?Въпроси всякакви за СО?

bgtatko81, Вие явно имате опит с връзките, но така и не разбрах защо толкова се дразните от моите откровения и търсене на мнения? Пиша тук защото отстрани нещата се виждат по различен начин, а и не съм от хората, които коментират семейни проблеми, дори и с приятели. Пиша да видя дали мисля правилно, защото след толкова време скандали и караници, човек се обърква тотално, особено като е търсил вината в себе си дълго време. Дразните се на споделени проблеми семейни, но не спирате да четете и коментирате? Не разбирам каква ви е идеята? Да нареждате всяка жена, оплакала се от проблеми с мъжа си, че сама си е виновна щото не е гледала от кой ражда дете?  И защо твърдите, че хората не се променяли не знам, но според мен това не е вярно. Променят се, разбира се.  Както мъжът ми твърди, че аз не съм била такава, така и за мен той не е същият. Човек ако за 10 години не се промени, значи нещо не е наред с него според мен.  Въпроса е дали хората се променят в посока, която ги сближава или раздалечава.

Не се "дразня" на мненията Ви. Смятам, че не мислите правилно просто. Ако се "дразнех" на мненията Ви, изобщо нямаше да ги чета и да коментирам. В случая Вие се дразните на моите мнения, защото не са безрезервна подкрепа към самонавиването, което правите и което е същината на неправилното Ви мислене за мен. Няма как да имате пълната картинка, без да потърсите и своята вина и грешки, а не виждам да го правите. Конкретната размяна на мнения е емблематична за този тип поведение - споделих мнение, това мнение не Ви хареса, опитахте се да го промените с аргументи, не успяхте, преминахте в нападение, че съм се бил дразнел (нелогично), че съм бил имал "опит с връзките" - ирония или намек, че съм женкар и т.н. Ако прочетете 30 мои мнения в този форум, ще видите доколко нареждам всяка жена, че сама си е виновна. В случая сте двойно непозната за мен - дори като ник не знам коя сте - каква мотивация бих имал да се заяждам с Вас или да Ви се дразня по агресивен начин?

Питайте психотерапевта за локус на контрол и ако не знае и не може да Ви го обясни - сменете я. Аз наистина казах каквото можах, дано все нещо да бъде от полза.

Не е дебелашка шега изобщо. Просто акълът Ви, бгтатко, не може да го асимилира, защото не сте такъв типаж.
Това си е едно от най- гнусните проявления на егоманиаците просто. Виждат децата като средство за възпроизвеждане на СВОИТЕ гени, на своята личност. Ядосването и обидите в момент на безсилие- също.

Да, питай за локус на контрола, наистина. И как да го преместиш.
 

Абе, под ник-а bgtatko81 да не би, всъщност, да се подвизава zemonti?

Много са ми еднакви.

От всичко рабрах, че според Вас много 'неправилно' мисля. Не знам какъв критерий имате за "правилно" и "неправилно", просто това са част от мислите ми в този момент, в тази ситуация. Когато човек вярва на интуицията си и слуша сърцето си, обикновено е най-добре. Намеци за да Ви обиждам не съм правила, не бих си позволила нещо такова. Казах, че явно имате опит с връзките, от написаното от Вас (цитатът по-горе). Грешката ми най-голямата установена досега от семейните ни разговори е, че не се примирявам с реалното, а преследвам представите си за реалното. Иначе мъжът ми като го питам какво греша спрямо него, той казва, че само обидите ми го дразнели, но той се обижда от всичко..Одеве ми чете половин час лекция за това, че отказах предложение за кекс.
Прочитайки за локализацията на контрола бих казала, че мъжът ми определено е с външна преобладаващо, а аз по-скоро с вътрешна (може и да греша, ще поискам неутрално мнение).
Винаги някой му в виновен, напоследък предимно аз, за неща, които зависят изцяло от него: как се справя с работата, дали му е загоряла манджата, която готви, дали се е спънал някъде, все има вселенски заговор срещу него. Аз все се опитвам да му обясня да не се пали толкова, и да не прави от мухата слон и, че не е целия свят против него и че трябва да е по-уверен в себе си. той от своя страна ми разяснява колко дразнеща е моята самоувереност, че 'все' мисля правилно или се изказвам правилно или правя нещата правилно. Нещо, което не е съвсем така според мен, но явно това е едно от нещата заради, които толкова трудно се спогаждаме.
За себе си пък разбрах, че от толкова време се опитвам да променя нещо, и да търся грешките, които правя, за нещо,  което не зависи от мен, че чак съм изпаднала в депресивно състояние, защото въпреки цялата ми вложена енергия резултатът е нулев.

Доста сте търпеливи, щом сте изтраяли толкова време. Постоянните препирни нямат нищо общо с това да се скараш с партньора си за някаква дреболия и да се сдобрите после.  Те ти отравят живота и смисъл няма никакъв. Само хабене на нерви.

Оф, това да не е дамата с виртуалния? Не разбирам, три години отчуждение и какво още се чака? Какъвто и да е мъжа, на анонимна очевидно нещо не и стиска да го напусне.Докато не реши какво точно иска, няма смисъл да се хаби по психотерапевти.
П.п . а какво беше това с отказа за "кекс"? Нали сте отчуждени???

anonymos, последното Ви мнение ми се струва много откровено, така че ще се опитам да Ви отговоря:


Неправилно е да се фокусирате върху конкретни скандали, конкретни думи, емоции. Правилно е да погледнете назад и да прецените генерално какви са причините за това поведение, кои неща го предизвикват, дали сте сбъркали в първоначалната преценка за човека или след това постепенно се е стигнало до ескалация и т.н. "Ама моля другарко, той ме нарече изрод!!!" не Ви помага с нищо в случая. Ако е такъв задник, какъвто изглежда от Вашите думи, как не сте го видели по-рано? Защо сте тръгнали да правите деца с този задник? Изобщо Вие какво обичате в него? Външността му? Страхотния секс? Любезното му и мило поведение? Това, че държи на Вас и Ви показва, че Ви обича? Интелекта му? За всички тези неща (може би без външността) се изказахте негативно, но интелект, характер и др. не подлежат на промени, докато за да се промени поведение трябва да има някакви по-дълбоки причини. Неправилното в мисленето е, че гледате повърхностно на нещата, а очевидно имате потенциала да си направите по-задълбочен анализ - не непременно с цел да спасявате тази връзка, но поне да знаете какви грешки сте допуснали.


Щом знаете какво е най-добре, защото изобщо търсите съвет? В сърцето когнитивни процеси няма, то е мускул, който постоянно помпа кръв. Интуицията е просто достигане до някакви заключения без експлицитно, рационално мислене - без човек да си дава сметка как е достигнал до тези заключения. "Интуицията" Ви е събрала с господина, сега пак ли интуицията ще слушате като се разделяте?


Това не е истинска грешка. Това е изказване от типа "моят недостатък е, че съм перфекционист, прекалено съвестен и честен". Грешка може да бъде примерно:
- избрах този човек да ми е парнтьор и да правя деца с него
- бях твърде прибързан като реших да правим деца, не го бях опознал достатъчно
- позволих (което там) събитие/проблем да ни настроят един срещу друг, продължавах да ескалирам, дори когато виждах,че нещата стават по-зле
- не положих усилия да го разбера защо така реагира и говори - не ми пукаше за причините, мързеше ме да мисля
- тормозех го с безкрайни разговори за чувства и изяснявания на отношения, въпреки че очевидно той не разсъжава по такъв начин и се дразни от тези разговори

и т.н. Вие трябва да си достигнете сама до тях. Дори аз или някой друг (дори и психотерапевта) да видим някакви подобни или пък съвсем други грешки - няма да Ви свърши работа. Безгрешни хора няма, има хора, които отказват да потърсят своята част от вината и после допускат пак съвсем същите грешки и в новите си връзки.


За мен лично Вашият подход в комуникацията е безкрайно ирационален и този аспект от Вас наистина ме дразни дори само като го чета и си го представям. Картинно си го представям - или наистина първобитен задник, който иска само да си продължи глупавия ген, както твърди "The Catcher in the Rye" или просто неспособен да комуникира на подобно ниво мъж, каквито са повечето мъже (за мен чисто статистически е по-вероятно). Вие обаче отивате при него, ден след ден, след ден и му обяснявате, приказвате, искате някакви абстрактни неща, на 1 негова дума казвате 20 (или 200), вероятно всичко, което той чува, е дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън. И както моите по-дълги постове докарват няколко потребители до спонтанна ярост (пък все пак ние дори не сме женени и дори не се познаваме и не е нужно да се търпим по 24 часа), така и вашето дрън дрън дрън дрън дрън дрън само влошава нещата. Но Вие абсолютно не искате дори да опитате някаква комуникация на неговото ниво - напротив, водите го на психотерапевт, част от които са толкова некадърни, че и мен биха ме изкарали извън нерви, ако тръгнат да ми говорят някакви психодинамични или други ненаучни глупости без да са чели една сериозна журнална статия по тези въпроси през живота си.

Не е велико откритие някакво, но в повечето връзки основният проблем е невъзможност за комуникация. И дори никъде другаде да нямате грешки (а Вие имате със сигурност), в комуникацията грешките Ви са очевидни. След като той не желае или не може да комуникира на Вашето рационализиращо (но реално доста ирационално)  равнище, трябва Вие да се опитате да комуникирате на неговото ирационално равнище. Сготвил е кекс, Вие сте отказали да го ядете - защо? Хапнете кекса. Искал е църковен брак - ами оженете се църковно, какво толкова? Не е инвитро процедура това, 1 час трае, намерете някой по-забавен поп и си направете купона. Ако сте религиозна - проблем не би трябвало да има. Ако сте атеист - пак. Комуникирайте чрез действия, не чрез приказки и крайно неприятните разговори за "изясняване на отношенията". Отказал Ви е секс - облечете се малко по-предизвикателно, кажете, че ще си намерите любовник и излезте с приятели и приятелки на дискотека. Не си намирайте така любовник естествено, но разчупете малко тази рутина от караници, в която сте влезли, чрез действия. От един момент насетне думите са безмислени без действия. Същото нещо Ви го казах и за напускането - ако ще се разделяте, трябва да преминете към действия, подготовка на нещата, чисто практическа - къде ще живеете, къде ще учи детето, същото ли ще работите, друго ли, кой ще Ви помага - майка ли, други роднини ли, говорите с тях, за да знаят за намеренията Ви и т.н. Не ми се е случвало, но не виждам нещо много по-различно от голямо и дълго пътуване, за което трябва съвсем практическа подготовка.

Ако мога да Ви дам съвет накратко - малко повче действия, малко повече фокус върху Вас, Вашите чувства, грешки, причинно-следствени връзки, пътя напред и т.н., доста по-малко приказки и изяснявания с него. Ако ще се борите за нещо (брак, любов и т.н.) - трябват действия и по-дълбок анализ. Ако няма да се борите - пак трябват действия и по-дълбок анализ, за да не стигнете до същата ситуация след няколко години вече с друг човек.

Това си мисля като цяло по Вашия случай

Е, бг татко, ама чети повече, вместо да пишеш толкова
"Одеве ми чете половин час лекция за това, че отказах предложение за кекс.".
Сега, компоти ли са, компютри ли са..
п.п. Кой мъж по дяволите " готви" кекс??Ще припадна бе, бг татко

PureLove, потребителката обясни, че мъжът готвел, също така преди да се редактира, мисля че за кекса пишеше в скоби "буквално". Ако кекс е равно на секс първо е инфантилно, не сме в пуберския форум все пак, второ е нелогично, защото от всичко написано оставам с впечатлението, че тя него го гони за секс, не обратното. Ако и тя отказва секс, значи съвсем вече ми стават абстрактни обвиненията ѝ, след като тя прави съвсем същото, от което се оплаква.

Че "готви" кекс беше лека ирония от моя страна Иначе не виждам защо ако готви, да не пече кекс. Аз не мога, но аз готвя 1-2 неща, кексът и печивата определено не са от най-сложните неща за готвене

Казах, че хвърли тигана, който загоря в единствения път последния месец когато го помолих да ме отмени, защото бях доста болна. Не готви по принцип, освен ако много настоятелно не му кажа, че имам нужда да ме отмени.
Искаше от мен да не споря с него и точно това правя. Трудно му е на него обаче, без тези спорове, защото не може да ме изкара заядлива. Човекът, който постоянно търси конфликт го намира във всичко.
Не съм го 'водила'по психотерпавти, нещо не ме разбрахте. Той сам си ходи. Иска да му помогнат да си разреши проблема с комуникацията с мен. Аз го предупредих да не очаква някой друг да му разреши проблема. Дори след 5-я път той сам каза, че този психотерапевт нищо не му помагал защото пак нямаме правилна комуникация и  се караме затова ще спре да ходи.
После пък ме навиваше аз да отида, но отделно, защото нямало смисъл само той да ходи.
И това направих. Не че вярвах, че това ще промени нещата.
Спирам дотук. Който разбрал - разбрал.
Благодаря за вниманието и съветите на всички.

Аз през цялото време не спирам да се чудя какви са тези терапевти, които работят със семейство поотделно. Как точно някой трети ще оправи комуникацията между двама, като работи само с единия от тях? Ходи се на семеен консултант ЗАЕДНО. Така специалистът ще прецени къде са пробойните в комуникацията, каква е динамиката между партньорите и неговата работа е да бъде медиатор, а не магьосник. Губите си времето като ходите сами на психотерапевти. Идете заедно и то на такъв, който работи с двойки.

Четох, четох и само разбрах - от доста време сте заедно (10год по спомен)... от 3 "не се дишате"... той се отчуждил, държи се грубо... ти не спираш да намилаш и да питаш "Защо?" Изведнъж в края на картинката се появиха загубени (?) бременности и няколко операции и невъзможност за (спонтанно) забременяване. Правилно ли съм разбрала? И това всичкото кога - преди или след обтягане на отношенията? Защото това е супер катализатор  той като искащ още деца да се "сдуха", а при теб още повече... И вместо да се подкрепите взаимно тогава, при тези проблеми ти започваш да го "ръчкаш" за интимност, той още повече се затваря...
Ама честно, ако някой ме пита, дори в най-любовния период така като на разпит "Защо? (обичаш мен), Какво? (ама точно, не ляй-ляй обичаш в мен)" и после пак "защо?" и после пак "какво?" аз директно с крясъци ще избягам!
И аз и мъжа ми (като всеки човек) сме с периоди на по-високо и по-ниско либидо, понякога съвпадат, понякога не.. Ту аз "си искам" (считай директно провокирам, а не говоря мрънкащо-дуднейки), ту той пак по този начин... Ама да се тръшна, че той заспал с гръб, ми уморен е, нервен е... и не почвам точно тогава да изяснявам, и изяснявам... И ние се караме, не малко, битовизми колкото щеш, но пораснах и разбрах, че точно като сме се сдърпали аз вляза в изяснителен режим, нещата стават още по-... защото всеки в яда си казва неща, които не би си и помислил. Ако стисна зъби и се фръцна, на следващия ден той със съвсем спокоен тон ми изяснява къде той не е бил прав или аз правя същото... т.е. всеки си е помислил и не търсим само в другия кривините (както излиза от твоите постове)!
Колкото и във форума постоянно да се търси "говорене и още говорене", не винаги това е разковничето, понякога идва в повече!

В последните мнения на Бг татко съм съгласна изключително с това – "при повечето връзки основният проблем е невъзможност за комуникация."
И единият, и другият си бае от неговата камбанария и не успява да влезе в действителен контакт с отсрещния. Ама то кой е казал, че е лесно. Лесно няма в човешките взаимоотношения. Днес може да е било ок да си замълча, когато мъжът ми се е тръшкал за нещо, защото в дадената ситуация е бил изморен, фрустриран и т.н. Утре обаче, да не бива да мълча, ако пак се тръшка и да го оставям да се "лигави" като му кажа, че се излага. Подход според ситуацията, мяра и желание за взаимност. Ако човекът отсреща остава затворен и не желае да общува, няма как да стане, ако ще и на главата си да застане анонимната.

Анонимната, да не си тази с тайното жителство, че цитатите ги слагаш в същите некавички (апострофи) 'такива'.

Точно това, което peneva_a е написала, се опитах да кажа, но твърде много задълбах и не стана толкова ясно, колкото тя го е написала.

Сигурно има неща, които не сме разбрали правилно, за което се извинявам, но все пак е форум това, правим каквото можем, за да разберем често обърканите мисли и ситуации на споделящите и да дадем някакво мнение - един се хваща за едно, друг за друго, надявам се все пак да е имало някаква полза и градивни съвети/идеи за питащата.

Пожелавам успех!