?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 126
  • 20 915
# 9 555
Кои са дежурните забрани? Нормланите хора знаят, че със забрани се постига точно обратният ефект на желаното и не забраняват нищо. Не знам кой е този наивник, който си въобразява, че може да забрани каквото и да било на тийнейджър. Каквото си възпитал в първите 7, това е, ако е било кофти, после можеш само да си биеш главата в стената и да забраняваш.
Всъщност са доста наивниците, прегледай темите в 1-6 и 7-18 г. "моето дете никога няма да направи така"...
Въпросът беше доколко открито се говори с тийн, затова коментирам като цяло, не мисля, че има средно положение. Т.е. или си мълчат за всичко, или си казват всичко.

пп: ти например говориш ли на дъщеря си тези неща, които пишеш във форума, за това колко ужасна е бременността, толкова ужасна, че идеята да си бременна пак, те е отказала завинаги от второ дете?
Всъщност навсякъде съм писала, че не съм имала никакви неразположения, дори типичните за бременни. Но съм страхлива, затова ми беше трудно. Но дори страхлив човек като мен успява да го постигне, така че явно не е толкова трудно. Да, казвам ѝ го, с изключение на съвсем интимни неща м/у мен и баща ѝ, за всичко друго говоря (говорим тримата) съвсем открито.
Напред дадох пример с майка ми, както виждаш положителната ѝ нагласа не помогна особено Grin

Слагам в скрит текст, защото е лично, а и много задълбахме в посока споделяне за притеснения и трудности, свързани със самия тийн, а в случая даже не става дума не за бременността с него.
Скрит текст:
Едно време вадеха сливиците с местна упойка, баща ми и няколко други познати, минали през това,
 ме излъгаха в очите, че не боли. Не бях подготвена за клането на живо, което последва. Минавала съм и през други болезнени неща, и когато имам реална представа успявам да ги преодолея с лекота.
Примерно за раздвижването след секцио познати оперирани ми бяха обяснявали колко е страшно и ужасно,
 така се бях настроила, че когато дойде моментът станах и нищо не усетих.
Дядо ми е починал малко преди да родя, заради тъпи суеверия не ми казаха и не успях да го изпратя.
Не разбирам и не приемам такива неща. Искам истината - ако е казана директно приемам всичко по-леко.
Виж целия пост
# 9 556
Мисля, че страхливи или не, не бива да наплашваме децата си с раждане и бременност- сещам се за неколкократното описание на раждането секцио, като " лежиш разпрана"........ Sick

Два пъти съм раждала, без секцио- с всичките болки от контракциите при разкритието, но такова описание в детска/млада възраст, би ме замислило дали въобще да забременявам. Peace
Виж целия пост
# 9 557
Точно това имам предвид и няколко пъти го написах:
...пак опираме до това как е казано.
Примерно - когато ми вадиха сливиците не беше нужно да ми обясняват, че е клане на живо, но можеха да кажат, че е болезнено, но се търпи и после се яде сладолед на корем.
Виж целия пост
# 9 558
Виждам съществена разлика в декларациите "ти си грешка в леглото"
и "ти си трудно родено бебе". Едното е етикет за нежеланост, а друго-
то - за нормалност, защото не е тайна, че раждането е трудно нещо.
Първото, даже и споделено на детето в късна възраст, може да е чис-
та жестокост. И все пак - никой не знае как едно дете може да реаги-
ра на каквото и да било.
Виж целия пост
# 9 559
O, сега пък ваденето на сливиците било клане на живо, айде, айде, и на мен са ми ги вадили в онези времена, та знам точно какво е - колкото възстановяването след секциото е да лежиш с разпран корем и да не можеш сам да си окъпеш бебето, толкова и ваденето на сливиците е клане, всичко е въпрос на нагласа към живота и склонност към драматизиране, някои просто изпитват наслада да представят нещата по възможно най-плашещ начин.
Колкото до децата, изобщо не виждам защо трябва да бъдат уведомявани в подробности за родителските намерения, казваш им това, което ги засяга - ще имате брат или сестра и точка. Като сме опитвали за второ, въобще не сме уведомили първото, че правим опити, чак когато стана и бременността беше потвърдена от лекар, тогава му казахме, че ще става батко.
Ако се окажа в положение на въпросната жена от примера на Бърдс, въобще няма да изпадам в обяснителен режим, без да са ме питали. Казвам, че ще имаме бебе и толкова, предполагам, че наличният у дома тийн е достатъчно добре възпитан и тактичен, за да не си позволява нагли въпроси от типа "планирано ли е или е грешка", които повече биха подхождали на някоя селска и злонамерена клюкарка. Нормалните хора интуитивно разбират докъде могат да си наврат носа в интимното пространство на другите, ако ще това да са собствените им родители или деца. От твърде споделящи и желаещи и на тях всичко да им се споделя мен лично ме догнусява.
Виж целия пост
# 9 560
Колкото до децата, изобщо не виждам защо трябва да бъдат уведомявани в подробности за родителските намерения, казваш им това, което ги засяга...
Но всеки родител има различно усещане за онова, което ги засяга. Затова всеки подхожда, както смята за правилно, и едва ли правилният подход е само един, камо ли пък да си мисля, че е моят. Не се наемам да наричам хората нормални и не, само защото имат различно мнение от мен Hands Thumbsup

Скрит текст:
O, сега пък ваденето на сливиците било клане на живо, айде, айде, и на мен са ми ги вадили в онези времена, та знам точно какво е...
Шапка ти свалям, ти си единственият човек, който не го нарича клане Simple Smile
Но и зависи къде си оперирана, в дълбоката провинция ползваха упойки, колкото да се води, че е ударена, реално такава нямаше...

колкото възстановяването след секциото е да лежиш с разпран корем и да не можеш сам да си окъпеш бебето
Вероятно си права. Оперираният родител е редно да го прави, не здравият.
Виж целия пост
# 9 561
Офтопик, но не се сдържах:
Наистина си беше ужас ваденето на сливици едно време. И накрая като ти изчекнат каквото има, го пльосват в едно метално легенче. Бляк. Можеше да се сравни само със зъболекарския стол това мъчение. Спрямо тия неща, раждането днес е песен.
Виж целия пост
# 9 562
Имам ясен спомен, бях на 3 години. Легенчето беше с формата на бъбрек. През цялото време ми обясняваха, че ще дадат сливиците на един голям котарак. Било е с някаква местна упойка, понеже помня всичко.
Виж целия пост
# 9 563
Фук, фук, пък да се похваля. И мен ме бяха повели нашите да ми махат сливиците – голяма мода беше тогава. Помня как плаках от страх по целия път до кабинета на някакво голямо медицинско светило – легенда в наше село. Като отидохме там, човекът ме прегледа, навика родителите ми и ни изгони. Не трябвало да се вадят, по-зле щяло да стане.
Да споменавам ли, че на връщане бях най-щастливото дете на света?  Laughing
Виж целия пост
# 9 564
Всеки с извадена, повече от една сливица, има гаден спомен- на мен ми вадиха само третата, но и до днес картинката как се опитват да ме откопчат от пейката, за да ме завлекат в кабинета на доктора, ми е пред очите.
Просто ми обясниха после, че +това е положението, Минке" и на всеки се налага да го изтърпи.
А, като компенсация- сладолед на корем и спирам вече да боледувам. Simple Smile
Виж целия пост
# 9 565
И аз се сещам за един пример.
Бившата ми свекърва, неколкократно е повтаряла пред мен и пред него, как, като е родила бившия ми мъж, живота ѝ е приключил. Той е единствено дете. Резултата - Бившия ми мъж, преди да се разведем ми призна, че се е надявал силно(понеже аз имам репродуктивни проблеми, за които той знае от началото на познанството ни), че лесно ще приема да живея живот без деца и той точно на това се бил надявал. Да, ама не ми го сподели от началото. Минах с него през 5 неуспешни ин витро опити, дерзаех се, мъчих се, предлагах раздяла, за да може той да си има истинско семейство, пък той не бил искал деца всъщност. Е загуби и своето и моето време. Мисля, че го дължи на майка си в случая.
Виж целия пост
# 9 566
...Да, ама не ми го сподели от началото...
Ето затова не обичам недомлъвките. Понякога човек губи години напразно...
А груби хора като майка му колкото искаш, но те и положителни неща казват по същия начин, точно затова казвам, че има значение как се казва - ако беше обяснила, че животът ѝ се е променил коренно, пак щеше да е истината, но да звучи много по-различно от "свърши".

По отношение на предстояща реалност, независимо за какво става дума, човек трябва да се води и по детето си. Ако го познава може да го подготви по подходящ начин, така че да не остане травма. Дъщеря ми е страхлива, но последната година след травма при инцидент ѝ се наложи да мине през редица сериозни стоматологични процедури. Променихме подхода, вече не крием нищо, но го казваме по подходящ за нея начин и резултатът е положителен.

Скрит текст:
За третата сливица помня, че не бях вързана на стола за мъчения, а ме държеше една сестра, сложиха ми такава престилка и през устата с един крив инструмент я изтеглиха от носа. Болката не я помня, но и до днес виждам реката кръв, която рукна.
 Определено не бях подготвена за подобно нещо и реших, че нещо се е объркало... Упойка за нея не се поставяше, поне в моя град.
След тези 2 случая ужасът от болница не ме е напускал.
И не, не е нещо, което трябва да мине. Никога не бих го причинила на детето си, освен ако не става дума за животоспасяваща процедура. Ако трябва в друга държава ще я заведа, но не намирам нито една причина да се подлага човек на подобно нещо без пълна упойка.
Виж целия пост
# 9 567
Офтопик, но не се сдържах:
Наистина си беше ужас ваденето на сливици едно време. И накрая като ти изчекнат каквото има, го пльосват в едно метално легенче. Бляк. Можеше да се сравни само със зъболекарския стол това мъчение. Спрямо тия неща, раждането днес е песен.

И аз съм го преживяла. На 14 г. някъде бях. На всичкото отгоре не ме изчакаха да ме хване упойката. Биха я и веднага почнаха. Упойката ме хвана като се прибрах в стаята.
Беше ужасяващо.
Виж целия пост
# 9 568
Аз лично не слагам равенство между това да бъдеш искрен към детето си и това да му разкриваш в детайли неговото зачеване, раждане и отглеждане. И не говоря за примера, който някой даде по-горе, че детето обичало да слуша за щуротиите, което е правило. Съмнявам се, че моите деца ще се изкефят, да им обяснявам, че съм станала нервна истеричка, защото с години не съм спала пълноценно.
Виж целия пост
# 9 569
В този живот не всичко е кеф за съжаление. Няма как да говорим само за хубави неща.
Може пък да се чудят защо майка им е истеричка и когато чуят разумно обяснение да ги разберат. Или дори да дадат съвет за промяна.
Разбира се не става дума да споделяме всяка мисъл, която прехвърчи през главата ни. Но понякога, говорейки по други теми се засягат и такива, не е чак толкова страшно да споделяме с тинейджърите, големи са и ни разбират повече отколкото предполагате.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия