?Въпроси всякакви за СО?

Абсолютно ненормална постъпка. Не бих се обидила за такова нещо, ще се озадача силно и ще реша, че човека нещо не е добре.

Смени патрона на всяка цена и наблюдавай човека.

Според мен, прибързваш със заключенията.
Напълно възможно е човекът съвсем механично да е прибрал ключа и след няколко дни да го е видял.
Може да е по-притеснителен, сигурно се е чудил как да ти го каже и е изчакал да се видите лично.
Ако имаше лоши намерения, не мисля, че изобщо щеше да признае и да го върне.
Дори да предположим, че е извадил дубликат и е целял обир, при евентуален такъв, той ще е главният заподозрян.

Маса народ, като стават от маса прибират наред, без умисъл - запалки, цигари, ключове, дреболии...
А ти на този човек си имала огромно доверие, предполагам, градено с години, за да му предложиш сама ключ.
Аз бих му дала шанс, щом ми е толкова близък.

Аз пък бих сменила патрона веднага. Айде няма нужда да сме чак толкова доверчиви. Вържи си гащите пък дано излезе нещо невинно. Поне ще си спокойна междувременно.

Колко сме различни хората - аз просто бих сменила патрона и ще си имам едно наум, но чак да разсъждавам над лъжата, която не е ясно лъжа ли е, несъзнателно ли е, какво е, не бих. Зависи колко сте били близки де, но явно за да му предложиш ключ си го считала за много близък, откъдето идва и разочарованието ти.

Малко със закъснение коментирам, но мнооого ми хареса това мнение! Подкрепям напълно. Никак не обичам супер принципни хора, които режат и край, щото противоречи на принципите им. Малко е редно да помислиш, преди да отрежеш.
Искам да попитам тези, които не търпят да ги лъжат - вие наистина ли никога не сте излъгали? За нищо? Не вярвам. И не, в поста не е уточнено за каква лъжа се говори - голяма или малка. И дори за голяма първо бих помислила. Не всеки, който те лъже го прави с идеята, че си идиот. А на описаната по-късно случка действително фокусът съвсем не е в лъжата. Не би ме притеснило, че ме е "излъгал" тоя човек, а че действието му е леко неадекватно.

С това, че те вълнува какво си мисли лъжецът за теб, ставаш по-уязвима емоционално. Най-вероятно лъжецът въобще не мисли за теб, а си следва интересите, или пък лъже от страх, притеснение, нещо иска да си спести. Някои лъжат по навик и тогава въобще не е свързано с личността на лъгания. Много хора може да не те лъжат, но пак да не си мислят хубави неща за теб. Добре, че няма мозъчна полиция.

А за изневярата

qrye, за скрития текст - отработват (мисля, че този термин ползваха психолозите). Явно имат нужда да отработят тази стара и далечна ситуация. Просто бъди по-снизходителна. Отработвайки я, те се чувстват по-добре. В крайна сметка това е най-важното. Ако теб те дразни - прескачай тези постове.

Да, аз донякъде съм така. Иска ми се да кажа на колкото се може повече жени да не си губят времето след изневяра или промяна на чувствата на партньора си. Да си живеят добре по-бързо, да не плачат, да не страдат, защото това е само загубено време. Дори и 1 жена да се вслуша в това, бих се радвала Разбира се, гледам да пиша предимно в теми, в които така или иначе за това става въпрос. Просто идеята, че след такива неща жените страдат, ми е гадна, и гледам да им посоча верния път

Иначе лъжите от роднини сме склонни да ги приемаме по-снизходително, но и те не могат да ни лъжат вечно, нали?

А на grue мога да кажа, че дори на секундата да събереш багажа на мъжа си след гаф, това е само началото на проблема. Понеже трябва да се обясниш и с напълно неразбиращите нищо деца, и с финансите, и с още 100 битовизма. В смисъл - разбирам, че на нея не й е интересно, но на който му опре до главата, ще му е важно да види как стават нещата.

Аз пък не мога да разбера защо qrye говори в множествено неопределено число. Като толкова се дразни, да пише директно насочено към конкретния човек, който го е провокирал. Вярно, грозно се получава, едва ли не да риташ паднал, ама то и така не е много красиво. Присъединявам се към съвета да се прескачат постовете, които дразнят, с добавка, че малко емпатия не е излишна. Когато едно предателство разтърси целия ти свят, наистина белязва живота ти и не е толкова лесно да го загърби, особено когато се налага да продължиш да имаш контакт с причинилия го.

Аз пък смятам, че потребителките, които споделят опита си с изневери, са изключително полезни за форума, а постовете им са – в голяма степен – образователни.

Момичета,смених си патрона за всеки случай.Наистина имах голямо доверие на този човек и затова и му предложих да вземе ключа.Аз съм много доверчива и не обичам да лъжа,и затова си мисля,че всички хора са така.И разочарованието естествено ме огорчава.Винаги съм предпочитала да си призная ако нещо съм сгрешила,отколкото да "шикалкавя".Иначе в другите неща не съм толкова принципна.
Аз лесно прощавам изневяра.Преди когато бях по-млада за мен изневярата беше нещо много страшно.Явно с годините и мисленето ми се промени.

И на мен са ми много полезни тези мнения, понеже аз пък много прощавах-освен изневери и лъжи също и сега съм тотално непримирима, тъй като до гуша ми е дошло!

Разбрах за изневярата, но не беше го описала така подробно като в последния си пост. Човек се лекува, както може. За някои от тези хора това да си изливат тук породените комплекси (според мен нормално) от една изневяра е част от "лечението".

Не съм съгласна, обаче, за психиката на лъжещите. Ако човекът ти е близък и от там презумпция, че знае за нагласите ти спрямо лъгането, би ли рискувал да плете лъжи, ако знае, че могат да доведат до катаклизми в отношенията ви? Според мен в повечето случаи- не. Просто решава, че ще успее да излъже.
Може би си права, че гледането на лъжата по този начин е его за приемника й, но смятам, че лъжещият също е воден от егото си. (в смисъл на Аз-а) Респективно, възприемайки опит за лъжа като егопроявление на лъжещия, първосигналната ми реакция е свързана с егото-  простичко казано- да не ме правят на идиот.

Впрочем, извърташ- не става дума за данък обществно мнение и какво си мислят хората за мен. Ти не се интересуваш хората, с които общуваш от близо, дали те уважават? Не държиш на това? Не мисля

П.П. Днес всичко в отношенията  е толкова гъвкаво, че принципността се приравнява на досадна праволинейност понякога. Няма лошо- всеки да си носи кръста, но едно изначално положително нещо да се осъжда и окалва си е грозничко. Нека всеки реагира според моралния си компас, без да се опитва да пенетрира границите на другите.
За по- несхватливите: да приемеш негативната реакция на отсрещния, когато си направил нещо кофти. Да седнеш и да му обясняваш колко е задръстен, че се връзва на лъжа, колко е назадничав и как принципността понякога била лош съветник, вместо да се извиниш за постъпката си, за мен е равно на кофти и гнил човек с дремещо чувство за безнаказаност.

Лъжата и изневярата не пораждат комплекси, а други неща.