?Въпроси всякакви за СО?

Именно. Що за психопатия е да броиш дните, в които не те ревнува ... Що за психопатия е да уточниш 40те минути закъснение, а не кажеш половин час, или час, или закъснях малко ...

Не му завиждам на този мъж.

Е вие сте в рая, аз живея другаде явно Адски много мъже се скатават от домакинство и гледане на бебета винаги когато могат

Не можеш да излекуваш мъж от трайното му нежелание да бъде мега всеотдаен баща или съпруг. Можеш обаче да си направиш сметка как да извлечеш максимална полза от това, което той е склонен да прави и да се сработите по-добре

Възможно е – обаче, аз си мисля, че ако един мъж: е бил грижовен спрямо теб в продължение на години; ходил е на работа; поемал е всички домашни задължения, наравно с теб; тествала си го в безброй критични ситуации; познаваш навиците и нагласите му – все е значително по-малък шансът тотално да прещрака след раждането на детето и да вдигне ръце.
Проблемът на повечето жени е, че не подхождат достатъчно критично към поведението на мъжа до себе си още от самото начало на връзката, с аргумента: "Ама той е мъж, няма как да е толкова съобразителен и организиран, колкото съм аз.".
Ето, дори и в тази тема се намират не едва и две, които оправдават този модел и са OK с него.
Ами, докато има такива жени, ще има и такива мъже. Простичка закономерност.

Най-оплакващите се от мъжете си жени, твърде често се оплакват просто за да отклонят своето и чуждото внимание от собствените си неспособности и да го пренасочат към мъжа.

Не знам, аз като съм си пускала децата на градина, забелязвам как като не прекарвам цял ден с тях, така че таткото като е цял ден на работа, нормално е да му е мистерия какво точно да прави с новородено, което даже не говори и не прави нищо особено.

И да, за някои неща мъжът изобщо не ги вижда и съобразява както жената, която цял ден се занимава с тия задачи. Все едно на теб да ти кажат да си нащрек за фините нюанси в работата на мъжа си.

Как при нормален живот и здраве, и работа, и доходи, ще изтестваш един мъж, че и безброй пъти?  Дори да имате финансови проблеми, това не е тест, просто се борите заедно. Сериозно питам? Аз досега не виждам с какво съм изтествала мъжа си, понеже сме заедно от 5 години някъде и не сме имали кой знае какви катаклизми - дано и нямаме, разбира се!

Това не го вярвам. Може и да има такъв случай, ама чак пък неколкократно, и то различни жени... ако е така се замислям с какви хора общувате.

То не е нужно да се гледат под лупа...достатъчно е да искаш да мисли винаги първо за теб.
Дали за среща, дали за работа, дали за купон, дали за почивка, дали за празник, той трябва да мисли първо за теб и твоите нужди.Също, как говори за приятелите си, за родителите си, как се отнася към децата.....това са първосигнални неща, дори не е нужно да ги мислиш съзнателно.
Само един елементарен пример:вие сте гаджета, майка му има РД, ти питаш "Какво купи на майка си?Ще празнува ли РД?" и чуваш "А, остави я дъртата, тя вече не празнува, какво има да я мисля.....!".100% гаранция, че и теб и твоя РД след някоя  и друга година няма да забелязва/помни.
На мен лично, ми става гадно от подобни думи, от такова отношение към когото и да било, и някак любовта ми, ако изобщо я има, почва да изстива....Или друг пример:имаме уговорка да ходим еди къде си, обаче той се обажда 2-3 часа преди това с "Абе, знаеш ли, аверите/Иван/Драган се обади да ходим да .......нещо си!Та, не става нашето...отивам при тях/него!"-като причината изобщо не е на живот и смърт, той просто избира аверите пред мен.Или пък изобщо не се и обажда, просто не идва на срещата.100% гаранция, че и в семейството ви ще бъде същия, няма да се съобразява с теб, ще клинчи, ще проявява безотговорност.
Или, на теб ти се ходи на кино, на него из Балкана....отивате в Балкана, щото нали, той така предпочита.
Ами, сори, ама няма начин да ми се "падне" мъж, за който съм девета дупка на кавала.
И да, гаранция наистина няма.Обаче, хората не се променят току-така, не и в същността си.Мъж, който уважава майка си, не говори след 15 години за нея с отвращение.Мъж, който не лъже, не става след 30-те изпечен лъжец.
И т.н.

Амур, първият ми съпруг отговаряше идеално и мо-та-мо на всички въпроси, които си изброила. Сериозно, не го казвам, за да се заяждам, но винаги е бил изключително грижовен, точен, абе, добро момче. Еми, не му понесе детето и отговорностите, промени се изцяло. Сега с новата му жена, с която нямат деца и са заедно вече десетина години, си живеят наистина чудесно и много се разбират и са си добре. Но детето си и сега не му е в топ 10 с приоритетите.
Пак да кажа, не е за да се заям с поста ти, звучи разумен и смислен, но истината е, че много трудно може да се прецени. Ние двамата с него минахме и пред доста катаклизми, събрахме се в най-бедните и трудни години, после почина баща му, тийн сестра му се нагълта с хапчета сериозно и какво ли не и ей богу, не ме е разочаровал.

Амур, сегашният ми мъж се грижи много за комфорта ми, но това не му попречи просто да каже - не мога да пипам бебето, много е малко. И бях ОК с това.

Иначе въобще не съм се засичала с тоя типаж, дето има авери и си гледа кефа. Нито с души на компания, купонджи и и мъже по живота. Но като се роди бебето, не знаеш реално как ще се представи и в кои периоди ще поеме без проблем.

Далеч съм от мисълта, че точно ти ще тръгнеш да се заяждаш.   
И писах, че гаранция никога няма, естествено.В живота всичко се случва.
Но, ако си отваряш очите по-широко, като си "избираш" мъж, вместо просто да се надяваш да ти се "падне идеалния", шанса да нацелиш гнила круша е значително по-малък.
Но да, нещата винаги могат да се скапят.Особено ако са "подплатени" с много житейски неволи, много чужди намеси или катаклизми.

Въпросът е, че всеки разбира комфорта си по различен начин. На мен не ми е комфортно детето ми да расте без баща, когато физически присъства.
Всеки има различни представи за комфорт. За някои са материални, за други се изразяват в друго. В твоя случай ти си намерила онова, което ти харесва. В нейния - не.
Един и също мъж/жена, би бил ужасен съпруг/съпруга за един, но идеалният за друг. Вторият може да извади сума ти аргументи, за да обясни колко добре се чувства в тази връзка, но това по никакъв начин няма да помогне на първия, за когото това е кошмар. Както и вторият, ако е във връзка с човек, с когото имат коренно различна представа за семейство, няма да усети комфорта, който ще изпита друг на негово място.
Така че не конкретните детайли са от значение, а общата представа на двамата за живота. Всичко друго са подробности.

Точно!
Да не повтарям.....   

Като мъж се грижи за моя комфорт - на разположение е, не се запилява, пазарува, доставя, придружава ме и помага за много други неща.

И вече казах - баща и дете могат да имат връзка, но баща и бебе е вече друго, там е една сива зона, не на всеки бебетата са интересни. И пак си мисля, че причината е шок от първо и единствено бебе, а въвличането на таткото е вид отмъщение.

Това, че за много хора подобна мисъл никога не би минала през съзнанието им не го прави невероятно. Ситуацията, която описах е касаела две жени, открили способ да си помагат една друга, но считам, че е напълно достатъчна, за да се предположи, че не са единствените, които така умело съчетават отговорности със забавления.
Сериозно ли трябва да се разтревожа за нивото и качеството на социалните си контакти? Не би ми хрумнало, че разменени реплики в парка могат да окажат така пагубен ефект върху податливото ми на лошо влияние съзнание, но занапред ще бъда бдителен, обещавам...