?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 124
  • 20 915
# 17 670
То пък ще кажеш, че всички жени са едни бохемски души, дето без час за мечтаене и писане на поезия ще умрат...в повечето случаи си е точно желание и на таткото да му е гадно и да се наложи контрол.

Да, част от нещата е няколко месеца бебето да е залепено за теб. Но тия месеци минават страшно бързо.
Виж целия пост
# 17 671
А на мен ми пука, защото вярвам, че това влияе положително в/у детето. Не само вярвам, а виждам, че е така.
Залепено за мен бебе - единствено, ако съм самотен родител.
Ако някой не иска да си гледа детето - не бих вдигала скандали и насилвала, това е лично решение. Не мога да накарам някой да бъде насила родител. Но и няма вариант да позволя детето ми да расте в такова семейство и да остане с впечатлението, че това е нещо нормално.
Виж целия пост
# 17 672
Не, не е същото за мъжа, колкото и да ви е тъжно. И изобщо няма двойка, в която двамата се грижат по равно за бебето в първите му месеци живот. Който е по майчинство/бащинство отнася основната грижа и за него пълна свобода няма. Съжалявам. Това е реалността. Ако е непоносима - терапия.

Та тя самата не може да се справя с детето, какво иска от него? Не може да отиде да се изкъпе, без детегледач? Хайде ...
Виж целия пост
# 17 673
Е, аз не съм позволила. Показах вратата.
Виж целия пост
# 17 674
Скрит текст:
Стига сте мерили човек с човека. Един с друг еднакви няма, ни при мъжете, ни при жените. Позволявайки си да обобщавате в такава посока, индиректно вменявате чувство на безнадеждност у оплакалата се, демек не е ок работата, прецакала си се. Пълни глупости!  Леле, какво нещастие, че не е случила на такъв, дето за всичко да се сеща сам... Един се сеща за едно, друг за друго. Всеки е различен. И към всеки ефективният подход е различен.

Ами тя си се е прецакала, но не заради другия човек, а заради собствената си неувереност, нестабилност и
напълно погрешни очаквания и реакции.
А защо да очакваш, че бащата ще си е баща на място, а няма да клинчи от отговорност и грижи, е погрешно?
Все пак, това дете не си го е направила сама, нали?То си има жив и здрав баща.
По-скоро, погрешно е мъжа да се скатава, да не иска да бъде баща (след като съвсем съзнателно е направил това дете), да се мръщи и да "крещи" до небето, че не може/не иска/не му се занимава.

Виж целия пост
# 17 675
В случая ставаше въпрос за оплакване, че 40 минути таткото не се е заинтересувал къде са. Е, аз лично съм сигурна (а вероятно и бащата), че ако има някакъв проблем  и нужда от него Анонимната щеше да му звъни на пожар. Човекът е намерил миг спокойствие за едно кафенце, това не значи, че ако му се даде задача няма да иска да я изпълни.
Виж целия пост
# 17 676
Разбира се, че не им е гадно на повечето Simple Smile почти не познавам някой, който насила да е накаран да си гледа детето. От друга страна, и тук важи приказката - апетитът идва с яденето - колкото повече време прекарва с детето, толкова повече иска. Нормално е, връзката става пъти по-силна. Освен това си познава детето, реакциите, нуждите му и т.н., това време е жизненоважно, ако иска да участва във възпитанието. Много е смешно как някой се сеща да е баща на вече пораснало дете и си мисли, че с 2 шамара или строг тон ще постигне нещо. После защо не става, ами няма как.
Не, не е същото за мъжа, колкото и да ви е тъжно. И изобщо няма двойка, в която двамата се грижат по равно за бебето в първите му месеци живот. Който е по майчинство/бащинство отнася основната грижа и за него пълна свобода няма. Съжалявам. Това е реалността. Ако е непоносима - терапия.

Та тя самата не може да се справя с детето, какво иска от него? Не може да отиде да се изкъпе, без детегледач? Хайде ...
Не е нужно да е по равно, щом е достатъчно.
След работа, нощем, сутрин, почивните дни.
Все пак повечето хора работят 8-10 часа, 5 дни в седмицата.
Майчинството/бащинството е професия като всяка друга, "работно" време е докато е сам/сама. След това приключва и отношенията са като в семейство, в което двамата са се прибрали от работа, т.е. каквото има да се прави го поема понякога единият, друг път другият, зависи кой какво друго прави, примерно готвене и т.н.

Скрит текст:
Един единствен път направиш грешката да вляза да се къпя, докато бебето спеше. Чист късмет, че излязох точно навреме. Повърнала, бълбука мляко, не може да диша и вече посиняла. Познай дали посмях да вляза втори път така. Вечер, като я гледа баща ѝ - включително дълга и отпускаща вана за релакс. Няма да избяга банята, нито ще му стане нещо на таткото, ако след като цял ден не си е виждал детето прекара време с него.
Ако е сама - няма начин. Инцидентно ми се е случвало, взимам с кошницата за кола и я държа с мен вътре. Но е кофти, че се научи да се клати и обикаляше по пода, тракайки и опитвайки се да добара я четката за тоалетна, я да се прекатури. Та силно може да се нарече къпане, но за спешни случаи бива.
Виж целия пост
# 17 677
Ами не съм съгласна, Салсиша, не и при всички случаи. Достатъчно теми са се пускали тук по въпроса, достатъчно наблюдения имам и навън. Да се опиташ да говориш не е натиск, не е мрънкане, не е истерия и притискане - просто много мъже и една дума да им се каже за нещо, което не искат да правят, го считат за мрънкане и изобщо не искат да чуят какво им се говори. Оттам нататък нещата се трупат и е въпрос на време да избухнат, при което той пак ще си вика "ми аз кво съм виновен".
Виж целия пост
# 17 678
Или другото ми любимо - ми аз кво да направя. Ау, това като го чуя директно превключвам в някакъв турбо режим и отивам за тигана.
Виж целия пост
# 17 679
Непосредствено след ядене, гледам да съм наоколо, въпреки че не повръщат. Ако ще повръщат, то ще е тогава. Няма как да повърне два часа след ядене новороденото. А ако не е новородено - то си върти вече главата и всичко, няма да се удави.
Виж целия пост
# 17 680
Понякога дори само присъствието помага да не се чувстваш сам и безпомощен. Приятелят ми си имаше някои чисто мъжки неща покрай ремонтите за правене. При което ми казва, че не е нужно и аз да ходя на "обекта", защото той ще се справи. Не го оставям сам да се бъхти и отивам с него. И всеки път се оказва, че има с какво да се включа и аз. И всеки път ми казва, че без мен е щяло да му бъде много по-тежко. И после се прибираме доволни и двамата, че сме си били опора.

Та, така си ги представям и нещата с бебе...

Също така не мога да си представя да ме няма в нас в необичайно време, както при анонимната - да не си е в тях в 7:40, и той да не се обади да провери как съм, къде съм.
Виж целия пост
# 17 681
Сега, знам, че за част от форума всяка жена, чийто мъж не върши каквито и да било определени, дори единични неща около детето или домакинството, е нещастница за ожалване или по-лошо - смотана подчинена женица без самоуважение, обаче реално само по себе си това, че само ти разхождаш бебето в количката, че само ти пускаш пералнята или само ти чистиш филтъра на климатика, примерно, не пречи особено.
Колкото до драмата на анонимната, както я е описала, и на мен ми се видя прекалена. Освен ако не я е описала много добре или ако аз не съм разбрала нещо.
Виж целия пост
# 17 682
Според мен анонимната усеща отдалечаване между себе си и мъжа си и в това е проблемът ѝ, не конкретно че ѝ тежи прекалено грижата за бебето. И се опитва да го приобщи към семейството, защото го усеща как се изплъзва в удобния маргинал.
Виж целия пост
# 17 683
Всичко е възможно, просто както е описано, ми прозвуча прекалено.
Виж целия пост
# 17 684
Не знам....за мен оплакването, че бащата не може да прекара и 5 минути насаме с детето си, не е прекалено.
Не говорим да го дондурка дни и нощи, да храни, да приспива, а просто да го разходи за половин час/да го наглежда 10-на минути, докато майката се изкъпе/свърши нещо друго.....
Чак пък толкова да му е противно да се занимава със собственото си дете, на мен това ми е прекалено.
И си е жива скатавка....От такъв мъж не очаквам да стане баща на място, когато детето стане на 5 годинки.
Е, може да подпише някоя и друга оценка, когато стане ученик, или да раздаде 2-3 шамара, като го хване с първата цигара и до там.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия