?Въпроси всякакви за СО?

Бих казала, че за определен тип мъже. Не може да се окачествяват чувствата на другия, касаещи внимание и разбиране и т.н., като глупости и да се смята, че това е окей за мъжете, защото те така си ги говорят. Ами не е и говори за крайно пренебрегване на другия и липса на каквото и да било уважение.

Абе не е само определен тип мъже. Кажи речи всички гледат на секса като на нещо нужно за да живееш, примерно храна. Консумират го без да задълбават много. Защо за повечето еднократната забежка или секс след запой не е съвсем изневяра, а? Те и сами си го казват.

Вярно, има и изключения ама са бая редки.

Ситуацията изглежда тежка, предвид дадената информация си мисля следните неща:
- по-добре някой (баба/дядо), който не работи, да дойде да помага, за известно време, ако има възможност. Детето в друг град ми се струва малко крайна мярка, няма да реши напълно проблема, защото пак остава 1 дете, а и таткото не е ясно как ще го приеме - аз лично не бих го приел.
- "депресии" няма - или е клинична депресия и не се лекува с билки (с какво се лекува - знае психиатър), или просто Ви е тежко, което е обяснимо - да отглеждат 2 деца сам без помощ от партньора е тежко.
- работохоликът е основна част от проблема и е добре да говорите с него как се чувствате. И аз си обичам работата, през някакви периоди съм бил работохолик, но могат да се организират нещата. Не можете да вземете подобно решение за детето без него така или иначе, говорете как се чувствате.
- запишете децата да ходят на ясла/градина, дори работата Ви е да е основно изплащане на яслата/градината (ако не сте се класирали в държавна).
- потърсете начин да работите нещо по-интересно за Вас, ако трябва учете допълнително - тъпа работа за малко пари и без изглед за кариера не е много по-светла алтернатива на постоянното търчане след децата. Повечето хора всъщност биха намерили децата за по-предпочитана алтернатива пред подобна работа.
- споделете с близките - ако наистина са такива, може би ще дадат по-добре мнения от "независимите" ни мнения, изказани на база съвсем малко информация и много допускания

Дано се почувствате по-добре, сигурен съм, че Ви е тежко, не взимайте прибързани решения обаче и не взимайте сама решения, които реално не са само Ваши за взимане.

За да се откроя от другите анонимни,ще пиша в друг цвят.

Бърди, HighSpeed, не е въпросът дали ще харесам мненията ви или не, а обективната ситуация. Постоянно мисля и премислям..има подробности, които не мога да напиша, че четат познати във форума. Факт е, че нямам помощ за децата в нашия град и това доста ми тежи. Отразява се както писах и на психическото, и на физическото ми здраве..знаех, че ще е трудно с 2, но не знам, може и до нагласа да е..сринах се някак от известно време и се чудя как да изплувам. Ако пратя детето в провинцията ще е временно, , т.е. става дума за около 1 година(следващото голямо класиране е през май). Вариант да дойде баба/дядо тук не стои, не искат и това е.

Ако детето е в яслена възраст, аз бих го оставила за малко при родителите. Щом чувствате, че това ще ви даде глътка въздух, детето все още не е във възраст, която да има нужда от истински родителски авторитет. Но стане ли на 4-5 години вземайте го при вас. Иначе ще се отчужди, децата формират осъзнатост след 3-4 годишна възраст и ще се чувства изоставено, ако не е с вас.

А вариант да се върнеш на работа и да плащаш на бавачка? То е все едно, както е казал бгтатко, да бачкаш само за яслата, защото финансово е равно на частна ясла. Но все пак ще работиш, няма да си вързана с децата и може да ти просветне.

И да, бащата също има право на мнение, както и трябва да помогне за децата. Не си ги правила сама.

Бабата и дядото, които не признават възможност да помогнат за внуците от каприз, докато дъщеря им изнемогва, даже няма да коментирам.

Ох, разбирам те и ти съчувствам, аз също с второто имах един тежък период на напасване с новата житейска ситуация. Но все пак, все пак, много е мъничко товс детенце, не знам.
И аз бих предложила обсъждане на вариантите бавачка/частна ясла/опция бащата да се включва.

Аз съзирам известна градация в ревността на човека. Нямам време да правя подробен разбор на казаното, но усещането ми като четох беше, че първо е имало ревност към телефона, чатове и т.н., която е била подклаждана от това, че тя ги трие, че има действително действия от страна на колеги, за които не му е казала и т.н.

После за изневярата е открил по километража, не е наел детективска агенция да я следи 24/7.

Най-много ме притеснява, че не виждам истинско разкаяние - била много красива, слаба и дрън дрън, затова се били пробвали, макар че на нея ѝ било писнало, накрая пуснала на някой от по-настоятелните - наистина е неуместно подобно мислене за мен поне. Той от всичко казано ми е малко по-симпатичен въпреки изцепките си с ревността - тръгнал човекът да си ходи и на средата на пътя се върнал, защото си обича жената, децата, па тя сега го обсъжда във форуми след колко време щял да ѝ прости.

Всякакви случаи има и ревността е много грозно и задушаващо нещо, но не оправдава по никакъв начин изневярата.

Понеже се каза много за типовете мъже, аз пък да кажа за един тип жени - жена, при която "не" всъщност е "може би" и често трябва само някой да е достатъчно "настоятелен", за да стане не-то на да. Не знам защо един мъж би се хванал с подобна жена, както не знам и защо една жена би се хванала с болезнено ревнив мъж, че и би си оплела съдбите с него чрез деца и т.н., но ми се струва някакси хармонична и логична връзката между податлива на упорито сваляне жена и крайно ревнив мъж, който следи стриктно да не я свалят Не знам дали е такава ситуацията в случая, просто като се заговори за типове...

На колко е малкото?
Никой не може да ти реши проблема, ако сама не осъзнаеш, че точно тук и сега си най- полезна и необходима.
В бачкането не им пука дали си там или те няма.
Там си бройка- ако не си ти, друга ще е.

За децата ти, особено за малкото, ти си целия свят- това е не само отговорност, но и щастие- можеш да му дадеш всичко което имаш - обич, знания, мъдрост, топлина.

Благодаря за мненията на basila i bgtatko81, както и на всички останали, полезни сте ми. Бг татко, много сте прав, ще обмисля всичко колкото може повече време, не съм притисната от финанси, то е ясно. Може би наистина ако се връщам на работа, поне да е за повече пари и да си струва.
Вариант за бавачка или частна ясла също е възможност, но да, точно ще работя само за тях в общи линии.
Бащата да се включва е опция уж, говорим ли говорим, но само на думи, после той си е зает и т.н. Все пак и основно той издържа семейството, аз го разбирам и се опитвам да се примиря, понеже и от скандали май само си хабя нервите..
Децата ми иначе за сега са много привързани, няма почти ревност..затова и не ми се иска да ги разделям. Малкото е над 1 год. 

Има и вариант за почасова бавачка, колкото да можете да се откъсвате за известно време от задълженията покрай децата и да си почивате.

Ако има финансова възможност - пратете го на частна ясла, поне на 1/2 ден или пък бавачка, няма значение и учете нещо или правете стаж, с идеята да се повиши квалификацията и да не работите само за плащането на бавачката. В дългосрочен план вероятно ще е по-добре финансово, а също така ученето/стажът ще са някакво разнообразие и ще Ви откъснат малко от битовизмите и еднообразието. Ако пък си харесвате работата, независимо от ниската заплата - работете, би трябвало да се изплати една частна ясла (450-500 лв. за София) като се комбинира заплатата (дори да е минималната) и 1/2та майчинство, което ще получавате. Имайте предвид обаче, че сега тепърва ще почват да боледуват, та ще трябва да ползвате доста болнични.

Повечето варианти ми се струват по-добри от това детето да расте далече от майка си и баща си, но и последното е някаква възможност, ако е ОК за всички страни. Привързването между толкова малки деца не би бил особено голям аргумент за мен, нито помнят особено, нито разбират на тази възраст. 

Всяко отдалечаване за толкова дълго ще води до отчуждение.Между децата, между родители и деца, едното ще има грижата на мама и тате, а другото ще е някъде там.А и ми се струва, че е прекалено малко, та те сега растат като гъбки...Не си го причинявай, най-вече на теб, в един момент ще се обвиняваш за това, то детето едва ли ще помни.А и като се привърже към баба си, после ще ти е много криво.

Не го оставяй, децата още от малки могат да се чувстват изоставени, инстинкт е и оставя следа.
http://purvite7.bg/straht-ot-izostavyane/

Аз ще посъветвам жената първо да си осигури почивка, да не си мисли, че "на работа ще си почива". Със сигурност има някакъв микс от изтощение, който пък води до депресивни състояния, затова е тъпо още повече да си форсира организма с бачкане, пътуване, стрес, при това за малко пари.

По-скоро таткото да си поразчисти уикенда. Винаги може да отказва клиенти- особено тия, дето искат много, а плащат малко.

Та може да не е толкова голяма почивка да се върне на работа с 2 деца, може да се окаже, че има нужда от почивка, не още задачи.

Много съм пристрастна по темата с деца, живеещи при баба и дядо, за мен това е вариант само в много, много краен случай. Още повече, децата са две, а планирате да оставите само едното. Бих се замислила как ще му обясня след време защо съм оставила точно него, а не брат/сестра му.
Много е тежко с деца и без помощ, аз съм само с едно и не ми е лесно, представям си две. Но в дългосрочен план едно такова решение може да се окаже голяма грешка за взаимоотношенията родител-дете. За кофти работа за малко пари, едва ли си заслужава риска.