?Въпроси всякакви за СО?

Като "основен" родител съм напълно "за" за застраховките. Направила съм такава в полза на детето, нищо че нямам никакви застрашаващи живота хобита.

Йогата бих я нарекла по всякакъв друг начин, но не и хоби. Това е тотална промяна на живота и светогледа. Хобито е занимание в свободното време. Йогата не е.

Aз не отричам ничие хоби. Но разбирам какво иска да каже Бианка с това, че за някои хобита на партньора може да ти е неприятно, че са му станали сериозно увлечение. Ако тя си падаше по йога, вероятно нямаше да имат никакъв проблем и щяха дружно да ходят на сбирки. Както и в темата с Боян Петров, в която всички скочиха какъв е егоист и горката му жена, тя самата има голям интерес към алпинизма и обича този тип изживявания, дори може би в някои отношения (издръжливост, например) е била една крачка пред него. Т.е за нея не беше проблем или болна тема това му хоби за разлика от жената, която мрази моторите, но се примирява със страстта на мъжа си към тях. За мен просто двете неща са много различни. Едно е близките ти да са ОК с твоите занимания, да те подкрепят на 100% и дори да искат да участват в тях въпреки риска, друго е да имат страх от тях, да те изпращат със свито сърце и ужас, и ти да продължаваш.
Т.е, ако имаш такава силна страст към нещо и знаеш, че трябва да го изживееш, то е хубаво да се заобиколиш от хора, които могат да те разберат и да понесат рисковете. Сещам се за филма Въжеиграча по истински случай. И той имаше приятелка, която го гледаше с бинокъл отдолу. Това е определен тип настройка, която не всеки може да има.
Що се отнася до йогата, аз наистина не съм запозната с учението, но и аз познавам косвено фанатизирани, оттам и по-крайното мнение. По същия начин имам приятели вегани, които не са психари, заливащи се с кръв на Витошка и хем ги виждам за пример, че веганството не е нищо страшно, хем изплуват на фона на доста по-изперкали за каузата, които съставят по-мрачна обща картинка.

Има случаи, в които хората се разминават генерално за нещо важно. Няма смисъл от хиляди примери как се разбират въпреки еди какво си. Пълно е и с обратните ситуации.

За това хората казват : " Важното е и двамата да харесват едно и също. Той да обича да ходи за риба. И тя да обича той да ходи за риба." 😂

Не е вярно това. Важното е да ви е весело и на двамата в общуването.

Да, цял живот - веселие. Освен, ако не са психично болни, няма как да е нон стоп веселба.

Дааа, цял живот веселие и лудост е по- добре от съскаща прегоряла наденица -ха ха.
Който се взима прекалено на сериозно в живота е губещ.

Ами то и който се взема, за уникален веселяк не е много печеливш. В най-добрия случай кроткото го изтърпяват хората, в най-лошия случай откровено странят, от недодялани шеги и собствения натрапчив смях на "шегаджията".
Те обикновено имат и богат запас от тъпи вицове, на които се хилят сами, както и на всичко останало, както и остроумни лафчета, които употребяват десетилетия и отдавна са изгубили смисъл.
Също и в писмена реч, за да покажат веселяшкия си характер, използват "ха-ха", "хе-хе", което ... нали ...

Е, къде отидоха разбиранията ви за компромис във връзката, а? Нали това е вечната мантра тук? Или компромиси има само, ако единия още на първа среща директно си каже - аз обичам адреналина по еди кой си начин, няма да се откажа, ако не си ок  с това давай да теглим чертата от сега? Не се допускат промени в годините, няма вариант той/тя да се увлече по нещо след десет години и две деца, не, хората, разбиранията им и интересите им са константа, край. Компромиси и разбиране в този случай (който всъщност е масов) няма.

Мислила съм си го това и разбрах едно- докато не го изпиташ на гърба си, можеш да вриш и кипиш от толерантност.
Когато почнеш да трепериш и чакаш дали ще се прибере след поредното зареждане с адреналин, си даваш сметка, че не е човешко- спрямо теб и децата.
Може да звучи като кощунство, но си мисля, че например жена му на Боян Петров, просто го е била прежалила и така е могла да живее с него.
За детето му не знам- неговите травми тепърва ще избиват.

Неслучайно известните, че и не толкова, любители на екстремностите, в болшинството си са разведени или въобще не са се женили.

Сложно нещо е това с компромисите и баланса. Ето, при мен се появи едно залитане - от няколко месеца участвам в разни групи за бездомни и болни кучета и котки, където често се търси временен или постянен дом. За постоянен няма как, но много много ми се иска да отварям дома ми временно за котета в нужда. Да, но приятелят ми не гледа много топло на идеята май. Сега вкъщи има две котенца, за които той направи компримис. Но за следващо/и приютявания ще трябва аз да направя компромис...

И ако аз много държа да прибирам бездомни котки, пък макар и временно, а той твърдо не желае, със сигурност ще настъпи разрив в отношенията. Предполагам, че нещо такова се е случило и при Бианка, та я разбирам...

Мммм чудесно. Трудно се издържа подобно залитане

Компромис е примерно да се примиря, че мъжът ми няма такова модно усещане, каквото бих искала с цел престиж и фръцкане, или че не припада по симфонична музика. Всякакви други странности, отнемащи време и дърпащи настрана, са прекалено големи за компромис.

Аз като разправям, че кучкарките и нежни сърца, прибиращи помияри, са най-кофти приятелките...

Трудно наистина се издържа къща пълна с улични животни.
В родния град имам съседка, която така почна да прибира котки. Мъжа и изтърпя първата и втората. Ама един ден донесла пет малки. Говорил човека, оназ не вдява, че това не е нормално. А и малки деца са имали. Нямали са и 10 годинки. Едното дете се разболяло. Получило екзема + нещо си друго. Установили, че от котките. Развели са се. Съдът присъдил децата на мъжа. Съседката не се отказала от котките, но от децата лесно се отказала. Явно има някакво психично отклонение. Сега вече е пенсионерка. Има към 50 котки.