?Въпроси всякакви за СО?

Авторката по едно време брата щеше да спасява. Имаше ли нужда от помощ за спасяването или сам се спаси?

О, тя ли е ...

Какво е станало с брата? Пак съм изпуснала 

Луната го играе балансьор тука, а
Съвсем замяза на холивудски филм, доброто ченге, лошото ченге, красавицата и звяра, суперуомън и семейство Роуз...

Анонимна на мен ми звучи повече като авантюристка, отколкото като кариеристка. Едно е да си някъде в командировка, друго е да си хванеш дърмите и да отидеш на непознато място, в непозната обстановка, сам на собствени разноски, рискувайки сигурна работа, без да имаш гаранция, че ще ти бъде платено за тези няколко месеца.
Затова, предполагам и съпругът не се е опълчил, защото най-вероятно добре си я познава и знае, че за няколко месеца ще й минат мераците. Има такива хора - всичко им омръзва ужасно бързо, поради което е доста изморително за разумен човек да живее с тях. С това си обяснявам и защо мъжът се държи на дистанция, макар и от прочетеното да ми изглежда съвсем изряден като баща.

И все пак, дори и да се сбъднат най-смелите сценарии и Анонимна да може да замине законно за САЩ заедно с детето, на мен ми е мъчно за таткото. За него това ще значи почти да не може да вижда детето си.

Това им е лошото на Щатите - далече са и не зная има ли евтини билети дотам, не е като в Европа. Трудно ще е, но не и невъзможно. От позицията си (засега все още живееща в България, но с идеи за изнасяне, дори на моята преклонна възраст) - бих казала двете да се спасяват, по възможност без да си развалят добрите отношения с бащата. Форумската мантра - пари (и за самолет) се изкарват, далеч по- лесно там, отколкото тук.
Има и друго - бащата колкото и да е добър и свестен, ще завърти (или вече е) друга жена и тогава ролята на единствен родител сигурно ще му натежи. Едно е почасово, друго е 24 часа да отговаряш за детето.
Пак да си кажа - ако А. замине, без да са в процедура на развод, не смятам, че това може да се използва срещу нея. Или ще трябва бащата да доказва нейната вина, за да се разведе едностранно.

Здравейте!
По принцип много рядко чета в тази тема и май до момента не съм молила за съвет в нея, но ми кипна напоследък и затова реших да се допитам до вас.
Първоначално написах един пост, който се получи твърде дълъг, затова махнах всички обяснения на конкретни случки и т.н. Оставям само есенцията, а ако има нужда, ще давам примери. И така е много дълго, за коет осе извинявам, но ми се щеше да пресъздам ситуацията точно.
Започвам с пояснение за тези, които ще ме посъветват да се изнеса: в момента не мога да си го позволя финансово, защото заплатата ми ще стигне максимум за наем на жилище и консумативите за 1 месец. Надявам се до 1-2-3 години да съм напозиция в работата, която ще ми позволи да наема апартамент. Работя  активно по този въпрос.
Разделена съм с бащата на дъщеря ми когато тя нямаше и 1 месец, защото той от най-милия и кротък човек когото познавах изведнъж се превърна в агресор и манипулатор в момента, в който разбра, че съм бременна. Приютиха ме моите родители, в чийто дом живеем към момента  вече почти 5-годишната ми дъщеря и аз. Държа да отбележа, че не съм легнала изцяло на техните плещи - работя, помагам им с домакинството (естествено), както и с всичко останало, с което мога да съм им в помощ, давам значителна част от заплатата си на тях, пазарувам и т.н. Те от своя страна освен с покрив, ми помагат и с това, че когато аз работя, а щерката не е на детска градина, я гледат.Дъщеря ми разполага със своя стая, която аз ремонтирах и обзаведох изцяло с МОИ средства.
Тя си има и братовчедка на 1г и 3 м. Прекрасно малко момиченце, което всички вкъщи обожаваме. Родителите й често ни я оставят за по няколко денонощия да я гледаме и тогава двете деца си играят много хубаво в стаята на дъщеря ми.
Започна да изниква проблемна ситуация в момента, в който се оказа, че правилата, които дъщеря ми спазва вкъщи не важат за братовчедка й. Аз държа и двете деца да спазват едни и същи правила - същите тези правила са важали и за дъщеря ми и когато беше на възрастта на братовчедка си, не говоря за правила, обусловени от възраст на детето. Например правилото  да не се играе с щорите, защото се деформират и чупят ( мачка ги с ръчички и удря с играчки по тях) - дъщеря ми беше на същата възраст когато й беше обяснено, че това не е позволено. Предлагам винаги алтернативно забавление, не се карам на племенницата ми когато й обяснавам за дадено правило. Просто отклонявам вниманието и казвам, че там не е позволено. Детето разбира това, но не и снаха ми и майка ми. И докато снаха ми в повечето случаи просто гледа недоволно и вмъква някой коментар от рода на „Вкъщи й разрешаваме, защо тук да не го прави“, то майка ми ме обвинява в дребнавост. Последния път излезнах виновна, че не позволих племенницата ми да се качи директно с обувките, с които е ходила навън върху леглото на кака си.
Осъзнавам, че живея в дома на родителите ми и те определят правилата, но вече са определили тези правила за моето дете и е редно да са същите за другото внуче. Освен това стаята на детето ми си е на детето ми и там следва да се зачитат правата на детето ми, а не единствено тези на  братовчедчето.Много съм  благодарна на родителите ми за покрива и за помощта с детето когато се наложи да я гледат, но не мисля, че е правилно за едното дете да има правила,  а за другото – да няма. Дъщеря ми вече започна да усеща това и няколко пъти е идвала при мен разплакана, за да ме пита защо на братовчедка й се позволява да нарушава правилата, а на нея – не.
Иначе родителите ми много ообичат дъщеря ми. Майка ми се грижи  за нея прекрасно когато ме няма, спокойна съм, че детето е в добри ръце. Като цяло отношението към двете внучета е еднакво, но този двоен стандарт с правилата разрушава равновесието и започва да се отразява върху каката, която май е единствената потърпевша в тази ситуация. Затова реших да се допитам до форума – права ли съм да очаквам да има еднакви правила за двете внучета, или не съм?
Подозирам две причини за "двойния стандарт":
1. Майка ми така и не ми прости, че родих дете от "такъв" човек, постоянно ми се натяква как съм избрала възможно най-лошия мъж
2. Нейната свекърва беше ужасна и винаги й е създавала много проблеми. Според мен майка ми се опитва да бъде добра свекърва, за да не остане и за нея лош спомен някой ден и начинът й да го постигне е като угажда на снаха ми за всичко, включително позволявайки на детето й да прави буквално каквото си иска вкъщи.

Бих посъветвала следващия път, когато дъщеря ти дойде при теб разстроена - за ръчичка и при баба й, за да й обясни ТЯ.
От друга страна - мисля, че братчедката е още голямо бебе, ще й мине.
От трета - може би майка ти има различно отношение към теб и брат ти, разбирам го - на мен ми е внушавано, че той си бил безпроблемен, пък при мен - видиш ли, за всичко ми ходели по г*за.

Пандачина, аз също бих поставила въпроса пред майка ти. Нека тя да измисли как да възпитава внучките си, така, че да се чустват добре. Защото гледайки от своята камбанария, тя сигурно пропуска отрицателните емоции на дъщеря ти. Но имай предвид и следното - дъщеря ти е първо внуче, може и възгледите на майка ти да са се променили и сега да съжалява, че е била твърде строга баба и вече  да не иска да е такава.
За майката, която живее с психично болния баща. Това е различна ситуация от обикновената, когато мъжът е здрав насилник.  Какво ще стане с бащата, ако майката не го обгрижва? Мислите ли, че с тая липсваща здравна система, тоя човек няма съвсем да изперка и да легне на ръцете на децата си? Или, още по-лошо, да стане мноого опасен за децата си? Какъв избор има тая жена, днес, в България? Очаква се, че болните от всякакъв вид са грижа на близките си. И толкова.... Ще се радвам, ако ме оборите, наистина!

Да, права си да очакваш еднакви правила за двете деца. И това го реши в откровен разговор с майка ти. Явно снаха ти само мърмори и по-далеч от това няма да стигне. Но с майка ти ще трябва да се разберете.

Това не го разбрах. Как ще легне на грижите на децата си, при положение че те са зрели, самостоятелни, финансово независими и живеят отделно? А и дъщеря му писа, че не го понася, едва ли би си мръднала пръста за него. И с право.

Племенницата ти идва по-рядко, а дъщеря ти живее с баба и дядо. И тъй като баба и дядо не виждат всеки ден другото внуче, то са по-склонни да го глезят, угаждат, да не спазват правилата. Докато понеже дъщеря ти е всеки ден с тях и виждат по-често и доброте и лошите моменти, държат на правилата и така. Или с други думи дъщеря ти си е у вас, където е част от общото домакинство и правилата в него, а другото внуче е гостенче. От гостите обикновено не изискваме да спазват много правилата, тъй като са за малко и си тръгват. Според мен това стои в основата на поведението им, те дори не осъзнават, че може да се тълкува като двоен стандарт.

От гостите си очаквам да спазват правилата в дома ми дори по-стриктно, отколкото аз самата.
Все пак, аз съм си у дома и имам правото да си угаждам.

Но осъзнавам, че има хора и с друг тип нагласа.

Говорим за бебе на година и 3 месеца, а не за деца на еднаква възраст. Като стане на 3 години племенницата, вероятно ще спре да катери леглото с обувки и да пипа щорите. Дотогава е ненормално да се иска от нея да има акъл на 5 годишно.

Зелена салата, и ако някой има близък, превърнал се в опасно психо, е длъжен да остане с него и да се жертва? Не е ли по-добре всячески да се изолират от него, все пак болният не само може да се грижи за себе си, а и е даже агресивен. Как той ще продължи живота си е негова работа, дай да я пребива защото имал психическа болест.