?Въпроси всякакви за СО?

Мисля, че се е взел доста сериозно, заради потръгването на бизнеса. Щом е поомекнал, едва ли ще подаде молба за развод. Може да е някакъв моментен период, а може и характерова трансформация.   Ясно е, че не си от тези, дето ще търпят грубо отношение безропотно, така и трябва. Обясни му, че виждаш промяна в него- не към добро- и попитай дали така ще е за в бъдеще. Отговорите и начина му на държание ще са една стъпка напред към правилния изход от ситуацията. Успех!

Честно казано, няма да се потреса особено ако подаде молба. Аз съм рационален човек, предпочитам да се сложи точка на нещата овреме, вместо да агонизираме. Той го знае това и затова се чудя всъщност дали използва тази "заплаха", за да ме манипулира, което при подобно положение е супер нелогично или само си търси повод да се разведе. Започвам да си мисля, че е второто, защото всъщност той не полага никакви усилия за подобряване на положението. Вместо да се потруди, той е готов да ми хвърли молбата в лицето. Именно и затова питам дали има някакъв смисъл да продължавам да полагам усилия в подобни отношения.

За шофирането сте прави, въпросът е, че аз от него не успявам да се вредя до колата, т.е. освен да преодолея страха от шофиране, ще трябва да си купя и собствен автомобил. Той хубаво каза, че аз ще трябва да карам детето, но да отстъпи колата на мен нищо не спомена.

За сълзите също сте прави. Много се укорявам за това. Аз по принцип съм много спокоен, сдържан и хладнокръвен човек, но в последните два спора той стигна до крайни грубости като псуване на майка, наричане с грозни епитети и аз не издържах. Трябва да призная, че още тогава в мен нещата сериозно се пречупиха и започнах да мисля, че май не си заслужава усилията и търпението.

Всъщност обвинявам се. Той е такъв какъвто е, трябваше аз да го прозра и разбера по-рано, аз съм си виновна за това. Трябваше да бъда по-бдителна, аз рядко се бъркам за хората. Нито се е обадил да се извини, нито нищо. Може пък и да е подал молбата и не знам дали така няма пък да е по-добре.

След последния ти пост... Нямам представа как ще се чувствам, ако мъжът, когото обичам започне да ме псува...със сигурност светът ни заедно ще започне да рухва. Ако това е станало система при теб последно време, може би ще ти направи услуга, ако подаде молба за развод. А ако отношението му е такова перманентно, не виждам за какво имаш да се бориш. Бъди щастлива!

Преди никога не го е правил?
Човек не се променя така рязко без причина.

Не знам. Аз поначало съм против заради работата да се поемат чужди отговорност, свързани с другите неща, съпътстващи живота + работа в почивни дни.
Инцидентно да, разбира се на всеки се налага, също и в по-натоварени моменти да се удари едно рамо, но не и за постоянно. Винаги се стига до такива проблеми. Защо и как не мога да обясня, но хората някак се откъсват от реалния свят и той започва да ги дразни.

Освен спокоен разговор, в който да изясните истинската причина и да я премахнете.

Не, не е. Това се случи два пъти за последния месец, супер изненадващо и за мен, крайно отблъскващо. Бях готова още тогава начаса да хванем кой откъде е, но пусто нали имаме дете - казах си, че може би драматизирам твърде много, дадох си сама на себе си време да помисля уж.

Лошото е, че не мисля, че той е способен на нормален разговор вече, поне не и в момента. Започва да избухва, не ме оставя да говоря, говорейки върху моите думи, за някои неща измисля откровени лъжи - уж съм казала нещо, а пък аз не съм, ужасно нещо.

Да не би бизнеса да се разпада драматично и да не иска да си признае? Трябва да се е случило все нещо, за да се промени така човек?
Съчувствам ти иначе, звучи ужасно.

Спасявате се с детето...

Повярвал си е, че е голям бизнесмен и че може да се оправя финансово и без теб (доколкото разбирам основните доходи идват от теб - заплата, наеми от жилища). А може и друга звезда да се е появила, та изведнъж си започнала да му пречиш, барабар с детето.

Може би ти трябва да вземеш решението за себе си и ти да го изненадаш с молба за развод? Как ли би реагирал?

За мен тук има нещо друго, и не е свързано с бизнеса. Какво е обаче - само той си знае. Лошото е, че не виждам начин да се оправят нещата, ако не признае какво е.

Точно това си мислех днес за моя приятелка конкретно, но и за други хора. Постоянно говори колко е заета и изморена, постоянно на телефона, точно откъсната от света. Няма време за никой, нищо не я интересува...а работим заедно и знам какво и що...и знам че е натоварено, но преиграва.
Но не знам какво да се направи при подобен проблем
При анонимната май нещата са по-сложни. Моят съвет- организирай живота си без него. Такси и помощница понякога струват по-малко от нервите ни и си струват всяка стотинка.

Ау, анонимна, това все едно аз с ъм  го писала.Даже снощи мислех да пиша в темата.Същото!
Разликата е, че аз съм зависима за още известен период .Знам че избор винаги има но при мен ще е лош и за мен и за детето - поне на тоя етап.Затова налягам парцалите.
Ще бъда кратка, че трябва да излизам, но ще следя. Ще ти кажа какво е това- изчерпани отношения .Особено на чаша ракия като се изпусне.Чудя се тая злоба откъде идва.И аз мислех за шизофрения направо.Изпусна се снощи и как е постъпил с бивше гадже и аз се потресох!Да , такива са били.И идва момент в който им писва от нас, не знам защо( моя се влияе от приятели например).Не знам, не знам причината.Вероятно се чувства предаден в някой момент от живота ни..И не си тръгва обаче и ни така ни иначе..

Според мен досега той е бил комплексиран от теб, като самостоятелна, оправна, успешна жена. Най-накрая и той е намерил начин да се почувства велик и вече не можеш да го спреш, един вид, сега ще видиш ти. Въобще не вярвам, че ще подаде молба за развод, шантажира те, защото вече се опиянява от властта си и как не можеш без него.
Спри да му обръщаш внимание, гледай си детето, излизайте без него, щом не се държи адекватно. Ще видиш дали просто се е откъснал от реалността, или наистина нещо се крие зад внезапната му промяна.

Склонна съм и аз да допусна такъв вариант. Но ако наистина е така, не знам дали може да се спаси нещо от тази връзка...

Здравей, Анинимна:) По принцип предпочитам да не изразявам мнение по такива въпроси, но тъй като споменаваш на няколко пъти 'семейство за детето' като някаква спирачка, може би трябва да съпоставиш евентуалната липса на баща и настоящото положение и да прецениш каква разлика би имало. По досегашните ти мнения - не голяма. От друга страна поне на теб ще ти се освободи повече време за детето.

Има го и момента с това колко детето е привързано към бащата. Ще напиша нещо малко странно, но по мои наблюдения над деца в такива ситуации, както и известен личен опит - не са особено привързани и не усещат особена липса. Драмата обикновено е заради промяната и генералната липса на човек с функции на баща, не конкретния биологичен баща. Майките обаче в повечето, ако не всички случаи преувеличават. Разбира се, ти казваш, че не е бил такъв, та може детето да е привързано - в този случай то страда и сега, когато баща му абдикира. Мисля, че всъщност той прави точно това, омръзнало му или се е уморил да е баща и съпруг, та и най-малкото действие, усилие го изморяват, изглеждат му досадни и не ги иска. Може да питаш и детето, и бащата какво искат всъщност. Вторият да си каже в едно изречение, по възможност съобщително.

Постарай се за хубаво решение за детето и теб! Успех:)