?Въпроси всякакви за СО?

А може и бащата на въпросния син така да е поставил нещата - синът ми излиза от вкъщи скоро, дъщерята е излязла вече, бих желал да живеем след това заедно. Защо не? Може пък ТОЙ да е замислен как се чувства тя при мисълта да съжителства с голямото му вече дете.

Не е така, защото Марина каза, че той иска да се нанесат сега, а не да ги мисли по цяла нощ как мизерстват и мръзнат. В случая само Марина не иска да се нанася, защо - аз не мога да разбера. Дори си търси нова квартира и изобщо в плановете й не влиза съвместно съжителство - на мястото на мъжа така бих разтълкувала нещата и бих се дистанцирала.

Защото съвсем скоро се е разделила с мъжа си, доколкото помня преди няколко месеца. От тази гледна точка и есента и е рано, от някаква гледна точка, а сега на ръба на абсурда. Нали и дете имаше, или бъркам, че и в друга тема се бистри същия казус сякаш.

Тя скоро се е разделила с мъжа си, но нямаме представа откога е връзката ѝ с другия.
Щом говорят за сватба, едва ли е от вчера...........

Ами от представеното от нея - и двамата са сигурни, че искат да прекарат живота си заедно, децата й приемат ситуацията, дори едното от тях само бърза да заживее с новия човек. Какво се чака, тя не може да каже.

Здравейте, аз съм Марина.
В моя семеен дом живее бившият ми съпруг, не взех нищо от там, просто бързах да избягам. На квартира съм, нямам друго жилище. [/quote]

Изумена съм как в семейния ти дом живее бившия ти съпруг. Или имаш предвид, че това е било семейното ви жилище с него?

Ако допуснем, че при раздялата тя не е могла да го накара да си изнесе той багажа (примерно, той е психически или физически насилник), остава другата опция....

Изумена съм как в семейния ти дом живее бившия ти съпруг. Или имаш предвид, че това е било семейното ви жилище с него?
[/quote]
Очевидно не е била най- приятната раздяла. Някои майки са готови да платят всякаква цена , за да съхранят психиката на децата си. В това отношение напълно я разбирам. А и има подкрепа / морална/ , от новия мъж.
Считам , че решението да изчака най-малкото , докато се изнесе синът , е много правилно. В такава сложна конфигурация адаптацията би била изключително трудна за всички. Мъжът не си дава сметка колко трудно ще и е да се "сработва" с големия му син . А и нейното дете не е украшение , а личност , със свои навици и капризи.
Да , по-добре да изчака. Ако връзката е стабилна , нещата ще се наредят в по-плавен порядък. За Марина стресът ще е най- голям. На нейно място бих помизерствала , за да се подготвя психически и себе си , и детето си , за следващата стъпка. Хич не са лесни такива събираници.

Не, тя написа че жилището е на негово име, както и колата, а тя е участвала в изплащането и поддръжката.

Абе, детето бърза...Децата нямат опит и често искат какво ли не, защото не си дават сметка какво ще бъде, затова възрастните решават такива сериозни неща. И раздялата е сериозен катаклизъм, и събирането в нов дом с новия мъж ще е също толкова голям катаклизъм, дори всичко да е прекрасно. Децата носят на стрес, ама това не означава, че трябва зорлем да бъдат подлагани на големи количества от него. Мое мнение, разбира се.

Ами не знам, в нейните обяснения не видях да чака децата да се приспособят, затова ги изключих като мотив. Тя не е сигурна в тази стъпка, но сама не може да се обоснове защо. Разбира се, че в такъв случай е по-добре да изчака, докато вземе окончателно и категорично решение.

Човек не винаги може да рационализира всичко, особено в такава инфарктна ситуация, но затова е важно да си слуша усещанията, защото през тях минава нерационализираната информация. След време като се успокои може да и просветне точно защо се е дърпала и да няма общо с онова, което казва сега, но да си е вярно и разумно.

Никоя жена не бърза от един развод да влезе в следваща сериозна връзка! Това е. Да си свободна само с децата си има огромни плюсове и само много силни чувства могат да те накарат пак да се обвържеш.

В общия случай е обратното. Повечето хора гледат вече да са подсигурили следващо клонче, за което да се хванат, а и много хора се чувстват некомфортно сами вероятно, та не осъзнават онова, което пишеш, макар реално да е така.

Здравейте пак, аз съм Марина.
Уточнявам, че не се изразих ясно - семейното жилище е общата ни къща с бившия ми мъж, всичко остана там както си е, за да могат децата, когато са при него, да се чувстват добре. Майка ми живееше с нас на първия етаж, но предвид ужасно влошените отношения между тъща и зет я взех с мен, за да не стане беля. Майка ми скоро (може би тази седмица) ще се премести при сестра ми, която я моли да помага за новородените близнаци, тя не ми пречи, просто трябва до година-две да ѝ намеря гарсониера, не е спешно.
Сега си давам сметка, че наистина може да изглежда отстрани, все едно не искам да живея с неговия син, което не е така, защото момчето е много добро и прекрасно възпитано. Ще го обмисля, радвам се, че виждате ситуацията от повече възможи ъгли.
Крахът в брака ми започна след раждането на второто ми дете, може би преди седем години, помня, че синът ми беше още почти бебе , имаше изключително грозна паралелна връзка на моя мъж, която нито беше дискретна, напротив, но не ми се говори. Тогава не събрах смелост да си тръгна, уж всичко мина и приключи, но бракът ми загуби смисъл, отдалечихме се и така...
Връзката ми с новия човек започна в началото на лятото, но не беше сексуална, защото нито той, нито аз искахме пошла креватна история. Минах през ада на заплахите, когато казах на мъжа ми, че искам да го напусна, заплахи за убийство, за самоубийство, изказвания пред децата, че съм курва, че ще ги изоставя заради новия си любим, че ще се грижа за чужди деца повече, отколкото за своите... Бившият ми мъж беше оставил прощални писма на децата и беше тръгнал да се самоубива. Дъщеря ми прочете своето, преди да разбера какви ги е натворил...едва я успокоих.
С новия човек станахме истинска двойка, след като вече се бях изнесла и след като бях стартирала процедурата по развода, през есента. Аз съм с чиста съвест пред себе си, макар бившият ми мъж да не заслужава. Но с чиста съвест се живее по-лесно.
Към настоящия момент бившият ми съпруг пасува и не ми създава проблеми, дори ми се струва, че все повече започва да му тежи да бъде баща и макар да не спирам изобщо децата да го виждат, той май се уморява и вече не ги взема толкова често.
Надявам се разбирате защо не бързам, не е заради новия човек, за него съм убедена, че е точния. Просто не съм сигурна, че съм нормален човек, че имам какво да дам, наплашена съм и не успявам да си събера мислите.
затова ви благодаря много!