Въпросът беше доколко открито се говори с тийн, затова коментирам като цяло, не мисля, че има средно положение. Т.е. или си мълчат за всичко, или си казват всичко.
Напред дадох пример с майка ми, както виждаш положителната ѝ нагласа не помогна особено
Слагам в скрит текст, защото е лично, а и много задълбахме в посока споделяне за притеснения и трудности, свързани със самия тийн, а в случая даже не става дума не за бременността с него.
ме излъгаха в очите, че не боли. Не бях подготвена за клането на живо, което последва. Минавала съм и през други болезнени неща, и когато имам реална представа успявам да ги преодолея с лекота.
Примерно за раздвижването след секцио познати оперирани ми бяха обяснявали колко е страшно и ужасно,
така се бях настроила, че когато дойде моментът станах и нищо не усетих.
Дядо ми е починал малко преди да родя, заради тъпи суеверия не ми казаха и не успях да го изпратя.
Не разбирам и не приемам такива неща. Искам истината - ако е казана директно приемам всичко по-леко.

