?Въпроси всякакви за СО?

Хахаххахах, бг татко пак се изказа неподготвен. Сменила съм доста квартири и мога смело да кажа, че повечето хазяи едва сменят счупена пералня, та камо ли да инвестира във висок клас климатици. Конвекторът топли супер, но не е много икономичен.
А за изневярата на жената и аз мисля така

Е не, не съм била принудена. Не хвърлям вината в върху други, много добре знам, че който извършва действието-той е виновен. Но все пак има разни нюанси, причини, изкушения и т.н. Знам, че за да се стигне до там, не се е случило нещо от днес за утре, а все пак са се натрупвали разни чувства, емоции, липси. Що не съм поддала на някой друг? Ухажори около мен винаги е имало. Но нещо се е било пропукало в този момент, за да се стигне до там. Просто обяснявам ситуацията.
И съжалявам, и не за цялата ситуация. Съжалявам, че съм наранила човека, не съжалявам чак толкова, че се е случила самата случка, защото може би е трябвало да науча някой и друг урок.
А за живеенето добре - да , вярно е, никога не са ни липсвали пари (за града и стандарта, в който живеем) заедно гледаме децата, във всичко ми помага, не е търтей, винаги е имал хубава работа, на почивки постоянно ходим, купувам си каквото съм си решила, не е стиснат,  но характерът му е един такъв странен....В началото това ме привличаше, после обаче стана точно обратното.  Отстрани изглежда така, сякаш сме идеални, но на практика има доста конфликти главно заради различните ни възприятия. Винаги съм му казвала, че ние нямаме проблеми, затова се фиксира толкова върху мен и ревността си.
Аз очаквам той да се сърди, нормално е , но докога? И дали ще има край? Надявам се да дойде по-скоро.

На мен ми отне 2-3 години да преживея изневяра, НО не съм пилила, намилала, случката беше еднократна и не се е повтаряла. Разбрах какво я е провокирало, разбрах него, разбрах и себе си и продължихме, не съжалявам, оттогава са минали повече от 10 години.

Но пак казвам - или се прощава и се продължава, или се натяква и се вади при всеки спор. Вторият вариант не е прошка, а садизъм. При нас и от двете страни имаше желание да се продължи и да се променим. Колко време ще отнеме при вас - ако трябва да съм искрена, при описаните неща за характера на мъжа ти и ревността му не мисля, че имате голям шанс. Аз не знам и как търпиш такива подслушванки, следене и Биг Брадър, само това би ме отказало. Ако няма доверие, няма връзка.

И според мен ситуацията е трудно да се оправи. Моят мъж, ако му кръшна, гаранция също би ми вгорчил живота и нямаше да можем да издържим. До човек си е, моят не би ми простил, ако и този е такъв, изход не виждам.

Откачам направо! Не мога на една приятелка да се обадя да споделя, защото колкото и пъти да си преинсталирам телефона, пак не съм сигурна, че не ме е извардил да ми сложи някоя програма.
Това е нещо, което няма как да обясня- да знаеш, че си свободен, че имаш свободна воля, че дишаш...а той ми го отне. Имала съм много изкушения, но когато си свободен духом, имаш волята да откажеш. Друго е някой да те е вързал на каишка. Изкривява ти се мисленето. Или внимаваш за всяка своя дума и действие в каквито и да е елементарни ситуации (както беше в началото) или обръщаш другия край и правиш точно обратното, защото вече ти е писнало и искаш да скъсаш каишката.
Пример: колеги от университета, ми писали нещо на месинджър. Нещо безобидно. Аз обаче в страха си да не види той, че някой ми е писал и да не се дразни и да ми вдига скандали, трия чатовете. Разглежда ми телефона в един момент и ме пита- ти защо си изтрила този чат? (той явно ги е бил научил наизуст)  Значи е имало нещо написано, значи нещо, което не трябва да видя, тоя те сваля блаблабла . Обяснявам му, че нищо не е имало написано, просто съм го изтрила, защото да не се дразни. Като почна един скандал по тоя повод- има няма 1-2 години.
Знаете, че понякога разни хора ви пишат някакви глупости и вие не сте отговорни за това, но веднъж се сещам един ми пише в 12 вечерта някакви простотии. Лелее, изпаднах в паника, не мога да сваря да трия, добре че не разбра. Тъкмо бях на нова работа. Айде, тоя и той не е с всичкия си да пише посред нощите на обвързана жена, обаче аз какво мога да направя?  Нормалния мъж ще се издразни заедно с мен, както и аз се издразних, но дотам. Обаче този щеше да ме побърка после месеци наред да ме трови. И аз почвам в такива ситуации да лъжа, мажа от немай къде.
И той винаги е казвал, че ако нещо се случи, моментално ме напускал. Е опита се, видя, че на практика не стават така нещата, сърце не му даде. Тръгна и посредата на пътя ми се обади, че не може да го направи.  Не бива така човек да се зарича, защото съдбата винаги го подлага на изпитание.
Аз поне съм казвала, че не ми се е случвало, и не знам как бих реагирала, просто не знам. 

Аз мислех, че не бих си развалила семейството заради изневяра, много ларж бях. Като ми дойде до главата, почти веднага се разведох. Сега имам  втори брак и знам как ще постъпя, ако мъжът ми смее да ми врътне номер. Просто вече знам какво е. Наистина докато не го изживееш, не знаеш как ще се чувстваш.

Самата ти казваш, че не вярваш твоя мъж да изневери, но и той не е от камък и не знаеш как ще ти се отрази.

Не знам защо си толкова доволна, че не било му дало сърце да те напусне?
Заради едното его ли си готова да те третира като опасен престъпник?
Какво следва- да ти сложи гривна на крака или чип за сателитно проследяване?

Не ти е вярвал преди да му кръшнеш, а чакаш сега да го направи?
Не знам, наистина ли се залъгваш или просто не ти стиска да се махнеш?

Няма нюанси, причини и изкушения. Ако не сте щастлива с един човек, разделяте се. Не му изневерявате. Ако е параноик, който Ви подслушва телефона - изнасяте се за няколко месеца, за да му дойде акъла. Ако изобщо е вярна цялата история, защото звучи като сценарий на евтина реалка. Но понеже много хора се "вързаха" и така или иначе коментират - според мен да "накажете" някой заради ревнивостта и параноята му точно с това, от което най-много се страхува, е най-анти-рационалното нещо, което може да направи един човек.

Дали щял скоро да прости - ами може и цял живот да не прости. И честно казано си го заслужавате, защото цялата нагласа е малко "уф че досадно, ще вземем сега да си развалим бизнес-отношенията и лайф стайла, че и постоянно ми натяква". Не виждам как един ревнив човек ще седне и ще се замисли "ох, май съм прекалено ревнив и параноичен, вероятно аз съм тласнал с ревността си прекрасната си половинка да ми изневери, ще взема вече да съм по-малко ревнив".

Ако беше обратната ситуация - мъж да изневери на анонимна, ревнива потребителка, която разказва как го е хванала, щеше да е разпънат задочно на кръст от всички и да се даде съвета "бягай, бягай надалече, който го е направил веднъж, пак ще го направи!". Но сега ще се извадят от 10 кладенеца вода как имало нюанси. Забравете за нюансите, не важат за Вашия случай. Ако Ви игнорираше, не Ви обръщаше внимание и затова бяхте изневерили, щеше да има нюанси, възможност за разговори преосмисляне на връзката и работа върху проблемите ѝ, но в случая очевидно е имал основание да Ви подозира още от самото начало, когато бил станал ясен "сблъсъкът на характерите", а именно, че не Ви е достатъчно интересен и се оглеждате и за нещо странично. Защото тази работа без оглеждане не става - това е като корумпираното ченге, веднага се разбира кой очаква подкупче и кой ще ти сложи белезниците, ако му предложиш. По същия начин и по поведението на един мъж, или една жена се усеща прекрасно дали е принципно available или не. Не мога да го рационализирам къде точно е границата между любезно и приятелско отношение и предизвикателно, леко фриволно, но наистина се усеща. 

Съжалявам ако съм малко по-директен, но достатъчно съм слушал обяснения от мъже, оправдаващи изневярата и Вашето не е с нищо по-различно. Вас не знам какво бих Ви посъветвал, но него пих го посъветвал без колебание да си намери друга партньорка, на която има доверие и не чувства потребност да ѝ инсталира приложения за подслушване. И да спре да измъчва и себе си, и Вас. Пък ако наистина е толкова дефектен, че да го гони дива параноя без никаква причина (както твърдите), значи по-добре и за Вас би било да сложите край - само по-зле ще става подобна безпричинна параноя с възрастта.

И аз се чудя дълбоко на мазохизъма ти, честно. С или без изневяра, това изобщо не е нормална връзка и нормален живот. Защото Биг брадъра е преди изневярата.  Сигурно му е златен (ще ме прощавате за френския), щом още драпаш да си с него...

Защо се обвързвате с такива ревнивци въобще? Това са точно хората, за които четем по новините - "Ако не си моя, ще си ничия!", колят, душат и прочее. Заради секса ли е, страстни ли са, за вас ли има равенство "колкото повече ревност, толкова повече ме цени и обича"? Наистина не разбирам защо някой би търпял такива отношения, ужасно са унизителни... Третират те като престъпник по принцип, още преди да си кривнал. Не ви ли е страх от такива мъже?

А този контрол и следене си го позволила ти.
Мен ако ме следят така, да ми четат телефона, сайтове където съм регистрирана, с кои хора се виждам - ами такъв скандал вдигам, че лошо ще му стане. И ми се е случвало. Имах един приятел преди време. Първо започна да ми отваря телефона и да чете всички чатове. Избеснях и му вдигнах скандал. И си сложих фигурка, която само аз си знам.Телефона си е мой и няма право да го пипа. Той ми излезе с номера, че ако не му изневярявам не би трябвало да се ядосвам. Че и поиска паролите ми за всички сайтове и фейсбука. Отсвирих го.

Като чета анонимната как пише за "незначителни" чатове, обаждания, разговори и реакциите на мъжа ѝ – чини ми се, че анонимната е с по-фриволно поведение и явно общителна, контактна. Та прав е Бгтатко – за да получаваш определено отношение (и от непознати, и от половинката), даваш определени сигнали.

За мен анонимната и половинката ѝ са коренно различни и в това няма лошо, напротив, но им се разминават и моралните критерии, което пък в една двойка не е плюс. Тя намира по-свободното общуване и "незначителните" разговори за нещо в реда на нещата, а той виждаме става параноичен и това провокира крайното му поведение.
Не се наемам да пророкувам, но в един момент единият ще се изтощи тотално от цялата тази ситуация и ще си тръгне (ако остане ще е или садист, или мазохист).

Вече е фриволно да имаш приятелки, колеги и т.н.?  Как оправдавате подобни извращения... Разбира се, че сама си е виновна.

На етапа на който съм в живота си, не бих се зарадвала, ако колежки на мъжа ми му пишат по нощите

Граници във връзката се поставят в първите месеци и са по взаимен избор. Ние напр. със съпругата ми нямаме граници, тя е малко по-любопитна от мен, понякога се интересува какво си чатя примерно с майка ми по скайп и е оправдано да е любопитна, защото често се споменава детето примерно и други неща. За мен партньорската близост е най-голямата възможна близост, не виждам от какво е необходимо да я изключвам и защо. От много години си имаме достъп до пощите, случвало се е тя да отговори от мое име на имейл, който е до мен, но касае и двама ни, аз също с нейно разрешение съм пращал мейл подписан от нейно име - пак за нещо, което касае и двама ни. Естествено това не е станало за един ден и е по взаимно съгласие и пак ако някой тръгне тенденциозно да рови в компютъра/телефона на другия, вероятно ще има голям скандал Но очевидно в много връзки няма добре наложени граници за лично пространство.

Ще дам пример от началото на връзката ни - имах една ненормална stalker-ка, която ме преследваше известно време, момичето наистина има някакви психични проблеми. Беше писала някакви гадости по скайп и половинката ми го беше видяла и беше питала "тая каква е?". Е какво би било правилното - да вдигна скандал защо ми четат скайпа, понеже той си е "лично пространство"? Изскочило съобщение, тя полюбопитствала, видяла някакви простотии, абсолютно беше в правото си да ме пита. Обясних, че е лудо момичето, че ме преследва от няколко години без изобщо да сме имали някога някаква връзка и я изтрих от скайпа. Абсолютно е невъзможно колежка или която и да било да седне да ми пише мръсотии по нощите - поведението ми не го позволява. Това не е шега работа и ако някой го прави, може да бъде дисциплинарно наказан при служебни отношения или пък изключен/предупреден, ако е Вуз, има си ред как да се докладва сексуален тормоз, но обикновено изобщо не се стига до там, освен ако човек не го иска. Пък ако въпреки всичко се стигне - половинката е последният човек, от когото бих крил подобно нещо. Единствената причина да крия ми се вижда, че на човек му допада да е любовен интерес на странични хора и това струи и от всяка дума, обясняваща за "многото възможности".

Той без никакво съмнение не е прав да ѝ навлиза в личното пространство и да ѝ нарушава границите, но тя определено ги има тези граници точно по тези причини, от които той се опасява. Съпругата ми е по-ревнива от мен, но както виждате си пиша в бг-мама колкото си искам и дори не проявява особен интерес по какви теми пиша, освен ако не ѝ кажа за някоя тема, която може да ѝ бъде интересна. И няма никакви притеснения, че си "чатя с мамите" както още в началото ме погледна изпод вежди стара потребителка. Няма никакъв проблем да си чатя с когото и да било, защото поведението ми по никакъв начин не показва, че е дори хипотетично възможно каквото и да било и това се вижда и усеща на 1000 километра. И се усеща, и се знае и от съпругата ми. По този начин се "лекува" проблемът с ревността. Но трябва да има любов и хармония преди всичко, а когато ги няма, повод лесно ще се намери. "Нюанси,причини, изкушения" дебнат под път и над път, особено когато човек си търси такива