?Въпроси всякакви за СО?

Няма как вие да сте отговорни за него, след като има живи, здрави и прави родители. Нека те да се ангажират с неговото бъдещо развитие и да направят нужните компромиси. Надявам се да вземете сами правилното за вас решение без да се поддавате на манипулации.

Чета отговорите ви и те разбира се съвпадат изцяло с моето мнение .Обаче забелязвате ли,че по този казус почти всички сме единодушни какво е редно и кое не. Така че Заяц по-смело,за нищо няма да си отговорна ,ако поискаш да се изнесете или откацеш да поемеш отговорност за нечие дете било то девер ти.

Моите деца са с 10г разлика и малката е на 16г,но не мога да си представя да я пратя да живее с батко си и снахата у тях за постоянно...Те  живеят по-близо до нейното училище,но не мога да ги натоварвам с тая грижа и отговорност,а и аз няма да се чувствам спокойно за нея.Тя и за един ден да отиде с преспиване един-два пъти в месеца все си мисля да не би да стои прекалено и нещо да им пречи там или натоварва с присъствието си....
А да я пратя в друг град и аз да минавам отвреме навреме не е опция....А тук става въпрос и за по-малко на възраст дете.Родителят е този,който трябва да бъде до детето си във всеки момент,да го подкрепя и да тежи с авторитета си.На никой друг не може да се делегира тая отговорност или да се изисква да я поема вместо него....още по-малко пък с  емоционално изнудване и натиск- "брат си-длъжен си",та даже и снахичката да караш да се чувства виновна,че се притеснява да се наеме с това.....Така само се залага напрежение и тежест в младото семейство,което ще се отрази в отношенията им и няма да доведе до нещо добро.

Моят девер живя с нас 2 години навремето,но беше голям-след като се уволни от казармата.След време започна и работа.....И свекъра минаваше да го/ни наглежда понякога(свекървата беше починала преди една година).Не съм имала грижи като за едно дете/ученик,но готвене,чистене и други неща са били предимно моя грижа и това,че в къщи има друг човек с когото винаги за всичко трябва да се съобразяваш и кога какво ще кажеш и как ще го кажеш.Иска се голяма дипломация и правилен подход,за да овладяваш положението в някои моменти....Е,не е като да сме си съвсем сами двамата с детето.

 Амиии аз съм раздвоена по казуса. От една страна свекърите не могат по никой начин да се нарекат лоши родители, тъй като очевидно основната им цел е да изучат и осигурят децата си - на мъжът на авторката са дали жилище и ероятно го подпомагат, пращат пари на студента в Германия, сега е наред малкото. Вероятно очакват в дух на тяхната помощ всички да съдействат за семейната солидарност, като се включат в процеса да се изучи малкото момче в хубаво училище, което само по себе си е похвално. Не намирам основание да бъдат категоризирани като по-кофти родители, отколкото очевидно са, явно това е някакъв семеен модел, в който всички помагат на всеки.

 Вариантите са два според мен - първи вариант, авторката и мъжът и се ангажират с детето и го отглеждат през училищно време, значи около 8 месеца от годината грубо. Не ми звучи много удобно, особено като прибавим и честото присъствие на свекървата.
  Втори вариант - мъжът на авторката категорично отказва да има общо с отглеждането на брат си, изнася се с жена си на квартира и си гледа само своето семейство. Ще кажете защо да напуска удобно предоставения му от родителите апартамент  - за да могат примерно да го дадат под наем и да насочат всичките ресурси към подпомагане на братята му. Може би има вариант детето да кандидатства в хубаво училище, в което може да живее на пансион.

  

Ирис, чудесни предложения си дала, но май не си изчела всички коментари на Заяц по темата.
Дори и да се изнесат на квартира, пак няма кой да се грижи за това момче в апартамента. Та, от там тръгнаха и упреците към родителите, че става въпрос за 10 годишно дете, за което те реално не искат да се грижат, и заради работата си, не могат да се преместят с него.
Освен това, не е въпроса дали детето да си намери училище с пансион-то иска да учи в конкретно училище, което има и общежития, но те са след приема след седми клас, а не след пети.

Не изчетох задълбочено всичко по казуса на Заяц, но видях, че тя се притеснява, че детето, което е едва на 10 ще трябва да пътува на дълги разстояния с автобус и да пресича на оживено място.

Предполагам, че мъжът на Заяц ходи на работа и няма да може да го придружава от/до училище. Самата Заяц с бебето също няма да може.

Моят въпрос е - кой ще носи отговорност, ако детето не дай Боже бъде блъснато от кола например и е осакатено за цял живот или убито? Кой ще е отговорен, ако някой го отвлече или нарани докато то е под грижите на брат си и на Заяц?

Родителите му ли ще са отговорни, защото са го пратили на отглеждане или Заяц и мъжа й, защото не са го опазили.

Осъзнавам, че примера е краен, но не е невъзможен. По тази причина аз чужди деца не бих отглеждала и не бих поемала такива отговорности. Ако детето е сирак, без други близки и с мъжа ми го осиновим, тогава е друго. Но при живи родители, да ми се вменява такава отговорност - няма начин.

Не е краен примерът ти- живеем в общество с повишена престъпност и очавадна безнаказаност. Дъщеря ми е на 9. Миналата година група цигани ѝ извадили нож посред бял ден докато я бях изпратила да хвърли плика с боклук в контейнера. Живеем в сравнително централно място на София- зелена зона. И глутница бездомни кучета я е нападала. Така че, за да си опазим децата трябва да отваряме очите си не на 4, а на 444, което не зная как би могла да прави Заяц докато се грижи и за новородено.

Изобщо не е краен примера.
Точно поради същите причини аз също написах, че не мога да поема такава отговорност за чуждо дете.Просто не бях толкова описателна и директна.   
Гледала съм чуждо дете, вярно часове, но така поне имах възможност лично да се убедя, че това е огромна отговорност, за мен    , и не мисля, че имам силите и нервите да я нося.
Освен, ако наистина не е абсолютно и непременно неизбежно.

Мен не би ме притеснила толкова престъпността, честно, колкото това, че детето е в особена възраст и ще навлиза в пубертет, когато настъпват много промени. Кой ще носи отговорност за възпитание, приятелска среда, учене? То ще има нужда от пълноценно общуване, а ако Заяц и съпругът й са настроени негативно към присъствието му и подхождат с нежелание към него, не вярвам, че биха се ангажирали с израстването на това дете и неговото развитие.

В продължение на 3,5 се грижих за дете, което вече е студент и живее самостоятелно, но когато заживя вкъщи беше на 15. И беше трудно за всички, но мога да кажа, че съм много доволна, че това се случи, защото ползите бяха двустранни и имаме много силна връзка. И все си мисля, бе бих помогнала отново, а и тук става въпрос за много, много близко дете, все пак.

Мислех над мненията ви и ми се стовари невероятната вест, че свекърва ми иска да продава апартамента. Не знам, отказвам се вече да мисля над това, чувствам се абсурдно така да чакам вести какво е хрумнало на "кораба майка", почвам да търся квартира отсега, грам не ми харесва идеята да идват непознати за оглед в бебешката стая.

Заяц, дано мъжът ти стои твърдо зад теб. Точно сега не ти трябват подобни натоварвания. Но като сте на квартира, няма да зависите от приумиците и малоумията на роднини. Успех!

За защитничките на свекървата, сега дано поне стане ясно, желанието й да си поеме отговорността за детето си. А това, че главната й цел е детето да учи в хубаво у-ще, според мен е последното от което се интересува.
Заяц, направо си търсете жилище и още по-направо се изнасяйте. Дано свекървата не се опитва и за това да насажда някакво чувство на вина на мъжа ти.
А като продаде апартамента, къде прави сметка да живее детето? Дано не е пак при вас. Ако се опитат да ви вменят да го вземете в квартирата, и като търсите такава да се съобразявате с още един човек, дано не ви накарат да повярвате, че сте длъжни.
Тая аз лично, бих я навряла точно където й е мястото. И то с удоволствие

Заяц, ако се касаеше за твоя сестра, а не за брат на мъжа ти, пак ли щеше да си толкова неотстъпчива? Питам просто

Тогава щях да настоявам да изчака поне до 7ми клас и тогава да наминавам да я наглеждам. Но бебето пак ще го има, малкото пространство също, отговорностите. И ако на мен сестра ми щеше да ми е по - близка, то на ММ щеше да е далечна.

И се наложи да откажа на сестра си, която е далеч по - голяма от 5ти клас.

Ясно. Ами след като нямате желание и възможност да помогнете на близък роднина като брат/сестра временно, то значи е редно да не очаквате никаква помощ от други роднини включително и жилище, защото иначе е двоен стандарт.

Пожелавам успех с бебето и жилището! И дано никога не ви се налага да опирате до подкрепа