?Въпроси всякакви за СО?

Колкото и да се опитвам да си променя мнението не мога. Не се страхувам от трудности. Вие какво бихте направили. Хипотетична ситуация. Детето ви е баскетболист. Много добър.  Друг от отбора вкарва кош , треньора става отива на терена и го поздравява. Той вкарва - нищо. Даже няма и браво.  Мача е 0-0. В последните минути твоето дете вкарва кош и това носи купа. Няма браво. Даже напротив, треньора обяснява че и другото дете е вкарало, но съдията не го е признал. По време на тренировка насочва играта от другата страна,  и казва на съотборниците да подават на друг не на него. Той ще си стои отстрани, ако сам си вземе топка от противника ще играе. Иначе не. Какво ще правите в този случай. Ще разсъждавате философски над живота , че всяко нещо има край.
Хубаво е човек да чуе други мнения , да се отрезви. Но аз още не съм. За сега няма да говоря с треньора. Просто е безмислено. Няма какво да му кажа. 

В тази ситуация бих говорила с детето, бих го поздравила за успехите и бих ги отбелязала с някакъв мини празник, ако ще да е една лимонада. Хората и останалите деца не са слепи и знаят кой е докарал победата и бих отбелязала, че много се гордея с него и всички са видели как се  е справил отлично. Не бих повдигала нищо за треньора, а ако детето каже нещо, бих обяснила, че работата на треньорите често е да бутат и развиват по-слабите играчи и да ги надъхват с комплименти, за да не им спихне съвсем самочувствието. Но че човек винаги трябва да гради самочувствието си върху резултатите си, а не върху гледната точка на другите и думите им.

Бих се държала весело и ведро: имате здраво и талантливо дете, което се е изявило. Наум бих теглила една майна на треньора и бих почнала да мисля дали не е време, ако е настина добър баскетболист, за сина ви да надрасне подобен провинциален отбор и треньор. Вместо да се изживявам като обидена от някакъв второкласен треньор по форумите, а после като обидена на форума, ако истински вярвам, че детето ми е бъдеща баскетболна звезда, бих се ровила в това какви са вариантите да му се осигури класна среда за развитие и възход. Като прекрасно си давам сметка, че там сигурно ще търпи повече критика отколкото бравосване за щяло и нещяло.

Не бих се мъкнала по тренировките на детето, че и да следя зорко дали няма да бъде ощетено с едно браво по-малко. Още повече след като не ми носят наслада и положителни емоции, а си тръгвам оттам смазана емоционално и с усещане, че са ме ощетили. А на състезанията бих била прекалено заета да пляскам ако детето ми докара решителната победа, вместо да слухтя треньорът дали го хвали. Ако детето започне да се чувства зле в отбора и не може да си реши проблема след разговор с треньора и съотборниците, бих разкарала и него оттам.

Но за да сте в състояние да убедите в това детето си, трябва първо да го повярвате за себе си. Очевидно имате работа пред вас по това.

Някои добри учители се държат различно с различните деца, защото някои имат нужда от поощрение, други се амбицират повече по други начини. Може случаят да е такъв. Ако детето не страда от отношението, а се амбицира, може би останалите са прави да не се месиш
Иначе и аз съм хипер чувствителна майка и те разбирам. Но гледам да ограничавам месенето си

По темата със спорта и треньора. Пиша от позицията на спортист - треньорът няма интерес да губи можещ играч и дете с бъдеще. А те умеят да преценяват. Но както по-горе казаха- има различни подходи и поведения, не само спрямо конкретната игра, а и спрямо отношенията вътре в отбора и необходимостта от различни изисквания към децата.

Анонимната с колегата - щом 10 години по-млад от тебе циганин не ти е скочил директно след заявки от твоя страна, значи не си пада по теб. Това е грубата истина. Остави на мира човека.

Не просто не си пада по нея, ами означава, че тя е под морското равнище. Циганин да те отсвири, това е ... не знам, какви думи подходящи за форум да използвам.

Анонимната с колегата - каква е връзката между алкохола и избора на мъж?

Между половият атлет, който те тласка към алкохолизиране и циганче, което даже толкова много не примира да спи с теб - това ли е изборът? А защо не зарежеш мъжете за известно време и не си обърнеш внимание на проблемите? Не е задължително да си във връзка.

Еленна, съветите към Анонимната майка на детето-спортист са отлични, даже перфектни, но не са релевантни за корумпираната среда на българския футбол, например (само за него имам вътрешна информация от приятел на ММ, който доскоро беше рехабилитатор на един от "най-добрите" български футболни отбори).

Действай по въпроса с алкохола. Мъжете ги остави за по-нататък.

Ooo, колко наивно!
Един треньор може да има сто причини да отхвърли едно талантливо дете, все пак той преди всичко е човек, който изкрава хляба си. Била съм ( и в момента съм) свидетел на пренебрегване на таланти по ред лични причини, дори в ущърб на отбора. Аз съм за директен разговор, в който да се зададат конкретни въпроси и да се търсят отговори.
Дъщеря ми тренира деца ( а преди това беше активна спортистка), докато учи и ми е споделяла как родители и носят подаръци без повод, как дават 100 лв. при такса 60 и не си искат рестото, а просто молят за по- специално отношение към детето и др. такива. Може тук ситуацията да е подобна, трябва да се разучи.
А по смехотворно предложение от "на 11 г. трябва да го оставиш сам да се оправи" не съм чувала. Няма начин да е изказано от родител попадал в подобна ситуация.

Здравейте , ще се "разпиша " като Анонимен 123 , че много анонимни и става объркване .
Как бихте постъпили в следната ситуация ?
Имам 20 + год брак . Последните десетина  години  изкарвам доста повече пари от съпруга ми . До преди 3-4 год . ходихме заедно по почивки , като почивките поемах аз като разход. Били са такива  в страната и в чужбина . Ходили сме  на хубави места , не задължително прекалено скъпо , но не и  съвсем евтино . Последните  години ,  той категорично отказва да идва с мен с мотива , че не иска да аз да плащам всичко , а той не може да отдели пари. Тези дни се заформи спор , след мое пътуване , отново сама , че това не му е приятно . И ситуацията става почти патова . Аз не съм склонна да се откажа да пътувам . Работя много и това е нещото , което ме разтоварва и зарежда . Той пък не иска / не може да идва , защото не може да си го позволи , а същевременно моето ходене сама е проблем за него .
Опцията да ходим заедно е само в Бг и е  по 3-4 дни макс.  Аз съм съгласна да го направя , но не и да се откажа от пътуванията в чужбина . За протокола  с отделни бюджети сме и си делим разходите за всичко друго,  по дете , жилище , коли и т.н..
Идеи?!

Идеи - да си мръдне задника и да изкарва достатъчно, не да хленчи и мрънка и да натоварва останалите. Що за нахалство ... Ти си тая, дето трябва да недоволства от безхаберието му, не той.

Обединете си бюджетите.

Никога не съм разбирала семейства, в които средствата се делят на мои и твои. Кое им е общото тогава? Само децата?

Това единствен проблем ли е? Да си гледа работата...да, накърнява им се мъжкото не знам си какво, когато жената изкарва повече пари. От друга страна- да седите без пари, че да не му е накърнено ли?
Ти съвсем сама ли ходиш, поне детето не взимаш ли?
Ходете в Бг заедно, извън- както си прецениш, пък той да свиква

след като бюджетът е отделен, защо и почивките да е проблем да са отделни?
при точно така поставения казус, игнор за него и почивам където пожелая
ако бюджетът ви беше общ, мнението ми щеше да бъде насочено към това да се търси компромис, удобен и за двамата /в случай, че него не го мързи да ходи на почивка и търси оправдания/