?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 128
  • 20 915
# 7 665
Аз пък смятам, че наличието на страх е породено изначално от наличието на желание.
да, Антигона, от наличие на желание, но към нещо друго. в основна степен, от желанието за живот.
по тази причина хората естествено имат страх от смъртта като краен изход от живота. не защото я желаят, нали? обратното.
човек не може да избегне страха от загубата на родителите си.
хората, които не искат деца, са си съвсем осъзнати, според мен.
колко точно подсъзнателно трябва да не искаш деца от страх да не ги загубиш. човечеството да се е затрило досега Simple Smile
не изключвам подобна вероятност, обаче.
Виж целия пост
# 7 666
Аз пък смятам, че наличието на страх е породено изначално от наличието на желание.
Ако не искаш нещо и не се стремиш към него няма от какво да те е страх, тъй като мисълта за него изобщо не минава през съзнанието ти, камо ли да се задържи там.
Желаеш ли нещо обаче, започваш и да се страхуваш - дали го заслужавам, дали ще се справя, колко време ще ми отнеме да го имам, как ще го задържа, ами какво ще правя, ако загубя или някой ми го отнеме или не ми бъде дадено/изпълнено изобщо?
Наличието на страх изначално е породено от тревогата и несигурността. Желаеш ли достатъчно силно нещо, ще се мотивираш също достатъчно, за да преодолееш този страх, или той не би бил водещ. Ако приемем, че е само страх, защото зад мъжкото малодушие и изчакване, може да крият много причини...
Виж целия пост
# 7 667
По принцип, такова състояние като "Готов съм" аз не го разбирам. Не знам какво се влага под готовност, в случая (а и по принцип), за деца. "Искам деца." е ясно, ама това "Готов съм" ми стои на никъде.

Да речем, че "Не съм готов." на мен ми носи по-ясен заряд, от "Някога, но не сега.". Второто ме оставя с някакво висящо усещане.


виж ти, смъртта е нещо, което знаеш с категоричност, че се случва. Там твоето желание или нежелание не накланя никакви везни.
Желанията, които имаш спрямо нещата, които зависят от теб са друго нещо. Примерно, искам да емигрирам, но ме е страх, че няма да се справя сама или да намеря по-добра реализация, затова си оставам на същото безперспективно, но за сметка на това познато място.
Искам да имам деца, но ме е страх, че няма да съм добър родител, няма да се справя с възпитанието, животът ми ще се промени, връзката ми също, приоритетите пък съвсем, затова избирам да си стоя бездетна докато страхът не изчезне.

Айде, да не е желанието, ами промяната, която буди страх.
Виж целия пост
# 7 668
Антигона, на мен отношението му към брак и деца ми звучи, не като страх, а като съм твоето към фондовата борса...
Виж целия пост
# 7 669
Скрит текст:
По принцип, такова състояние като "Готов съм" аз не го разбирам. Не знам какво се влага под готовност, в случая (а и по принцип), за деца. "Искам деца." е ясно, ама това "Готов съм" ми стои на никъде.

Да речем, че "Не съм готов." на мен ми носи по-ясен заряд, от "Някога, но не сега.". Второто ме оставя с някакво висящо усещане.


Скрит текст:
виж ти, смъртта е нещо, което знаеш с категоричност, че се случва. Там твоето желание или нежелание не накланя никакви везни.
Желанията, които имаш спрямо нещата, които зависят от теб са друго нещо. Примерно, искам да емигрирам, но ме е страх, че няма да се справя сама или да намеря по-добра реализация, затова си оставам на същото безперспективно, но за сметка на това познато място.
Искам да имам деца, но ме е страх, че няма да съм добър родител, няма да се справя с възпитанието, животът ми ще се промени, връзката ми също, приоритетите пък съвсем, затова избирам да си стоя бездетна докато страхът не изчезне.

Айде, да не е желанието, ами промяната, която буди страх.
Не знам...на мен и двете ми звучат идентично:  "МОже да стане, може да не стане...кой знае!".
Което, ако съм на мястото на авторката, никак не ме удовлетворява.
Дали ще чуя "...не съм готов..." или "....ще стане, някога, не знам кога...." ,  е едно и също, за мен.

Виж целия пост
# 7 670
Аз всъщност не разбрах тоя страх, който го измисли и как се стигна до изводът, че мъжът на авторката го тресе шубето.

Виж целия пост
# 7 671
Тя предполага, че двустайният апартамент го спира. В 10 годишна връзка "тя предполага" -нямат свободата на общуване и на споделяне.
Виж целия пост
# 7 672
виж ти, смъртта е нещо, което знаеш с категоричност, че се случва. Там твоето желание или нежелание не накланя никакви везни.
накланя ги, ако, например, емигрантството ми осигурява по-добър живот, но изпитвам ужас от летене със самолет. съвсем например. страхът и желанието за живот е това, което ще ме спре, а не справянето. дано ме разбра.
ама това е дълъг разговор /не спор/, който с теб бих провела с удоволствие, но пусто мен тук много ме мързи да пиша дълго Grinning
Виж целия пост
# 7 673
Според мен имат, просто някои неща не са изгодни за споделяне.

Той самият, ако не е наясно кога и дали иска да има деца няма как да й го сподели на нея под форма различна от "Не съм готов, не сега."
Виж целия пост
# 7 674
Това са 10 години все пак. " Не съм готов" на мен не би  ми било никак достатъчно. Аз бих задълбала, ако има страхове да му помогна да ги преборим заедно.
Виж целия пост
# 7 675
По принцип, такова състояние като "Готов съм" аз не го разбирам. Не знам какво се влага под готовност, в случая (а и по принцип), за деца. "Искам деца." е ясно, ама това "Готов съм" ми стои на никъде.

Да речем, че "Не съм готов." на мен ми носи по-ясен заряд, от "Някога, но не сега.". Второто ме оставя с някакво висящо усещане.

С първото се съгласявам веднага, за второто твърдение съм на мнението на Amour*.

Според мен имат, просто някои неща не са изгодни за споделяне.

Той самият, ако не е наясно кога и дали иска да има деца няма как да й го сподели на нея под форма различна от "Не съм готов, не сега."

Това обаче го имам за крайно неприемливо, макар че си права, че някои мисли не са удобни за споделяне. Защото ще му развалят рахата. Ако той сега и каже "Не знам дали някога ще искам да имам деца", ще и помогне най-малкото в нейното решение. "Не съм готов" я държи в патова позиция хем да се чуди кога ще е готов, хем да се опитва тя му промени готовността. Понеже десет години съвместен живот не се зарязват ей така. Точно тази мисъл според мене имат предвид повечето пишещи, които я съветват да си тръгне или поне да постави въпроса ребром.
Виж целия пост
# 7 676
По нейни думи през тези 10 години те са говорели за брак и деца, според мен би трябвало тогава да е имало поне някакви предположения и разтегливи срокове, като:

- ще имам деца когато ме повишат
- когато купим по-голямо жилище
- когато завърша образованието си
- когато стана на Х години
- когато долара се вдигне
- когато България влезе в Шенген

Не знам. Въпроси тип "Как да го/я накарам да..." на мен ми оставят малко смотан вкус в устата.

Уелт, точно  Peace
Виж целия пост
# 7 677
Винаги сме говорили, че ще бъдем заедно, че брак, деца са в плана. Говорили сме за по-голямо жилище, тъй като това било малко. Говорили сме за имена на децата. Ама до момента сме все още "говорли сме." . Преди бяхме по-малки, говорехме с лекота за тези неща и за плановете ни, и за нашето "завинаги заедно". Когато, така да се каже ни дойде времето, аз попочаках, после не пропусках възможност да намекна за брак, подмятания и шеги. Резултат няма. Сега поставих въпроса директоно, че сме говорили много неща, но нито едно от тях не се случва... Казах му, че моята логика е, че щом мъжът "не е готов", значи не е сигурен, че това е единствената!
Виж целия пост
# 7 678
Той какво ти отговори?
И защо майка му те ненавижда?
Да не се окаже маминка в дъното на нещата.
Виж целия пост
# 7 679
Беше споменала вече, че нейните търкания с майка му не давали отражение.

Много недовършени ми изглеждат постовете й.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия