?Въпроси всякакви за СО?

Може би проблемът идва от 20-30% от сумата, която ще дадат от общите си спестявания.
Аз навремето бях в сходна, макар и не същата ситуация. Човек, с който живеем заедно, но нямаме брак, да претендира за съсобственост в наследствено жилище на майка ми, в което ще живеем всъщност двамата с него. Като неговото финансово участие е съвсем малка част от частта, която сме дали от спестяванията си за наплащането на леля ми. И тъй като следваха ремонти ( за които много добре се знаеше, че ще ги има, но бяхме се разбрали малко по малко с общи усилия да ги направим), в един момент започна да се одумва, че малко нечестно му се струвало да пести за ремонти, след като не се води на него. През това време живеехме в мой апартамент, ремонтиран малко преди той да се нанесе при мен. На него майка му се канеше някой слънчев ден да припише апартамента, в който живее тя, с брат му и цялата му челяд. Явно си разчиташе жената, че аз имам достатъчно варианти за покрив над главата, та той няма да излезе на квартира. Аз съм една дъщеря. И апартамента, в който живеехме, и къщата която ремонтирахме някой ден така или иначе ще останат за мен. Нямам с кого да ги деля. Ако се бяхме оженили нямаше да ги има тези грижи за наследството. Ама тц - така и не ми предложи брак, щото нали уж подписът не бил важен. Пък от друга страна- "ама що не се води на мен част от къщата?" Даже по едно време затова, че майка му му беше дала едни 500 лв, тръгна да говори, че и нея трябвало да правим съсобственик, че и направо да си я приберем при нас да я гледаме, докато брат му живее в нейния дом. Уж толкова много бързаше да се местим в тая къща. Но като видя, че ремонтите няма да станат с магическа пръчица, набързо би отбой и духна, та се невидя. И това след немалко години съжителство, в нашия случай без да имаме дете. Та, хич не се учудвам на страховете на Анонимна, че някой щял да се почувства онеправдан и да тури пепел на всичко.