?Въпроси всякакви за СО?

Казах, че карам от месец, та не виждам за каква срасналост с колата говорим. Баткото го вземах от градина аз, защото баща му работи далеч, а не исках да седи до 18 - 18:30 и да го чака - беше малък и исках да си го взема рано, щом си седя вкъщи. И на мен не ми се шофира, стрес ми е голям, но просто няма начин вече. Пак казвам, колата вече не е лукс, за съжаление е необходимост.

Не знам какъв късмет трябва да извади човек в София, за да работи близо до вкъщи, децата да ги приемат в близката ясла (градина) и да има наблизо всякакви магазини (пазари). И да не мърда от дома си в почивните дни (това вече ми е изумително странно, но хора всякакви). Пак подчертавам, че продължавам да обикалям София с градския транспорт и децата, затова съвета ми е „вземете си кола”!

Какъв ти лукс, само за удобство говоря и аз.

Не виждам драма, ако нямате кола.
В София това е най- бавния начин и най- скъпия, да се придвижиш от тук до там.
Освен ако не е за вътрешно- квартален превоз, но пък там разстоянията са пренебрежимо къси......
Освен това, поне в София, има всички видове школи във всеки квартал, и само " пустата мода" може да те принуди да тичаш от единия край на града до другия, за да запишеш отрочето в " най- престижния".

Нищо подобно, щом не живееш извън София.
1. Просто хората се изнежиха, страх ги е от малко студ или сняг или да поносят повече от 1 кг, особено жените. Да не говорим колко хора се страхуват дори от тъмнината, което на мен ми идва малко в повече, но...
2. По соцвреме транспортът беше относително редовен, сега ако изпуснеш рейс - следващият не е след 5, а след 15 минути.
3. За човек, ползвал от малък ГТ, не е чак такъв шок все още да го ползва. Култът към колата идва от другаде
4. Хората повече си треперят над децата и ги развозват насам-натам.
5. Не на последно място - много е модерно да се плюе ГТ и да се оплакват от миризми и навалица. Изобщо не е фешън, само метрото е приемливо.

Аз съм от тези, които са се срастнали с колата и честно, не си представям живота без нея. Все пак честно е да отбележа, че бях така и преди детето, така съм и след раждането. Занимавам се със собствен бизнес, което налага обикаляне по някои складове и зареждане на офиса, та кола ми е нужна. Пазарувам яко веднъж седмично и тогава се прибирам с доста неща, дори и чанта на колелца не би ме оправила, трябва огромен куфар на колелца да си взема, че да събера всички покупки Водя детето на някои уроци, на плуване, на градина, на пръстите на едната ми ръка се броят дните в месеца, когато излизам и се прибирам само с дамската си чанта. В добавка с половинката ми работим в две съвсем различни части на града, работното ни време не съвпада напълно, детето не е в градина, която е много близо до нас, че да ходим пеш целогодишно (евентуално само лятото). Миналата година не издържахме да делим една кола и купихме втора. И двамата сме активни шофьори, тя горката не спираше, че не ни и стигаше. Сещам се и за куп други случаи - колко пъти се е налагало да търчим с детето по нощите по спешни кабинети и в търсене не само на денонощна аптека, но и на такава, която е добре заредена и точно изписаните ни лекарства са налични (смешно е, но се е случвало да обиколим няколко); как се понасяме на детски рожден ден - детето и до него аз, натоварена с моята дамска чанта, букет за майката на рожденика, огромен /по размери/ подарък за рожденика, раница с резервни дрехи и пантофи на дъщерята; как всяка събота я водя на английски, после минаваме през две-три различни места за да купуваме разни неща, това налага обикаляне, да не говорим за торбите, с които се прибираме. Понякога се е случвало личната да ни изпрати от нейния кабинет в лабораторията, после пак при нея, после с направление на специалист. Едно безкрайно разтакаване напред назад, да, понякога са мои прищевки, като за пазаруването, но понякога са наложителни неща. И говоря за Варна, не за София. Не че не е възможно всичко това с такси да го свършиш. Непреодолими пречки няма. За мен колата даже не е удобство, тя е необходимост.

Аз нямам подтик да плюя ГТ изобщо. Не съм го ползвала от 20 години сигурно. При нас изглежда чист и ОК.

Но наистина питам - как се организира дори и 1 излизане до друго населено място с малко дете и без кола? Колкото и да иска човек, няма как да тръгне с една раница само. Наистина ли все в своя град ще се седи или как?

Добре е да говорят хора, които имат малки деца (като Месечинка например), а не теоретици, без практика последните години. Най-близката градина до нас е на две автобусни спирки, но на повечето съседи децата НЕ са приети там. Кварталното училище е пълно с цигани и бежанци, ща не ща, не ми е вариант, друг да си жертва децата в името на интеграцията.

Аз във всеки един голям град в Европа мога спокойно без кола. С или без дете. Всичко е на близо, няма да се бутам в задръствания и ще си ходя пеша.

За това трафикът е кошмарен, защото всеки втори е "без кола не мога". Лигава работа. И на море, и на планина сме ходили с бебе и без кола. Че е удобство с нея спор няма, но чак пък невъзможно. Дупе знае 2 и 200.
Имаме две коли. Но ги ползваме рядко. Детето ходи на училище с ГТ, не е трагедия.

С бебе без кола не знам как ще ида на море и наистина не мога да си го представя. Багажа му не може да бъде пренесен нормално от двама големи, заедно с бебето.

А че големи деца над 10 години ползват градски транспорт, това е ясно, тук става дума как се гледа бебе или малко дете без кола.

Точно този уикенд бяхме канени от приятели на едно място за почивка. Там няма условия бебе да спи, съответно си замъкнахме кошара и матрачето. Ако бяхме без кола, трябваше да откажем цялото пътуване. Аз не мога да спя на легло с бебе от страх то да не падне през нощта. Давам най-обикновен пример.

В моето семейство - от линийките се вижда колко деца имам и на колко години са - имаме кола (купихме си я непосредствено след сватбата, нещо като сватбен подарък), но шофира само мъжът ми. Аз нямам подобни амбиции, поне засега, не смятам, че ми е нужна, а и си признавам, че не бих шофирала с малки деца в колата, така или иначе. Оставила съм книжката за по-далечното бъдеще, когато може би ще ми е кеф да се закарам сама някъде, а и като гледам накъде отива общественият транспорт в България - вероятно няма да има и друг начин да се придвижи човек навсякъде. Но определено за момента не съжалявам никак, че си спестявам това "удоволствие", като се има предвид как масово кара българинът. Виж, ако живеехме в дисциплинирани страни като Германия и Швейцария, бих карала с удоволствие вероятно. Сега, като се замислих, всичките ми омъжени приятелки (дори тези, които имат книжки) не карат - повечето от тях от страх, някои имат и катастрофи зад гърба си. Затова и аз, по-скоро заради сигурността, предпочитам да не карам и да ползваме колата максимално рядко (да не говорим, че чисто икономически колата е голям разход и предпочитам да спестим тези пари за нещо по-смислено, отколкото за това). Работата ми също засега е такава, че не налага особено ползване на кола, а районът, който ме интересува - основно центърът - така или иначе с кола е много по-недостъпен, отколкото с обществения транспорт.

Що се отнася до това колко необходима била колата в големите градове - ние сме в София, но сме си организирали така нещата, че градината, евентуалните училища (прилични са, в тях няма цигани и бежанци, в началния курс са си напълно ОК), лекарят на децата, повечето магазини, аптеки и пр. са ни на минутки. Ще питате за допълнителните занимания на децата? Просто гледаме да се възползваме от това, което се предлага в градината - големият отскоро го записахме на плуване, ще ги взимат и връщат с автобусче. Ако толкова решим да ги водим по-нататък на нещо различно, вече ще го мислим в движение, но повечето школи (художествени, спортни) предлагат занимания в квартала ни или в близките такива. Колата ползваме изключително рядко, най-вече заради неудобството да се чудим къде да я паркираме из разноцветните зони в столицата, имаме си метро в района и ни е изключително удобно. Моите наблюдения са, че кола почти винаги използват масово (независимо колко им е нужна) предимно "столичаните в повече", имам предвид с провинциален манталитет, а не тези, дошли от провинцията. Ако е необходимо нещо спешно - лекар, болница и пр. ползваме такси или градски транспорт. Аз определено също смятам, че в България има култ към автомобилите - най-вече заради беднотията едно време и отприщването на пазара на коли втора употреба последните десетилетия (същото се наблюдава и в страни като Албания например, където по времето на Енвер Ходжа изобщо не е имало нито автомобили, нито дори пътища, там всички са с коли, а на 1 км път има няколко бензиностанции) - в нормалните европейски страни общественият транспорт е много уреден, редовен и надежден и колите не са издигнати в култ. Не се наблюдават масово джипове, спортни автомобили и луксозни такива, защото повечето хора нямат нужда да демонстрират благосъстояние по подобен начин.

По отношение на пътуванията с деца - по-удобно е с кола, но не е болка за умиране да се ползват и алтернативни варианти, особено когато децата поотраснат. Дори и влакът е ОК, ние сме го правили и беше интересно преживяване А и на мен лично пътуванията с деца под 3-4 години (понеже сме правили доста такива) са пълна лудница, независимо от удобството да имаш кола. Единственият минус на това да нямаш кола виждам в това, че е по-трудно да стигнеш примерно до някое спа-хотелче, но и тук има най-разни решения. Примерно туристическите агенции предлагат подобни уикенд-пакети с транспорт.

Синът ми си умира от кеф да се вози в ГТ, може би защото повече го возим с кола. ММ не стъпваше в ГТ, хем има безплатна карта, но заради младежа се прежалва да се возят в метрото.
Колата е необходимост, но не на всяка цена. И притежанието на кола не те прави повече човек, а нямането - льольо, както се изказаха по-назад.
Защото Общината няма топки да каже "в центъра без коли" и толкова.
В далеч по-напреднали държави не е толкова евтино да притежаваш кола. А аз за моята 20-годишна Корса плащам 12 лв. данък.

Никого не засягам на тема кола, просто извънградски пътувания с бебе без кола се превръщат е нещо доста трудно.

Ами каката без кола сме я гледали до 5г. И на море сме ходили, и на планина , и във влак е пътувала. Всичко е до организацията.

Добре, спирам и се отказвам да споря, излишно е.