?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 821 724
  • 20 915
# 13 245


Загубих майка си на 15, а нейната майка умря пред мен, когато бях на 12. А баща ми, след смъртта на майка ми, се пропи ...6 години по-късно ми доведе и мащеха, като от приказките.
Станах силна. Много силна. И аз се самосъжалявах, в продължение на много години. Но не позволих никой друг да ме съжалява.


Такава умна, успешна, самостоятелна, а на 15+6=21 търпяла да Ѝ водят (вероятно в нейната къща) мащехи разни.
Тука сте 4-5 такива, начело с онази с тиганите, дето сте вечния челен пример за вся и всë.
Сопрете се малко, мерудии.
Мащехата я доведе баща ми, в апартамента, построен от майка ми, в момент, в който аз вече 2 години не живеех там (вече бях студентка в София и се "заженвах"...баща ми преди смъртта си ми се оправдаваше, че нямал бил пари за сватбата ми, та затова бил подписал...). Мащехата се омъжи "за апартамента". 6 години по-късно почина баща ми и едни още 6 години се съдих с мащехата за тоя проклет пловдивски апартамент (беше го убедила да напише завещание). След като ѝ изплатих целия дял на баща ми, се изнесе с всиките им мебели и чинии. А защо от приказките: беше толкова стисната, че наливаше вода с кофи от междустълбищните площадки, за да мие подовете, че да не харчи пари за вода; бойлерът се пускаше само за къпане, веднъж в сдмицата. Верото се доливаше с вода...Не сте виждали такова чудо.
Виж целия пост
# 13 246
Вода се добавя и за намаляне на гъстотата и по-лесна употреба, особено като е на дъното. Не е стандарт за побърканост.

На тъгуващото момиче нищо не може да се напише освен такъв е животът. И аз останах без родители рано, единият загубих в детска възраст, тъй че я разбирам. Ако счита, че е на път към пълен психически разпад, да се обърне към психолог. Някои намират утеха в религия, други в постоянна заетост. Нужно е време във всеки случай.
Виж целия пост
# 13 247
Все пак се надявам да не се отчетат всички как ползват верото.
Виж целия пост
# 13 248
Аз съм момичето с починалите майка и баба.
Прочетох всички коментари по два пъти и ви благодаря, просто не ми се сядаше да пиша.
Знам, че с времето ще притъпее болката и ще се науча да живея с това (нали вече веднъж съм се учила) и се опитвам да прилагам практичните съвети, четох за фазите на скръбта, ще потърся книгите, които ми препоръчахте.
Благодаря ви за отделеното време.
Виж целия пост
# 13 249
Аз съм момичето с починалите майка и баба.
Прочетох всички коментари по два пъти и ви благодаря, просто не ми се сядаше да пиша.
Знам, че с времето ще притъпее болката и ще се науча да живея с това (нали вече веднъж съм се учила) и се опитвам да прилагам практичните съвети, четох за фазите на скръбта, ще потърся книгите, които ми препоръчахте.
Благодаря ви за отделеното време.
Няма да притъпее болката, но ще продължиш да живееш с нея. Всеки носи някаква болка, дори събитията да не са били така тежки, както  при теб, не пречи човек да ги приеме тежко, особено при загуба на близки. Затова ти казах, че е хубаво, че си заета. Ако беше свободна много по-лесно можеше да затънеш. Сега ще си поплачеш, но няма да можеш да правиш това  по цял ден. А човек може да понесе много повече, отколкото му  се иска и няма нужда да казваме силен ли е или не, или да се считаш повредена. Щом страдаш силно ще можеш и силно да се радваш. Дано късметът да е на твоя страна и скоро да ти се случат хубави събития, които да ти помогнат да продължиш напред.
Виж целия пост
# 13 250
absurT, и въпросната персона с кого живее?  Laughing
С мъжа си или с шефа си? Или мъжа и си мисли, че детето е от него.  newsm78
Ако не бъркам, АбсурТ пише за случая, който аз цитирах. Не мога да си кривя душата, че повечето от написаното е по слухове.
Но неоспорим факт е, че тя явно се е развела някога си, защото миналата година лятото се чу за брак с вече бившия й шеф (беше се преместила), а есента - за бебе.
Скрит текст:
Което съм видяла с очите си е, че след 2-ро майчинство я назначиха при нас и тя му се усука (не знам как другояче да определя на семинар да танцуваш около директора си като около пилон, ако ме разбирате).
Виж целия пост
# 13 251
Жената е подходила директно и е постигнала целта си. Simple Smile
Виж целия пост
# 13 252
Здравейте, хора! Hug
Тъй като темата е за семейни отношения, ето какви терзания имам аз... С мъжа ми се разбираме прекрасно по принцип! Е има нещо обаче, което ни е тема за скандали, единствената тема за скандали и сръдни...
Мъжа ми НЕ застава зад гърба ми НИКОГА! За нищо... Ще опиша 2 случея, пък вие, драги, ще си кажете мнението.
Миналата година загубихме бебче и то с голям месец... много тежко го преживях. Около 2 месеца след това сме на кръщене. Там един от най-добрите му приятели, с когото аз до този момент съм в прекрасни отношения, се напива, идва при нас двамата и почва да ми говори, че не съм можела 1 дете да износя, такива сме били днешните жени...искала ли съм да ми каже подробно как са извадили мъртвото ми бебче от п****** ми и общо взето не желая да продължавам, разбрахте ме! Мъжа ми мълчи! Аз станах и се преместих, много се разстроих, попитах го как може да го остави да ми говори така и той побесня, подкара ме да си ходим, изкара ме най-черната за това, че много съм обръщала внимание на хората и той не бил длъжен да се кара с никой... 1 седмица ревах след това и си мълчахме... Разбира се, той си остана приятел с този индивид, аз приключих взаимоотношения с него! Не беше ли редно да му каже 2 мъжки приказки поне на другия ден?! И трябваше ли да реагира така срещу мен?!!
2 случей. Един, с когото преди са били в една компания и с когото нямат никакви приятелски взаимоотношения, онзи го използва за каквото може, понеже моя е добряк и нищо не отказва... Та тоя, от известно време се държи ужасно с мен... Аз съм бременна в 7-ми месец! Идва вкъщи и почва да се заяжда с мен, скарваме се, той ме псува-аз го гоня като мръсно коте... И така до следващия път. Моя мъж казва, че той си е такъв и че неможел да се разправя да се кара с него... Като съм имала проблеми с него, да съм се карала с него и толкоз. Що съм го приемала толкова на сериозно?! Сериозно?! Сериозно?!!!! И вади от 1000 кладенеца вода, за това че аз НЕ съм права, кара се, тропа по масата и се мести в другата стая...
Виж целия пост
# 13 253
Абе, хора, с що за подобия на мъже живеете, умът ми не го побира?! #Crazy
Виж целия пост
# 13 254
Е как с какви, това си е съвсем известна порода - готин, разбран, душа на компанията, само за сериозните неща никакъв го няма.

Момата не се е научила овреме да си намери "скучен" и семеен тип, ами е хванала батка с аверчета.

Еми сега с десетилетия ще преглъща и ще си го превъзпитава.

А и такава им е средата - съмнява ме всичките тия пиещи парти-простаци да са доценти по литература, математици и доценти.
Виж целия пост
# 13 255
Облаче, съжалявам както за загубата ти, така и за поведението на този човек, който допълнително те е наранил с думите ти. Не мога да оправдая постъпката на мъжа ти в случая, защото не е постъпил коректно. Но понякога хората, дори и най-близките ни, не могат да реагират адекватно в такива ситуации. Най-вероятно и той е бил наранен от постъпката, за да иска да си тръгвате, но си го е изкарал - погрешно - на теб.
За втората личност, не може ли да постигнете съгласие да не идва у вас?
Виж целия пост
# 13 256
Абе, хора, с що за подобия на мъже живеете, умът ми не го побира?! #Crazy
И що за приятели имате?!
Виж целия пост
# 13 257
Е хайде де, нормални български хорица. Несъзнателни, груби, немислещи. Няма оправия, освен бавна и плавна еволюция и осъзнаване, кой колкото може. Момичетата никой не ги е учил да имат стандарти, нормалните мъже са им скучни, взимат си батка, всичко лъскаво и гот, докато са млади, ама при стрес тест се оказва, че не е мъж както си трябва.

Та така. Не знам какво се прави в такава ситуация, освен плавен натиск, говорене, още говорене, плюс да кажем известна дистанция за жената - да си изгради свой свят и да приеме, че мъжът й винаги ще прави изцепки, но поне да вижда по-малка част от тях и да не й пука.

И малко да намери начин да го резне от аверчетата - движенето с аверчета над определена възраст дърпа мъжа назад.
Виж целия пост
# 13 258
Излишен ми е сърказма, нали за това е групата, да си споделяме анонимно семейните несгоди. Не е батка с аверчета, по скоро е човек с изключително голямо мъжко его...
Колкото до приятелите, това не са мои приятели, от неговото обкръжение са си... Аз дойдох в малко градче, за да стана негова съпруга. Тежко е,че булшинството от хората в тая малка общност са такива, а аз определено не идвам от такава среда! Ясно е, че трябват компромиси, правя ги, но тези неща немога да ги преглъщам, горчив хап са ми...
Той всъщност е домошар и не излиза вечер по запивки. Има автосервиз и по цял ден такива отрепки висят при него, да си убиват времето...
Ми та този последният, които постоянно виси тук и все се карам с него за нещо, той ми ритна кучето съвсем наскоро, след което аз побеснях... Ама не бил го ритнал силно... И казвам на мъжа ми, че този така ще дойде догодина и ще опъне един шамар на сина ни, щото му е кеф... И какво, аз ще го гледам ли?! Ми не ми е окей, незнам как да променя това.... Не ме съдете и не вадете погрешни изводи за мен, споделете ми някаква женска хитринка, щото на мене от скандали ми писна, но не желая да оставя нещата така!
Виж целия пост
# 13 259
Ох, тия малки градчета...ами какво да кажа, съчувствам ти. Грешка е било, че си направила компромис със средата си. Забила си се с хора, които нямат бъдеще. С времето те ще те дръпнат на тяхното ниво. Сега ако кажеш, че и живееш в семейна кооперация със свекър и свекърва...

С тоя правопис не знам от каква среда идваш, но щом си харесала такъв мъж, а не си избягала, явно не си чак толкова извисена и деликатна.

Няма решение, освен ако не бягаш и не се върнеш в средата си. Взела си дебелокож - такъв ще си остане. Свиквай, намери си свой свят, или се развеждай.

Не е някакво постижение, че не излиза по запивки - това си е нормално поведение на женен мъж.

Изясни си какво искаш от живота. С тоя мъж ще получиш колкото той си може. Няма да ти е хубаво. Няма да си глезена жена. Ще си изгниеш в малкия град, тъпкана, лелка.

Или се измъквай, или свикваш с положението.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия