жилище), са, всъщност, едно и също лице. Ако това наистина е така, то в предишен пост на потребителката е споменато, че е на 30 г. Peace
Виж целия пост
# 8 819
Ами, освен да кажа, че глупостта ходи по хората, друго не ми остава!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия