?Въпроси всякакви за СО?

Dincho, да, светът е пълен с млади и добре изглеждащи хора ама ти няма как да знаеш дали са тръгнали да изневеряват, флиртуват и т.н. или не. Нито си им в главите, нито в креватите. Изобщо, ще се изненадаш колко много хора изневеряват. Главата си залагам, че и в твоето обкръжение има такива, просто не се оставят да ги хванат и не го афишират.

Хайде стига сме я плюли авторката. Не е престъпление да си млад и красив, евала, че жената е родила две деца и не й личи. Красотата не е чак толкова важен фактор. Истински красивите жени не са чак толкова много. Останалите какво, да седим без мъже ли? Ми не, имаме си и ние мъже. Които ни харесват и о, боже, даже ревнуват. Не е задължително една жена да изглежда като фотомодел за да се обърне мъж след нея. Има неща като чар, стил, класа, които също играят. За всеки влак... Знаете поговорката. Така че тя можеше и да не е красива, атрактивна и т.н. и пак да има ухажори. Пък тия изказвания, че с поведението си ги провокирала и търсела хич не ща да ги коментирам, че се зачудих дали случайно не сме в арабска страна или още в средновековието. То е все едно да кажете на жертва на изнасилване, че сама си го е търсела.

Всички тук, колкото и да сме обвързани и да си обичаме мъжете, все сме хвърляли по някой поглед настрани. Някои, сигурна съм, и повече са правили. Жената е сгрешила, по ред причини, дай сега да я убием с камъни. Призна си, обясни ситуацията, поиска съвет от някой минал през това. А тук всички й обясниха колко е нагла да каже, че е красива и я заклеймиха като развратница.

Ама как, абсолютно все едно е Тя горката авторка е жертва на красотата си, не че нещо друго. Ако в този форум веднъж видя снизходително мнение, че мъжът е сгрешил по ред причини, какво толкова, тогава мнения като това ще ми се виждат ок.
Я да видим обратната ситуация, въпреки че неведнъж сме я виждали - мъжът изневерил и казал, че просто мадамата била настоятелна, пък и той си е хубав и се обръщат след него, какво да прави... Само да има подобен казус и гледай какво става - не убит с камъни, а обявен за въплъщение на Злото ще бъде. Даже по-напред в темата имаше казус за злощастен мъж, който си признал за някакви пеперуди и то под натиск и разпит от съпругата. То какво ли не се изсипа на главата на милия човечец и то без да си е помислил дори да изневерява. А тук за изневяра - е какво толкова, тя си има причини. Че те и мъжете си имат причини да изневеряват, тях защо не ги оправдавате?
И не е нагла да каже, че е красива, нагла е, че е виновна и вместо да се кротне и да потърси грешката си, тя обвинява ревността на мъжа си, красотата си, настоятелността на другия и какво ли още не. Само тя, милата, жертва на обстоятелствата.

Търси си грешката, какво според теб е писането й тук? Едва ли е за да се похвали колко е красива, явно достатъчно й го повтарят в реалния живот. Жената попита за съвет на минали през такава ситуация, евентуално за насоки дали поведението на мъжа й е нормално и колко време би могъл да й натяква, да й "връща" и да се цупи. Такова беше първоначалното й писание. Но всички се хвърлиха да й обясняват каква е въртиопашка. Ми не е. И нито една не сподели личен опит. От толкоз пишещи/четящи нито една да не е кривнала на мъж/гадже хич не ми се вижда вероятно.

Аз дадох отговор от другата страна, т.е. на мен са ми изневерили. Смятам, че за нея този отговор е важен, защото тя иска да разбере докога ще се цупи мъжът й. Ситуация, в която аз съм изневерявала какво ще помогне? В предишна връзка съм, признах си, простено ми беше. Имаше скандали, сълзи, натякване дълго време, пред раздяла бяхме, тежко беше. Разделихме се след няколко години по други причини.

Понеже аз споменах за по-дистанцирано и по-фриволно поведение, нека кажа - съгласен съм с Вас по принцип. И никой не говори за това, че някоя жена е виновна, че е красива или че я свалят. Не виждам дори чак такава вина в това човек да се изкуши и да изневери, ако има някакво силно чувство и стремеж да го изконсумира - хората са слаби, когато чувствата са силни.

Но въпросът беше поставен по по-различен начин - мъжът болезнено ревнив, задущаващ питащата с ревността си, по този начин я тласнал да преспи с някой от многото ухажори, който някой просто бил по-настоятелен. Кога и дали ще прости този болезнено ревнив, доминантен и вероятно латентно (или дори напълно реализирано) психологически насилващ тип, който инсталира програми за следене, заяжда се безпричинно за невинни чатове с колеги и мръсни съобщения по вайбър в 12ч. вечерта. Имам чувството, че до моето мнение (след което се даде още информация) това беше доминиращата гледна точка и сред даващите съвети.

Аз не искам да съдя питащата, просто за да се отговори на въпроса "дали ще прости", трябва да се изяснят две неща - дали е клинично ревнив този човек и изневярата ще е повод съвсем да влезе в някаква патология - тогава отговорът е "по-скоро не, няма да прости" или има все пак някакви основания да ревнува, които се крият в поведението на питащата - тогава отговорът е "зависи дали ще се промени поведението на питащата".

От казаното до момента оставам с впечатлението, че партньорът не е напълно безпричинно ревнив, както в началото излезе. Що се отнася до поведението - не виждам никакви индикации за истинско разкаяние или желание да се промени нещо. Дадох някои съвети - никой няма контрол дали го свалят или не, но може да избира как да посрещне подобни опити - дали да реагира по начин, който да спре следващи опити и да потърси помощ ако не от институции, човешки ресурси и т.н., то поне от партньора си. Или да оставя мълчаливо опитите да продължават и да крие за тези опити. Усещането ми е, че питащата харесва това, че я свалят, защото така затвърждава самочувствието си, че е хубава, млада и т.н. В случая това дали провокира опитите или не е ирелевантно - важна е реакцията, а тя е, че опитите най-малкото се търпят "стоически" вместо да се реагира остро на нещо, което в модерния свят е напълно неприемливо - нежелани свалки. Проблемът с това да се търпят свалки, за да се помпа самочувствие, е, че неизбежно в някакъв момент ще намалеят тези свалки - всички остаряваме - и тогава, за да продължи да затвърждава имиджа в собствените си очи, е много възможно отново да изневери. Виждал съм го същото мислене сред много мъже - играч съм, неустоим съм, в някакъв момент възрастта напредва, биреното шкембенце също, косата се разрежда и/или посивява, младите свободни момичета започват да го разглеждат по-скоро като чичак или в най-добрия случай "sugar daddy" (чичко-паричко), отколкото като играч и почва една криза на средната възраст с як спорт, влизане във форма и доказване пред себе си, че "още го мога". Даже тук периодично виждам по някой заблуден мъжкар да се изцепи как "още го може", което обикновено звучи като колко пари имал и колко бил потентен.

Съжалявам, наистина ненавиждам и в червата си изневярата, но в случая не тя ме смущава, а че е направена без кой знае какви чувства, почти прагматично, но не достатъчно прагматично, че да не бъде хваната. Ако беше разказала как се е влюбила в много готин мъж и затова е изневерила и сега се разкайва, защото след изконсумираната емоция са останали вина, разкаяние и страх, че ще разруши семейството си, което обича, изобщо дори нямаше да се включа - повечето мъже биха простили според мен. Но логиката "красива съм" => "свалят ме" съчетана с "по-настоятелен" => "изневерих" е доста изкривена. Както и самият въпрос - не "дали" ще ми простят и ще запазя семейството си, а "кога" ще ми простят, че много ме натоварва тази ревност и натякване как съм изневерила. Надявам се да е поза за във форума само, а реално да е по-различно, иначе не им завиждам на семейството Дано да минат успешно през това и да се кротнат малко и ревнивецът и красивата мама на две. Ако не за друго, то заради тези две.

Напълно подкрепям АбсурТ, както обикновено.
Някои веднага се засегнаха на външност. Ами да, не всички сме еднакво хубави, дори и на еднаква възраст. И като започнат едни хвалби как никой не флиртувал - точно с това не бих се хвалила, защото причината може да е друга, т.е. гроздето да е кисело.
Да, и аз съм виждала ледени красавици, но те имат огромен избор и ако не са дистанцирани - тълпата ухажори ще ги смачка.

Интересно ми е дали тя се замисля за обратната ситуация - Той да излезе сам. И дали тогава тя ще се чувства спокойна и ще му има пълно доверие след собствената си изневяра? Ако той например не и обяснява в подробности с кой, къде, кога.
Дали се успокоява, че щом я ревнува толкова много, той и е верен? Никъде не се споменава (доколкото съм чела), дали тя него го ревнува или не?
Според мен тест на доверието ще е не само дали той я ревнува отново, а дали тя може да се държи естествено и спонтанно без да привлича нон-стоп свалячи или ако има такива, да показва ясни граници с поведението си и да ги  пресича в зародиш тези флиртове. 
Струва ми се, че пак се завърта проблема и решението му само около неговата ревност, неговите грешки и неговото доказване.  От нея се иска само да не изневерява повече и да намира съпруга си за достатъчен и достатъчно интересен за да се справи. Не, че не е нещо ужасно това-ревността и го оправдавам, съвсем не!  Ако тя е болестна и обсебваща, тя вече знае вътрешно, че нищо няма да се промени и скоро ще и угаснат надеждите за промяна. Но щом е дала шанс на нещата ми се струва, че не е такъв точно случая, макар така да изглежда по нейните думи.

Не видях никъде авторката да се опитва да  променя гледната си точка относно това, кое я кара да се чувства значима, стойностна и пълноценна.  Дотук от писаното изглежда сякаш на първо място за нея това е външността и, мъжкото внимание (някой да и прави живота интересен, забавен  и смислен), бизнеса и децата. За да е наред всичко с  последните две, тя се нуждае на всяка цена от първите две. Може би ако иска да си запази семейството трябва да ги пренареди по приоритети. Всички тези неща са важни, но не и в този ред според мен.

Дано положат необходимите усилия и си отгледат двете дечица щастливи и безгрижни.

Темата наистина стана интересна
Понеже много задълбахме във външността ми, вярно е, наистина съм си нарцис, такава си ми е и зодията. И не виждам нищо лошо в това, стига да не съм нещо от рода на Малката Джулка или Мис Силикон, или пък някоя изгряваща плеймейтка. Последните години особено, когато вече съм и на по-голяма възраст, непрекъснато усещам завист от жени, особено наборки. Клюки, злословене, завист, пренебрежение, което не съм заслужила по никакъв начин, защото съм дружелюбен и весел човек и в мен тези чувства не съществуват.
Обаче е много интересно, че само с наборките е така- колежките ми от университета, момичета на по 21-2 години, само ми се възхищават и са ми казвали неведнъж, дано и те да са така на тези години.
Външността никога не е за пренебрегване- отваря много врати, но и както виждате с някои хора- затваря.

AbsurT много точно е усетила ситуацията.

Да погледнем и другата страна- имаше въпрос какво би се случило,,  ако мъж изневери?  Пак си е грешка, пак е същата работа. Но обикновено причините на мъжа са други. Жената не е достатъчно красива, или е надебеляла, или се е запуснала, или е скучна, или не правят вече секс.  В един момент срещат някоя, реципрочно изглеждаща и понеже смятат, че още стават, се пробват. Рядко някой мъж ще си загуби акъла чак пък толкова, обикновено историите приключват само до секс. Това за семейните хора. Всичко останало е кастинг.
Докато за жените комуникацията, разбирането, това да сте на една вълна е много по-важно от външния вид като причина.  Не познавам жена, която да е изневерила на мъжа си, защото е оплешивял например.

Относно мен, мисля, че вече казах, че сме говорили и всеки от нас ще се опита да се държи по-добре, няма да повтаряме старите грешки и ще се опитаме да ги преодолеем. (по повод на това, че не съм осъзнавала вината си, напротив, много добре я осъзнавам и знам, че допуснах голяма грешка, от която само негативи спечелих и изобщо не си струваше) Но вината ми е само и единствено за изневярата, за преди това вината е в някой друг.
Затова нещата трябва да се разглеждат комплексно.
Никога не съм ревнувала, нито него, нито някой друг, просто съм си такава. Винаги е имал свободата да излиза и ходи където си иска, но той не се възползва много много от това, предпочита да е с мен.
Права си, анонимна, за приоритетите ми. В момента ги пренареждам и се боря със себе си.

Но мъжът ти няма да се промени - той ще е същият човек, на когото вече си изневерила. Да не си от камък утре, ако се появи някой супер готин и разбиращ нов човек? Питам просто Ти също не си изневерила понеже мъжът ти е оплешивял, а защото не те разбира, различни сте. Така ще бъде и занапред обаче. Как ще издържиш?

Ако изобщо не ревнуваш мъжа си, според мен не го обичаш. Кой както иска да го разбира. Когато обичаш някого, винаги има една мъничка частица ревност, в смисъл няма как да ти е приятно да се загледа или заинтригува от друга жена. Ако ти е все едно, значи не ти пука за този човек..

Друг вариант е да си наистина толкова самовлюбена, че да вярваш, че той посмъртно няма да погледне друга. Но това го има само по филмите.

Надявам се да не срещам повече изкушения И се надявам и той да размисли над поведението си и да го смекчи.
След един период на опитване всеки да се поправи, ще видим дали изобщо е възможно. Допускам, че това може пак да се повтори и да изтървем положението. Но надеждата умира последна. Ще дам всичко от себе си пък каквото сабя покаже.
Оня ден в разговора се стигна и до темата колко сме различни и дали ако всеки полага усилия, това няма да бъде изкуствено, изнасилено, да породи напрежение? И тези въпроси си задавам, дано не загубя себе си някъде в борбата, че по едно време натам бях тръгнала и то затова и стигнах до тук.

Е , дразня се като загледа някои цици примерно, но повече на шега, отколкото наистина. Не ми е давал поводи просто. Шегувам се от време на време с една негова колежка. Уж бяха всички стари, а се оказа че има една на 23, за която умишлено се премълчава   Знам му вкуса за жени и че около него няма такива. Той сам ми е казвал, че от мен по-хубава няма да намери. А за какво му е на един мъж да изневерява с по-грозна? Плюс това е толкова морален тип, че за него това е равносилно на ...на не знам каква силна дума да използвам дори.
Но го обичам, въпреки, че не го ревнувам.

Виж, анонимна, не звучиш така, сякаш съжаляваш. Може да си е проблем на моето възприятие, но на мен ми звучиш нагло и пак някой ти е виновен. След като съжаляваш, редно е да кажеш, че повече няма да се повтори, а не че се надяваш да не срещаш други изкушения. Ами ако срещнеш? Оставяш си вратичка и подозирам, че и с ухажорите се държиш така. Флиртаджийка си, личи си, лошото е, че никакви изводи не си си направила след като си прескочила границите на флирта. За мен нямате бъдеще заедно със съпруга ти.

Човекът, с когото е била изневярата, семеен ли е също или е необвързан, без приятелка?

И двамата трябва да направите стъпка към златната среда, ти малко по-голяма, защото си прегрешила. Но ако наистина изгубиш себе си, не зная доколко си заслужава.
Що се отнася до колежките ти на 20+ - те са млади и си го знаят, ти не си им реална конкуренция за мъжко внимание.

Аз пък не познавам нито един мъж, който да изневерява само защото другата е по-хубава. И мъжете си имат потребности, които далеч не са само първични и физически. Помисли върху това.
Успех в отношенията ви!

Ама ти това сериозно ли го мислиш?!?!
Или пък е това!

И аз самата младея, продължават да ми казват, че съм каката на сина си... на 29 изглеждах доста по-добре отколкото аз самата на 22... Това не попречи на тогавашния ми съпруг не просто да ми изневери, а да се задоми в последствие с доста по-неатрактивна от мен жена (не само според моето мнение)... И аз след третото раждане изглеждах като преди първото, даже по-женствена... и какво от това!?!
И с "Надявам се да не срещам повече изкушения Simple Smile" просто няма как да устоиш на изкушенията, ако си красива, закачат те, ако и флиртуваш, мъжете се пробват и като усещат отговор на свалката, тя става по-настоятелна. Просто трябва да се научиш, че тактичен отговор на комплимент, прекратяващ всякакви илюзии в насрещната страна не е същото като продължаване на закачката... Щом колеги (явно от следването) си позволяват sms по нощѝте, значи общуването е със "закачка"...