?Въпроси всякакви за СО?

Именно!
Детето било си играло с телефона, той можел да го вземе да й инсталира. Айде де. На бас, че в началото се е оставяла да бъде "изловена" как тоя и оня й пише. Бгтатко също е прав, флиртчетата са към хора, които дават нишани чрез поведението си. Няма какво да излизаме с евтини номерца "аз какво съм виновна, че той ме сваля така усилено". Няма усилено сваляне, ако режеш адекватно, което авторката сама си каза, че не обича да прави. (Да де, защото е мила и дружелюбна, не за друго, знаем)

Че мъжът й прекалява, прекалява, но едно подбутващо поведение ах колко съм искана и желана от всички, постоянно ме свалят, днес Пешо ми писа 4 пъти, може да докара един по- зависим човек до лудост направо и да изкара на преден план всичките му страхове.

Ако анонимната наистина смята, че ревността му минава рамките на нормалното (не говоря за сега, защото в момента трудно може да се твърди подобно нещо, а по принцип), но иска да се бори въпреки всичко за връзката си, на нейно място бих потърсил консултация с психиатър, специализиращ в семейни отношения.

Няма да дам конкретно име, защото не съм ползвал по предназначение подобен специалист, но знам със сигурност, че има такива.

Защо психиатър - от една страна защото все пак има сериозен ценз, нямам нищо против семейни терапевти, но да се види къде са специализирали, ако ще се ходи при такъв (по възможност да е на запад, на сериозно място със сериозен ценз). От друга страна - може психиатърът да реши, че някакви медикаменти могат да помогнат - примерно парнтьорът е възможно да е в депресия от случилото се, психиатърът да реши да му предпише антидепресанти примерно.

Ако ще се прави горното на някакъв етап - задължително анонимната да го представи като опит от нейна страна да се справи със собствените си проблеми, с чувство на вина, с грешките си във връзката, с опита си да му спечели отново доверието и т.н. Вкл. може да излъже, че е депресирана и т.н. По никакъв начин да не му се вменява, че той има нужда от лечение, а неговото присъствие да бъде представено като нещо, от което тя има нужда, за да работи върху себе си. Ако от там насетне той доброволно реши, че има нужда от помощ за ревността си, тогава може да продължи и с индивидуални сесии, мисля, че обикновено ги комбинират индивидуалните и съвместните разговори добрите психиатри. Повечето в днешно време работят и с различни психологически терапии, защото е модерно и "пазарът" това иска. В най-лошия случай, ще имате 3то мнение за ситуацията.

Сигурно е излишно да го казвам, но все пак - за истински професионалист е недопустимо да е познат/близък на пациентите си, да бъде пристрастен, да заема страна и т.н. Недопустимо е примерно да обсъжда други свои пациенти, да дава примери с тях и т.н. Ако се видят някои от тези неща или сходни при сесиите - да се иде при друг специалист.

Успех Ви желая и на двамата!

На мен започва да ми става все по-смешно как изневярата се смята за нещо по-скоро електронно:) и всъщност трябва да си бая голям идиот, за да чатиш по телефон нон стоп.

У дома всички акаунти са заключени, всички устройства с пинове и не си ги знаем. И не чатим, разбира се, защото това поведение си е смешно за големи хора. Но го правят, бога ми, изучили са се и дори хора над 35 не слизат от Вайбър или каквото там.

Ревността за мен е чувство за притежание, не на любов. Това е признак на ниска себеоценка и недоверие. Не виждам как този "недостатък" може да изчезне, ако човек не осъзнава как това руши взаимоотношенията и не иска сам да го промени. Да виждаш, че половинката ти има почти неуловимо поведение на флиртове извън връзката и това те наранява или ядосва и не го приемаш е едно. Но ако е така сядаш, говориш, поставяш граници и гледаш. Ако виждаш пак същото и не ти изнася, се изнасяш от връзката. Но да ставаш параноичен и да тровиш партньора си с тази параноя и да твърдиш, че само единия е виновен - ами няма как. Единия бърка любовта със чувството на собственост според мен,  другия бърка свободата с предателство. Кои точно са семейните ценности, освен общите бизнес и деца не става ясно. Доверието липсва доста отдавна ми се струва, ако въобще го е имало някога. Направи ми впечатление и че Анонимната казва, че вече вижда като скучен нейния партньор. Все тя била двигател да правят нещо интересно, но се уморила. Проблемът съвсем не е само в изневярата и след това според мен. Нищо чудно за нея страничното мъжко внимание и ревността да са били нещо като "тръпка" и стимулатор за страст в отношенията им, които явно са и били скучни.  На времето може би и е било приятно или е нямала нищо против, после нещата са ескалирали и загрубяли. Въпросът за мен не е, как да превъзмогнат изневярата и дали, а дали ако няма ревност и флиртове , и има истинска прошка и доверие, е възможно да има любов страст между тях?

Съмнявам се. Тя отдавна се е вкопчила в ролята на хубавата ябълка, дето свинете я ядат, а наколо пълно с принцове на бял кон. Мъка!
Не виждам обаче и раздялата им дали би помогнала с нещо. Да не вземе нейният съвсем да превърти от ревност.
На първо време наистина е добре да се вземат в ръце и да потърсят компетентна помощ – ако не за себе си, поне заради децата, които растат в такава отровна атмосфера.

А анонимната как пише в бг-мама, без да я изловят?

Много уместен въпрос.

Точно затова мислех, че е пързалка историята, или ако не е - че няма чак такъв контрол върху действията ѝ, както го изкарва. Но така или иначе - такива истории има немалко, съветите са релевантни и към други хора.

Това следене може да побърка всекиго. И аз не знам как съпругът й има енергия и ентусиазъм постоянно, все някога нещо изтърва явно

Значи ако е имало истинска изневяра от нея, не виждам как ще могат да продължат заедно.

Тези с имането на деца и защо не можеш да си тръгнеш когато вече си с деца така лесно е трябвало да се мислят преди да се тръгне обмислено към същинско предателство.

 Съжалявам, но разбирам мъжа й и не зная тя с какви очи има някакви претенции за прошки и живот заедно след като знае какво е мнението и отношението на съпруга й към това. Да си търси пътя навън и да престане да разиграва човека! 

Не мога да кажа, че с мъжът ми сме ревниви, но ако се случи изневяра в семейството ни, то и за двама ни е ясно, че всичко ще приключи.
Имам някакво вътрешно усещане, че мъжът на Анонимната хич не е толкова черен, колкото го изкарва 
Изобщо в истории с изневери никога не бих заела страната на изневеряващия.

Хора, не бъдете толкова крайни. Не знаете как ще реагирате, ако ви дойде до главата.

HighSpeed, определено приказката "никога не казвай - никога" не е измислена случайно.
Говоря за себе си и се познавам достатъчно добре и знам, че човек позволи ли си да има недоблестно поведение и да ми играе игрички зад гърба, просто губи уважението ми и явно и аз също съм изгубила неговото, щом е взел такова решение.
А изгуби ли се уважението в едно семейство, няма смисъл да се мъчат хората.

Аз знам, понеже наистина ми се случи в миналото, и то след дълъг брак. Но на който не е, може да има всякакви представи - така е. Реалността е много различна от това, което си представяме. Аз например бях толкова наивна, че си представях изневярата като по вицовете, ужас.

Кое? Да изневерим ли?
Е, то е ясно как ще реагираме. Първо ще се похвалим на половинката (или ще се оставим да ни хване, то е същото), после ще се похвалим и във форума. И накрая ще се тръшнем как може милото да е толкова ревниво, та чак и ни рови в телефона. А там е пълно с чатове с разни навлеци, но ние сме невинни.
Чуден човек, как може да има нахалството да е ревнив?

ПП Корекция! Не е пълно с чатове, защото ги трием демонстративно – ей-така, нарочно, да се пръска от яд и ревност.