Мен повече би ме притеснила голямата разлика във възрастта.
Виж целия пост
?Въпроси всякакви за СО?
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
# 1 095
6 фев. 2016, 19:29 ч.
# 1 096
6 фев. 2016, 20:13 ч.
Най-добрият ми приятел в момента е в тази ситуация, само дето дамата е омъжена. Той на 25, тя на 35, с две деца е. Искала да се разведе, да живее с него някъде далеч, той бил любовта на живота й и дрън дрън. До колкото я познавам, за нея това е свеж полъх в скучния й, семеен живот и накрая ще му разбие сърцето. Мъча се да му дам адекватен съвет, но....
Виж целия пост
# 1 097
6 фев. 2016, 20:18 ч.
[/spoiler]
И двете, но като че ли повече децата
[/quote]
Децата са грижа и отговорност на своите родители. Нека момчето да поживее с дамата. Ако нещата са ОК, ще си проличи. Ако не са, ще се разделят и кой от къде е. Пиша това като майка на син, който скоро ще навърши 23г.
Виж целия пост
Скрит текст: Имам толкова разнообразни съдби около себе си, че не виждам нищо странно в описаното. Разликата във възрастта ли те притеснява или децата?
Да сменя темата с един хипотетичен въпрос . Как ще реагирате ако 25г ви син се влюби в разведена жена с две деца и с 10г по-голяма от него? Твърди,че я обича и иска да прекара живота си с нея.
И двете, но като че ли повече децата
[/quote]
Децата са грижа и отговорност на своите родители. Нека момчето да поживее с дамата. Ако нещата са ОК, ще си проличи. Ако не са, ще се разделят и кой от къде е. Пиша това като майка на син, който скоро ще навърши 23г.
# 1 098
7 фев. 2016, 08:57 ч.
На мен ми е по-интересно какво мисли по въпроса мъжът ти ? Как той приема нещата ?
Виж целия пост
# 1 099
7 фев. 2016, 11:55 ч.
Много сложно е, особено щом жената е вече на 35 и майка на две деца, а тази връзка е съвсем в началото си (щом още не живеят заедно). Отстрани тази връзка изглежда като нещо, което би изгубило време и на двамата, но повече на нея. Как въобще се е стигнало до ситуацията?
Виж целия пост
# 1 100
7 фев. 2016, 12:29 ч.
Точно тази конфигурация не ми изглежда много перспективна. Ако и двамата са връстници, или мъжът е поне към 30 годишен, е по-вероятно да успеят.
Виж целия пост
# 1 101
7 фев. 2016, 20:01 ч.
Имам 2 много близки двойки в подобна връзка. В едната детето е едно, в другата - две. Щастливи и хармонични семейства повече от 10 години.
Виж целия пост
# 1 102
8 фев. 2016, 18:34 ч.
Ами, как, никак.
Едва ли ще умирам от кеф, но доколкото познавам синовете си (големият е на 26), няма да ми позволят да се меся.
А и аз съм малко "фаталистка":т.е., "Ако на едно нещо му е писано да се случи, няма сила, която да го спре!"
Виж целия пост
Да сменя темата с един хипотетичен въпрос . Как ще реагирате ако 25г ви син се влюби в разведена жена с две деца и с 10г по-голяма от него? Твърди,че я обича и иска да прекара живота си с нея.
Едва ли ще умирам от кеф, но доколкото познавам синовете си (големият е на 26), няма да ми позволят да се меся.
А и аз съм малко "фаталистка":т.е., "Ако на едно нещо му е писано да се случи, няма сила, която да го спре!"
# 1 103
10 фев. 2016, 19:27 ч.
Аз не бих се опитвала да ги разделя. Задължително ще изкажа какво мен ме притеснява, но ако продължава да настоява, ще го подкрепя. Всеки сам трябва да реши какво му е важно, да вземе своите решения, да направи своите грешки и изводи. Упоритата родителска съпротива най-често се оказва лошо решние в дългосрочен план. Имам познати с абсолютно същата ситуация - тя млада вдовица с две деца, той - едно дете на амбициозна мама. Ами не се ожени за нея, но и до днес, вече 50 -годишен, връзката им продължава, а той е ерген. Явно тя е била неговият човек, намесата на родителите доведе само до това, той да не създаде дечица.
Не знам какъв е вашият случай, но имай предвид и подобен вариант. Пък и да греши, трябва сам да се убеди, явно, не е фатално.
Виж целия пост
Не знам какъв е вашият случай, но имай предвид и подобен вариант. Пък и да греши, трябва сам да се убеди, явно, не е фатално.
# 1 105
10 фев. 2016, 20:47 ч.
Така е. Понякога децата трябва да се оставят да си "строшат" главите както се казва. И когато се упражнява родителски натиск се получава не резултата, който целят родителите.
С леля ми стана нещо такова. Той беше голяма гадинка , но тя влюбена. Колкото повече я натискаха баба и дядо, тя се инаташе и напук се омъжи. Все пак не беше на 18, че да им търпи заповедите. Краткия и брак донесе много мъки не само на нея, но и на всички нас. И до съд опряхме. А ако я бяха оставили, тя нямаше да бърза да се омъжва и щеше да прогледне с какъв човек се е свързала.
Впрочем леля тогава беше на 42-3, а той на 22. Престъпник, крадец и мошеник.
Виж целия пост
Аз не бих се опитвала да ги разделя. Задължително ще изкажа какво мен ме притеснява, но ако продължава да настоява, ще го подкрепя. Всеки сам трябва да реши какво му е важно, да вземе своите решения, да направи своите грешки и изводи. Упоритата родителска съпротива най-често се оказва лошо решние в дългосрочен план. Имам познати с абсолютно същата ситуация - тя млада вдовица с две деца, той - едно дете на амбициозна мама. Ами не се ожени за нея, но и до днес, вече 50 -годишен, връзката им продължава, а той е ерген. Явно тя е била неговият човек, намесата на родителите доведе само до това, той да не създаде дечица.
Не знам какъв е вашият случай, но имай предвид и подобен вариант. Пък и да греши, трябва сам да се убеди, явно, не е фатално.
Не знам какъв е вашият случай, но имай предвид и подобен вариант. Пък и да греши, трябва сам да се убеди, явно, не е фатално.
С леля ми стана нещо такова. Той беше голяма гадинка , но тя влюбена. Колкото повече я натискаха баба и дядо, тя се инаташе и напук се омъжи. Все пак не беше на 18, че да им търпи заповедите. Краткия и брак донесе много мъки не само на нея, но и на всички нас. И до съд опряхме. А ако я бяха оставили, тя нямаше да бърза да се омъжва и щеше да прогледне с какъв човек се е свързала.
Впрочем леля тогава беше на 42-3, а той на 22. Престъпник, крадец и мошеник.
# 1 106
13 фев. 2016, 13:05 ч.
Хипотетично, ако имат хармонични отношения и еднакви виждания за живота, биха могли да си живеят заедно дълго и плодотворно. Децата не биха ме притеснили, в големи семейства е по-весело. За пример ще ви дам французойките - имат по 2-3деца, от различни мъже и често живеят с друг мъж, че и деца му раждат. И определено не се втелясват в ролята си на майки и си живеят живота, нито децата им страдат особено. Общуват със семейството на баща си често а там най-често има още деца. Та в този ред на мисли, ако не робуваме на предрадсъдъци, какво ще кажат хората и го даваме по-спокойно, нещата просто се случват.
Виж целия пост
# 1 107
13 фев. 2016, 20:41 ч.
Ако е готова да му роди 3 -то дете, ок.
Иначе..трудна работа.
Но - да си троши главата.
Виж целия пост
Иначе..трудна работа.
Но - да си троши главата.
# 1 108
18 фев. 2016, 22:18 ч.
Здравейте!
Бих искала да разкажа на кратко своя проблем и да чуя вашите виждания или поне някаква гледна точка,защото съм много объркана.С ММ от 4 дни сме разделени.На кратко ми каза събирай си нещата (живеем в неговото жилище),когато усети ,че ще го направя започна да съжалява и да ме моли да остана.Той ни закара до нашите като през това време минахме всички фази-гняв,съжаление,заплахи.
Караме се много и бързо ни минава,но този път беше различно.Повода беше,че от време на време изчезваха пари(мои и на роднини)и родителите ми взеха да се притесняват.Просто след толкова размисли имаме възможност аз и той,никой друг.А проблема е ,че наистина взех да се съмнявам в него.Не виждам за какво са му обаче,толкова ли съм заблудена,че не съм усетила нещо.
Ако е той съм решила това да е края,но ако не е...Аз бих се убидила страшно много.
Страшно объркано го написах...
П.п Имаме детенце на почти 5м.и заради него сме си обещали да запазим добри отношения каквото и да решим относно нас.
Виж целия пост
Бих искала да разкажа на кратко своя проблем и да чуя вашите виждания или поне някаква гледна точка,защото съм много объркана.С ММ от 4 дни сме разделени.На кратко ми каза събирай си нещата (живеем в неговото жилище),когато усети ,че ще го направя започна да съжалява и да ме моли да остана.Той ни закара до нашите като през това време минахме всички фази-гняв,съжаление,заплахи.
Караме се много и бързо ни минава,но този път беше различно.Повода беше,че от време на време изчезваха пари(мои и на роднини)и родителите ми взеха да се притесняват.Просто след толкова размисли имаме възможност аз и той,никой друг.А проблема е ,че наистина взех да се съмнявам в него.Не виждам за какво са му обаче,толкова ли съм заблудена,че не съм усетила нещо.
Ако е той съм решила това да е края,но ако не е...Аз бих се убидила страшно много.
Страшно объркано го написах...
П.п Имаме детенце на почти 5м.и заради него сме си обещали да запазим добри отношения каквото и да решим относно нас.
# 1 109
19 фев. 2016, 00:33 ч.
Роднини ви идват на гости и той тайно им обира портфейлите ли? Нещо не го схванах това
Виж целия пост
Препоръчани теми