?Въпроси всякакви за СО?

Като гледам наследниците пак не са се затичали...
И го намирам за нормално. Т.е. не е задължително да преплуват океана, достатъчно е да плащат на човек, който е компетентен за съответната грижа.
А това, че го гледа тя не е никаква гаранция, че няма да си прехвърли имотите на друг.

Това и 100% истина. Имаме такъв случай и в семейството ни, който ни разтресе всички, но това е друг въпрос. Все пак, когато има синове (тук говорим теоретически, защото въобще не знаем случая) най-вероятно е наследството да бъде за тях, в случай че няма измама.  В този случай майка им ги отменя в грижите

Затова го написах. Скоро имахме случай, в който роднина си заряза семейството, за да догледа една баба. Тя си беше законен наследник и реши, че така трябва. След смъртта ѝ се оказа, че имотът бил продаден отдавна.
Така че няма значение дали наследниците гледат или не човека...

Според мен е вредно да се пази нечие реноме, когато човек върши нередни неща и постъпва лошо. Както пред родителите на някой от двойката, така и пред вече порасналите деца.
Вярно, когато човек е наранен и обиден, лесно може да прескочи границата между обективно представяне на постъпките и злословене, но поне трябва да се опита.
Много от класическите насилници и психопати имат един образ пред близките и познатите, и съвсем друг - у дома. Когато у семейството се появят проблеми, добре е те да бъдат споделени в подходяща форма. Ако през годините си казвал на всички "Добре сме, всичко е наред", и околните са с блестящи впечатления от половинката, естествено, че ще продължат отношенията си с него/нея и след като семейството се разпадне.

Има го и моментът с разликите между поколенията. Много неща, които за бабите ни са "Какво толкова, голяма работа", са нередни и непоносими за съвременната жена. Това е съвсем нормално, напасването обаче е съвършено индивидуален въпрос, и няма как да се дадат универсални съвети.
Моята баба ме е упреквала за много постъпки, но винаги е била зад гърба ми. Казвала ми е - "Не съм съгласна с това, не го одобрявам, но ще те подкрепя". Докато аз се усещам, че към момента не съм готова на такава безрезервна подкрепа. Може би докато стана баба, ще узрея и за това. А може би не. Няма как да зная.

Не е особено интелигентно да взимаш страна относно нечий развод, без да си запознат с причините.
На бабата би трябвало да се каже, че се държи инфантилно. А също и че няма никакво право да се намесва между личните отношения на хората и да взима страна без да  е запозната с подробностите.

Здравейте на всички!
Омъжена съм от 20г.В началото на връзката ни всичко беше наред,но започнаха дребни караници с неговите родители,местене по квартири,родиха ни се деца,с малка разлика-11 месеца.
Аз обаче може би бях по-всеотдайна майка отколкото трябва да е.
Обръщах повече внимание на децата,отколкото на мъжа ми.
А той пък много слуша приятелите си.И така имахме сериозна криза през 2004 когато той реши,че не иска да сме заедно и започна да ни гони от апартамента с децата.
И тъй като тъкмо започваха училище,останахме но той се изнесе и аз се грижих за тях сама около година.След това се върна при нас.
Започнахме отново да живеем заедно.
През 2011 реши да ходи в Англия да работи като ми каза в последния момент,аз останах с двама тийнеджъри.много труден период за мен,синът ми започна да пие алкохол,лоши приятели и получи два много силни припадъка първия пред очите ми.От тогава получих стрес и винаги като закъснява не спя.
Както и да е 2012 решихме синът да отиде при съпруга ми,да се отдели от средата.
А в края на 2013 отидохме с дъщеря ми.Всичко беше наред,но пак започнахме да спорим за глупости и най вече,че аз не възпитавам добре децата,че не го ценя,не го слушам.
2016 той започна да се държи много отчуждено към мен и децата,някои съботи не се прибираше и казваше,че бил в едни семейни приятели,като по късно се разбра,че лъже.Почти спряхме да си говорим,изнесе се в друга стая сам и точно на Нова година 2017 ми съобщи,че иска да се изнесе.
Аз бях доста зле здравословно,но въпреки това го направи.
И така ние останахме с децата в къщата,нито веднъж като се е срещал с тях не е питал за мен как съм..Винаги отричаше,че има друга жена.Но тази година се прибрах ноември в Бг и наши общи приятели ми казаха,че още 2016 ноември като се е прибрал сам в отпуска е бил там с друга жена и им е казал,че отиват на почивка,това е било още по времето докато е живеел с нас.
Извинявам се,че е малко дълго,но да добиете бегла представа.
Моля да дадете съвети как да преодолея това,не спя,все си плача ,защото това не го очаквах и много ме нарани,да си зареже семейството в чужбина заради друга жена.С мен отказва всякакви контакти,с децата се вижда веднъж на 1-2 месеца.
Благодаря ви

Финансово зависима ли си? Поработи над финансите, това ще те откъсне от мислите. Децата са големи, няма да ги мислиш. Намери си и ти приятел и така. Трудно е, но човек успява да мине през много изпитания.

Доколкото разбирам, децата вече са пълнолетни.
Първо свикни с тази мисъл, за да не изпадаш в ролята на жертва с две невръстни дечица, хванати за полата ѝ.

Не ми се вярва да ревеш за него от любов, а по- скоро от обида и страх, че трябва сама да се оправяш.
Само че, имаш вече големи деца- седнете на масата и направете план за близките 5 години- кой какво иска да постигне и най- важното- как да стане.

Знам, че ще прозвучи малко като критика, ама как така не го очакваше, той се е отчуждил от вас, изнесъл се е и не ти е минавала през ум мисълта за друга жена изобщо?! Странно, но както и да е, просто продължи живота си, концентрирай се върху работа, други занимания и т.н.

Така или иначе не сте заедно. Какво значение има дали той има друга? Преживей го, не си заслужава да се  "тровиш" с това. Така или иначе едва ли можеш да промениш нещо. Аз лично не бих могла да се събирам и раздеялм толкова пъти. Още първия път си организирам живота без този човек ...

Не сме зависими финансово от него,той така или иначе отказва всякаква подкрепа,но в чужбина е много трудно,децата тепърва започват,наеми..сметки

Както за съжаление са постъпили и много други бащи. Нищо ново. Гледай си живота и децата. Той и преди те е зарязвал с малки деца - справяш се и без него явно.

Направо спирай да го мислиш! Описа толкова раздели и събирания, че това тотално ти разбива нервите и психиката. Застани на позиция - "по-добре ужасен край, отколкото ужас без край", а точно това те чака, ако мислиш да се събираш отново с този човек. Явно, че е нестабилен, потаен, не знаеш в кой момент какви са му плановете. За какво ти е? С този характер няма да се промени и на стари години. В края на краищата, ако не можеш да се справиш в чужбина, винаги можеш да се върнеш и тук, където предполагам, че имаш жилище и подкрепа от роднини. Забравяш му даже името на мъжа ти и гледаш напред! Точка! Ако дойде пак (при такива характери не изключвам и този вариант) го изритваш тържествено.

И аз не мога да проумея много неща, но е факт, че се случват. Всеки човек принадлежи на себе си и е в правото да търси собственото си щастие според собствените си разбирания за такова.
Моя съвет е да вземеш живота си в ръце и да опиташ да се справяш без него. Той достатъчно пъти е показал, че може във всеки един момент да си тръгне и го е правил.
Наличието на друга жена не може да го спре да помага на децата си, ако той има желание, както и неналичието на такава не може да го накара да го прави, ако той не иска.

Да,потаен е и това доста ми влияе на психиката,беше казал,че няма да се развежда,защото има деца и мисли за тях,а от два месеца ми пише,че щял да се прибира в Бг и да започва процедура по развода(не трябва ли да сме двамата там за развод,не зная).
И какво съм искала от апартамента,защото щял да маха някои неща,просто не знам защо иска да ме мачка психически
Апартамента е негов

Справям се,но се чувствам виновна за всичко това,направо съм била като кон с капаци
Децата колкото и големи да са  имат нужда от семейство,но аз не успях да предотвратя тази раздяла,все съм си мислела,че няма да стане
И също така защо не си каже,че има друга,а продължава да отрича