?Въпроси всякакви за СО?

Е сори, ама не винаги, когато се налага да излъжеш, си сгрешил с нещо. Понякога отсрещната страна приема нещата през някаква изкривена призма и за да си спестиш обяснения и трагедии, просто премълчаваш. Пример на прима виста: в 7-ми клас, отивайки на училище някой ме плясва по задника. Обръщам се - някакъв циганин ми се хили мазно. Аз умирам от страх и хуквам да бягам до училище. Вечерта споделям на майка ми и тя започва да ми се кара, колко пъти ми е казвала да внимавам, защо не се оглеждам, защо не вървя, където има хора, защо така, защо иначе. Аз се оправдавам и се чувствам виновна. Разберете, че не винаги човек лъже, защото е сбъркал с нещо. Винаги съм искала когато майка ми ме хване в лъжа да се запита какво ме е накарало да я излъжа, защо съм имала такава необходимост. Аз затова, когато някой ме излъже, се питам защо го е направил, от коя моя реакция се е притеснявал.

Някой твърдял ли е, че признанието опрощава вината?

Човек си поема отговорността във всеки случай - и ако си е признал, и ако е бил принуден да си признае (хванали са го), а ако само е излъгал, но не са го разобличили, си носи угризенията и последиците от лъжата.


Някой по-горе спомена премълчаването - премълчаването за важни неща, касаещи друг човек, си е толкова разрушително, колкото и пряката лъжа...

Премълчаването на истината Е лъжа.

С лъжата мъчиш себе си и съвестта си, а казвайки истината, започват мъките за отсрещния и твоята вина, че си го наранил с истината. Щом искаш да лъжеш, значи си направил нещо нередно, поне по твоят барометър и ще си платиш някакси!
Това бих могла да кажа по повод лъжите и истините, когато става дума за грандиозните теми в живота ни, а не дали да излъжеш, че новите обувки са 80 лв, а те да са 120 лв например!

О, това е чудесен пример! Моля някой да ми обясни защо да не се спести един семеен скандал с тази безобидна лъжа? Например аз знам, че мъжът ми не одобрява покупката на обувки за над 100 лв и много пъти сме имали разправии по темата. На мен ми харесват обаче 120-левовите и ги искам. Казвам, че струват 80 и животът продължава. Защо да си създавам нерви и проблеми за подобни глупости?

Защото го лъжеш. Аз няма да мога да дишам спокойно ако съм излъгала съпруга си за 40 лв (следвам примера с обувките). В началото повече се мръщеше, а сега оценява, че не съм го лъгала за нищо.

Той си проси лъженето, след като е дребнав и сприхав.

Така де, и аз това се опитвам да кажа - че някои хора просто по-добре да ги излъжеш, отколкото да си навлечеш разправии за глупости. И това не защото не ги уважаваш и ги мислиш за идиоти, а защото характерите им са такива, че не търпят друга гледна точка.

Я бе, няма да спя спокойно. Ела да видиш колко спокойно ще спя след една такава лъжа, която ми е донесла мир и спокойствие вкъщи, вместо откровеността, която би докарала скандал (ако мъжът е наистина толкова дребнав).

Като си изпаднала в депресия, не можеш ли да отидеш на лекар, а се заблуждаваш, че си станала като него и той е виновен да си такава!?

Била съм с коренно противоположен на мен човек и да, разделихме се. Някак си не успяхме да се срещнем по средата, дали защото не улучихме правилния път един към друг, дали защото май нямахме желанието да го улучим, не знам.

В действителност потърси лекарска помощ, депресията влияе и върху начинът, по който гледаш на всички взаимоотношения. Ако я пребориш, току-виж си видяла, че връзката ви не е чак толкова безнадеждна и изхабена.

Сирен е разбрала какво се има предвид, но явно е по- лесно нещата да се пратят в някаква крайност "о, моля ви се, как никой не е излъгал никога".
Нормално е хората, които не са привръженици на лъжата, да застанат в ролята на лъгания, а тези, които са, да изнамерят причини защо би било окей да се лъже. Не виждам нищо странно. Ето това имах предвид и съм съгласна с Black Cat- абсолютно бягане от отговорност си е.
Винаги съм мислела, че мнозинството от българите страда от полупатологична неспособност за поемане на отговорност за собствените си постъпки. Все някой друг е виновен, все тоя си го изпросил, оня го предизвикал.
Еми, супер грозно е, когато направиш нещо спрямо отсрещния, да се съсредоточиш върху това какво на него не му е наред, върху реакцията му,  а не върху постъпката. Оставете лъжата, това е до настройка, която се култивира с годините и респективно се проявява в множество ситуации.
Представям си гифчетата с човечетата, от които се отблъскват патрони/стрели и всичко. Казваш му "Абе, ти защо постъпи кофти/излъга ме" и  сякаш отговорността се отблъсква моментално от него и получаваш "Не, не, ти ме предизвика" "Не не, ти си го изпроси" "Не не, ти ме гледаше странно, аз затова" и т.н.
Та, като сте привърженици на лъжата, поне own it- решил си, излъгал си, никой никого не е накарал/предизвикал/изпросил.


В подобни мнения има гигантска пробойна. Хем се лъжат хора, които осъждали, не приемали чуждо мнение, хем се отнема възможността от тези хора да изразят различното си мнение и реакция. Явно непоносимостта към неподходящите спoред тях реакции я има и в лъжещите. Забавно

Много се вживяхте във философии. Жената попита за мнението на другите по отношение на лъжата. Няма нуждаи психологически профили да си правим.

Не са психопрофили точно.
Това е отговорът на въпроса за мен- важно е да мога да преценя какво стои зад лъжата, за да знам как да отреагирам.

А при жената се оказа, че изобщо не става дума за лъжа в класическия смисъл, не е тя в центъра на събитията. Нещо като боли ме главата, та куцам се оказа въпросът.

Еми това е- лъжата я има, въпросът е след това човекът да не се държи като идиот, като го хванат. И по принцип да внимава да не го хванат, ако толкова се налага да лъже.