?Въпроси всякакви за СО?

Тези последни уточнения на авторката ме хвърлиха в потрес.
Честно, понякога се замислям как е възможно след такива изцепки като предишните 2 случки, хората да продължат напред заедно. Тези случки не влияят ли на връзката, не светва ли една лампичка или светва, ама бързо угасва до следващия път ? Не мога да си представя да съм с някой, който в много труден за мен момент, няма да дойде да ме види или нещо такова. И се навивате и по чужбините да ходите с такива хора?
Но да си трая и аз, че и на мен колко лампички са ми светвали за други неща.... ама кой да ги види.

Щом се дърпа и "отлага" действията на помощ, очевидно има вътрешна съпротива от негова страна. Подозирам, че се чувства в един момент "действан", забелязала съм го като поведение при много мъже. Ще свърши нещо, но първо ще се направи на ударен, а чак когато Той реши, ще свърши нещото. Типично мъжкарско поведение на фрустрация, сакън да не изгуби мъжкото си начало да е "шефът".
Не е нещо непоправимо. Ако човекът е поне мъничко възпитан, интелигентен, цивилизован при подход и разговори ще се отръска от това съпротивление. Само не и с тропане на краче, на нож и обвинения. Така ще продължи да се дърпа.

Авторке , подчертала съм ти какво ми направи впечатление. Това вече не касае обгрижване при нужда. А говори за цялостното му отношение към теб. Сега картината , след този пост , се променя значително.

Колко да е златен, отново много точен профил от хър Мяуджести- такива хора те гледат като повреден, когато си болен и имат дълбок комплекс да се чувстват безпомощни, затова ги избива на агресия.
Връщам се на най- първото си мнение за съжаление.

Другото, което ми направи впечатление, е че вкупом тръгнахте да оспорвате информация, предадена многословно, но почти никой не се сети да оспори констатацията й, че бил грижовен по принцип. Нека чуем каква е тази грижовност, защото ако е санитарният минимум по издържане на семейството, то това пак си е за него, за да се издига в собствените си очи, явно не му дреме чак толкова за благоденствието на жена му.

Глезла била, но в тема за СО половината се заобясняваха кой колко го боляло и как бил постъпил геройски. Тва да си мериш и надцакваш болежките май че е типично за нас, българите.

Примерите се дадоха, че и други хора изпадат в подобни ситуации. И как реагират те. Демек – не всичко е черно и бяло, този за нищо не става, да бяга с 200 от него или как беше там?
Нали тя искаше да си свери часовника или я бъркам с друга потребителка от друга тема?

Повечето примери бяха безумни - "мен не ме е боляло, значи и теб не те е боляло".

След последния пост на Авторката се чудя защо въобще се залъгва с неговата "загриженост", че и в чужбина с него. Ама каквото ти сам си направиш, никой друг не може.
Всеки е ОК да живее с някого, когато нещата са лесни, но истинските отношения се виждат в трудностите. Та си помисли - по-добре късно, отколкото никога. Че после става страшно.
А за последвалите преди малко коментари кого колко го боляло - смешна работа стана. Дали са дадоха сметка пишещите, не знам.

Простете за любопитството - как Ви оправиха прищипания нерв в спешния кабинет? Оперираха Ви на място? Биха Ви инжекция морфин? Предписаха някакви силни обезболяващи, които не се продават без рецепта (викодин примерно)? Или Ви изписаха нормални обезболяващи, които се продават без рецепта във всяка аптека?

Иначе ако не е всекидневно мрънкането/оплакването съм съгласен, че би трябвало партньорът да реагира, тъй като не знае реално какво е положението, колко силна е болката и т.н. Просто целият разказ ми прозвуча доста мрънливо, като на хипохондрик, който всекидневно се оплаква, може би не съм преценил правилно ситуацията и не е такава анонимната.

Анонимна, първите два случая за мен са доста по-сериозни от този, който разказахте първо. Има намесени лъжи, липса на загриженост при дълъг болничен прием, което не мога вече с нищо да си го обясня освен с краен егоцентризъм и липса на емпатия. За съжаление явно човекът е такъв характер, не се вълнува от подобни неща, не съчувства, не се притеснява. Вълнува се от работа, кариера и т.н. Ако смятате, че ще прави каквото е нужно, независимо какво смята по въпроса за спешността/сериозността на някакъв подобен проблем, може би имате бъдеще заедно. Пък с времето може и на него да му се случи някоя бъбречна криза или по-тежък проблем, след който не може просто да си се самоизпише след 2 дни. И да се научи да се поставя на мястото на другите. Но ако смятате, че след време ще реши, че вечерята му е по-важна от това да закара детенце до лекаря примерно - не бих очаквал нищо добро от подобен човек.

The Catcher in the Rye - срещу заплащане и денонощен кабинет за почесване между плешките може да има. Когато има пазар от хипохондрици, се намира и предлагане. Ще Ви помоля да се въздържате от оценки за адекватността на коментарите ми. Може да не съм прав за нещо или дори за много неща, но това не значи, че е възпитано да се правят подобни квалификации - не го очаквах от Вас точно. И аз мога да пиша в този дух, но до нищо смислено не води.

Истината е, че всеки го боли, здравият на болния никога не вярва. Но някои хора се оплакват между 10 и 100 пъти по-често от други хора. Или и болката варира толкова много от човек до човек, в което с риск пак да прозвуча "неадеквано" силно се съмнявам или нещата опират до манталитет и някои са по-склонни да мрънкат от други.

Темата я разбирам като въпрос на авторката дали е мрънкала и е била оправдана реакцията на партньора или с основание е очаквала повече съпричастност. Аз лично не виждам с какво релативизма "всеки го боли точно толкова силно, колкото вика Ох" отговаря на въпроса, но всеки е свободен да си пише каквото си иска и да се заяжда с когото си иска, то последното за него самия говори единствено.

Мдам, последвалите истории и уточнения нямат абсолютно нищо общо с първия пост.

Да си свери часовника при здравословен проблем как постъпват другите мъже, не непременно да й се обяснява, че не я боли чак толкова. Защото някой минал без много болки или да й казва трети човек, че има нисък праг на болка. Що за нахалство да вменяваш и преценяваш точно колко го боли.

На тая глезла кой й даде болнични цяла седмица бре, и то в чужбина?

Не с цел да натрия носове като вас, а че много хора не знаят/ не са изпитвали дадена болка и веднага презумират, че другия няма право едва ли не да го боли.

Именно за това иде реч. Не съм мрънкало да му съобщавам всяка болежка, менструална болка или одиране на някой шкаф. За шест години е имало три пъти, в които съм имала нужда от някаква грижа и то не толкова грижа, колкото заинтересованост. Айде не три, два. Първия не го броя, беше в началото на загаджването ни още. Не се е чувствал сигурно толкова емоционално привързан към мен..

Не вярвам, че не ме обича, защото ми е оказвал невероятна подкрепа и опора, когато съм имала проблеми с роднини, в работата или каквото и да е било друго. Просто не си обяснявам студеното му пренебрежително отношение, щом иде реч за здраве.
Питала съм го, говорили сме, винаги се стига до "е аз какво мога да направя, има си специалисти". Аз не искам да прави нещо или да ме лекува, или да стои залепен до мен и да ме гледа в очите, докато ме боли и изцяло да е обсебен от моето състояние, а да знам, че като каже "можеш да разтиташ", да мога да разчитам, а не да ме кара да се чувствам виновна, че се възползвам от помощ, която той ми е предложил.

А иначе за работохолизма ми е ясно.
Винаги работата му е била на първо място и е имало сравнение между нас, от негова страна. И двамата сме с добри заплати. Ако хипотетично единият от нас, не работи и с една заплата се оправяме без проблем. Аз печелех повече от него допреди половин година, но не много повече. Просто защото при мен има възможности за развитие. При него няма, шефовете му са възрстни хора без корпоративно мислене и той започна паралелно да предлага консултантски услуги и има клиенти.
Но това съревнование продължи. То е по скоро прикрито, не че непрекъснато се говори за това. Но давам пример. Ако има някакъв конфликт на интереси при тях и той ми разкаже, аз изказвам мнение и предлагам решение. Веднага се скача с аргументи протива моето решение, аз предлагам друго и отново така. Тоест той намира проблем във всяка моя дума и аз не се занимавам повече. Но ако сподели на един приятел, приятелски семейства сме и сме много близки, а мъжът е в същите професионални среди, и той предложи решение като моето, веднага е много впечатлен и съвета бива последван.

Тоест аз съм най-големия му враг, аз все лошото му мисля, но хората кажат ли същото, се изтъква колко находчиви и умни съвети дават. Нищо че аз примерно съм го казала преди месеци...

Мда, така става, когато се поднася информация на час по лъжичка. Иначе грижовният мъж от първите постове се оказва не толкова грижовен всъщност, рецидивист откъм липса на адекватно поведение.

И какво сега - първия и последния пост на авторката ни описват различен човек с "еднаквост" само след 5ч сутринта
Нали беше иначе грижовен, внимателен... само дето му е дошло явно в повече чак на сутринта... и изведнъж се оказа, че всичко има предистория и то доста... хм, неприемлива! Чак в контекста на втория разказ разбрах що пък такова голямо жалване от едното дуднене и сопкане по нощИте! Ми щото не е само то!

Да е в града, когато аз съм в болница и да не намине на свиждане, че това са 15мин. от безценното му време!?! Историята ще е дотам!

Има хора, които буквално се изприщват от здравословни проблеми. Могат да са супер, само да си здрава! Аз не се виждам с такъв човек дългосрочно как бих изкарала. След едно раждане като си изтощена и притеснена, той може да смята, че се лигавиш излишно. Ако пък детето реве денонощно, едва ли ще имаш съпорт... всички знаем, че животът не е само цветя и рози!

Аз никаква разлика не виждам в описанието на мъжа от първата публикация и от последвалите постове.