?Въпроси всякакви за СО?

И да не забравяме, че детето към момента е 10 годишно!!!! Не 13 или 14, не е и осми клас. Ако за последните някога е било приемливо, за 10 годишния към момента е не неприемливо, а подсъдно

Е, при нас нямаше начин, нито да се измъкнеш, нито да закъснееш, нито да правиш простотии. Директно изхвърчаш.
Както вече казах за мен проблемът в този случай е овързан повече с нереалистични очаквания и нарочно създаване на сложна ситуация в младо семейство. Самият факт, че за другите синове все пак са успели да устискат до 8 клас, пък сега едва ли не няма начин, а после се обръщат решения и действия, на мен ми говори за определено отношение.
П.п.
Аз прочетох много добре назад и има изказвания включително и за общежитията и родителите, "натирили" децата си...

И аз четох назад и не останах с впечатлението, че някои говори за "натирване" по принцип при избирането на средно училище в друг град. Идеята за "натирването" смятам е обвързана с конкретиката на точно тази ситуация. И аз съм кандидатствала и ме бяха приели в три други града и понеже можех да си позволя да избирам идеята за живеене толкова рано сама на квартира в чужд град още тогава ми изглеждаше не особено разумна, но аз бях и момиче все пак и рисковете са малко повече. Училището във втория град си имаше общежитие, но и стриктен даскалски надзор и вечерен час и прочие, та съм далеч от идеята, че ученето и живеенето там би било безотговорно "натирване" от родителите. В крайна сметка аз си избрах училището в близкия град и ежедневното пътуване заради профила на паралелката. В последствие имаше непредвидими трудности и усложнения с пътуването, оказа се и че хич не съм готова да се отделя от среда си/класа си и докато го преодолея си ходех на две смени на училище, но изборът си беше мой и си носех последствията без да ми тежат кой знае колко. Друг е въпросът, че по някое време в гимназията смених коренно представата си за бъдещото виШУ и в крайна сметка математическия ми профил не ми беше особено полезен.
 Та пак стигаме до там - до колко едно дете на 10г. е наясно какъв точно път иска да извърви в бъдеще ( ами ако до 7-ми клас реши, че иска езикова гимназия например?), доколко е важна за него сегашната му среда и колко полезно/вредно ще е тоталната й промяна, как е възпитавано до сега и как ще бъде в бъдеще, защото ако възгледите в това отношение на свекърите и младото семейство се различават ще има проблем... А кой ще взема ежедневните решения свързани с това дете, кой ще носи отговорността???  Хич не е случайно, че именно 14г. е границата между малолетието и непълнолетието (а преди беше 16г.). Без да съм адвокат ми се струва, че ще има и проблем от законово естество и ще трябват декларации, попечителства/настойничества, щото иначе може да се наложи и глоби да се плащат

Никой и никъде не е казал, че натриване е само да отиде да учи в друг град. Особено пък на общежитие.
В конкретния случай, си е чисто натирване, защото детето е на 10 и ще е 5 клас, общежитието към училището е за 7 клас. По този повод е решила да го натири у брат му, че няма търпение да изчака тези 2 години. Като същевременно категорично отказва тя да се премести във въпросния апартамент и Заяц и мъжа й да се изнесат на квартира и да си гледа детето поне тези 2 години

Не е подсъдно, ако някой, избран от родителите, стане настойник на детето.
Правото не ти е силната част и емоциите взимат превес, а ползата е никаква.
Знаеш ли колко талантливи деца на тази възраст идват в София и учат, тренират, и каквото се сетиш, без родителите си?
Признавам си, че аз едва ли бих имала смелостта да поема тази отговорност и да изпратя детето си далеч толкова малко, но добре че не всички са като мен.

Коментираме конкретен казус и настойничество до сега не е споменавано, като опция.
Ако беше толкова талантливо, от самото училище щяха до сега да са опитали всичко да учи там. А то ще кандидатства по каналния ред и ако не го приемат сега, след 2 години пак ще кандидатства.

Не знам защо решихте, че аз съм на страната на свекървата. Просто ми се струва, че описаното от мен е нейната гледна точка.
 Според мен тук има два момента:
- Все повече децата се гледат под похлупак, все по-късно ги пускаме да бъдат самостоятелни, и тук факторът "време", т.е. -сега или преди 10, или преди 20 години, е от голямо значение.
- Децата от провинцията, идващи в големи градове за средното си образование са често срещан случай. Съответно има много различни решения на въпроса - общежитие, квартира - самостоятелна или не, роднини. (Може би някои идват и за прогимназиално образование, но аз не познавам такива случаи лично).
 Проблемът, както аз го виждам е, че Заяц е млада, а свекървата е представител на едно типично остаряло патриархално семейство, в което всичко е общо. Затова си мисля, че това няма да е единичен случай, а оттук нататък ще се очаква новото семейство да е на разположение на фамилията, както и фамилията е дала на разположение фамилния апартамент.
 И според мен решението е - на квартира. Дано обаче сте наясно, че когато има бебе, хем доходите намаляват, хем разходите се увеличават.
 Ако пък се наемете да гледате братчето, основните ви проблеми си мисля, че ще идват от свекървата. Която не може да си гледа детето в града, но може да идва през ден (и то с преспиване). В такъв случай - за нея дюшек на пода, че да не и е съвсем удобно 

Миринда, едно е да отиде да учи в друг град гимназист, а съвсем друго- десетгодишен петокласник. Доброто образование е важно, няма спор. Но в тази възраст не по-малко важно е присъствието и грижата на родителите, които оформят характера на детето. Не става въпрос за гледане под похлупак, но все още 99% от петокласниците са малки и имат нужда от собствените си майка и баща. Единици са изключителните таланти, които да заслужават подобни акробатики.

Да, неминуемо днес децата се гледат доста по-....закрилящо, да кажем.То и няма как, при всичките опасности, които се нароиха последните десетилетия.Преди 15-20 и повече години беше направо немислимо ученик да извади нож на друг ученик.А днес става направо ежедневие.
И в този ред на мисли, не мога да се съглася, че за да махна "похлупака" рано, трябва детето да живее самО на квартира от 13-14 годишно.Без ежедневен контрол от възрастен.
А за 10 годишно дете е направо изключено.

Чак немислимо не беше, но по-рядко срещано - да. С останалото съм съгласна.

Преди години живота беше друг,нямаше такава престъпност,хората бяха по-спокойни,уважението към учителите и по-възрастните го имаше и да пратиш дете само в града и да разчиташ на пансион или на хазайката,че ще бъде под контрол не беше проблем.....Но пак е било след завършен 7-ми клас или 8-ми(след завършено основно )т.е. след 14г или 15 годишна възраст.
И пак си остава факта за откъсване от досегашната среда и семейство и емоционалния дискомфорт  за още неукрепналата психика на човек...

Още си спомням, баща ми ми е разказвал какво му е било навремето,когато е трябвало да дойде от селото в града,за да учи в Търговската гимназия и какво му е било на малката душица тогава,как е плакал в началото,трудностите и как се е справял с предизвикателствата в големия град.....

То се подразбира, че братът ще стане настойник, без това не може.
Останалото, което пишеш, няма да коментирам- или нямаш деца, или просто контрираш за спора.

А откъде се подразбира?!

Пак казвам, че коментирам конкретния казус. Говорим тачно за случая на Заяц и това, което тя е дала като информация.
Какво общо има дали някой има деца или не 
До сега нито едно твое "подразбиране" не се е оказало вярно, така и това няма да е изключение

 Че има ли такава практика