?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 821 228
  • 20 915
# 18 615
Е, то разбирането за буламач при различните хора е различно - сума ти деца познавам, които ядат спагети без нищо и смятат болонезето и карбонарата за супергнус. Готовата храна е тъпкана с глутамат и още знайни и незнайни съставки и аз не бих я яла редовно.

Виж целия пост
# 18 616
Въпросът беше за ранните и спонтанни съжителства между гаджета, без период на срещи, ухажване, подаръчета и жестове. Или буф директно в манджурляците. Помислете само как стойността на момичето се променя. Ако не стане от първия, втория, третия случай. Все едно няколко брака е имала. когато хората са се събрали осъзнато да живеят заедно , е друга работа и с грижата , и с взаимността.
Но аз явно съм остаряла. Щом в темата се лансира версията , че едно 22 годишно трябва да се яха на семейния живот.., за да не изпусне великия избраник. А колко теми има после- той не ми предлага брак , той ме приема за даденост и т.н. Амиии... логично.

Да се допълня само- синът ми живее с едно момиче, тя ми е споменавала няколко пъти, че и е време да ражда под една или друга форма. Не задавам аз въпроси, но веднъж , между другото му вметнах, че и губи времето. А той ми се опря- а тя не губи ли моето. Та така. Грубо ми реагира и сигурно е прав.
Виж целия пост
# 18 617
Не на всеки представата му за щастлив младежки живот включва парфюмиране, живот и хранене по заведения и минаване от връзка на връзка. Ако на 22 си намерил относително идеален за теб партньор, какво се очаква - да кажеш ох, много съм млад/а още, я да пообиколя още 10-20 гаджета и да се помотам 10 години, че иначе хората ще кажат, че съм си пропиляла младините и не съм феминистка.

Мен лично такъв купонджийски начин на живот би ме изхабил много повече от това да сготвя обяд. Да се правиш, че не търсиш партньор, да попадаш на някакви дебили, все да се влюбваш и разлюбваш, да ти връткат номера, а ако си с лош късмет или си склонен да избираш кофти партньори - можеш да се скапеш изцяло психически.
Виж целия пост
# 18 618
Голямо анатемосване на задълженията и отговорностите. Чак и детето не трябвало да се храни, защото били буламачи и по-добре готовата храна. Вместо да си мръдне задника и да се постарае повече, да не твори само буламачи. 
Но не, трябва да ни приемат, каквито сме - не може да готвим, не може да чистим, не сме длъжни да ходим на работа, нито да си ограничим диетата и да изглеждаме поносимо. От къде, на къде ... 21 век сме. Жената трябва да е най-некадърното, раздърпано, безполезно създание, без задължения и без отговорности. Защото е по-лесно. Леш.
Виж целия пост
# 18 619
Не на всеки представата му за щастлив младежки живот включва парфюмиране, живот и хранене по заведения и минаване от връзка на връзка. Ако на 22 си намерил относително идеален за теб партньор, какво се очаква - да кажеш ох, много съм млад/а още, я да пообиколя още 10-20 гаджета и да се помотам 10 години, че иначе хората ще кажат, че съм си пропиляла младините и не съм феминистка.

Мен лично такъв купонджийски начин на живот би ме изхабил много повече от това да сготвя обяд. Да се правиш, че не търсиш партньор, да попадаш на някакви дебили, все да се влюбваш и разлюбваш, да ти връткат номера, а ако си с лош късмет или си склонен да избираш кофти партньори - можеш да се скапеш изцяло психически.
Като цяло съм съгласна с теб, но в конкретния случай, те се познават от май месец. Значи са гаджета от около 3-4 месеца. Аз не бих, а и не искам собствената ми дъщеря на 3-4-ти месец от връзката да почне да мисли дали Милото има топъл обяд и дали чорапите му са изпрани. Не е задължително да се сцепва от купони. Може да учи и да работи върху собственото си развитие, което е забележително по-добра опция от обслужване на драгоценния избраник.
Виж целия пост
# 18 620
Готвенето не пречи на собственото развитие, дори си е нормална част от развитието на тази възраст. 35 годишна самотница няма ентусиазма, нито естественото любопитство на 22 годишната обвързана, да пробва себе си, като домакиня. Няма и енергия да се учи да готви и пере.
Виж целия пост
# 18 621
Момичето е на вълна жестове към него, не гледа на топлия обяд с погледа на въртяла се от години около печката жена. За мен е мило. Вероятно и той я глези по някакъв начин.
Виж целия пост
# 18 622
Готвенето не пречи на собственото развитие, дори си е нормална част от развитието на тази възраст.
Разбира се. Ангажиментът с битовизмите, свързани с обслужването на друг човек, пречи.

Виж целия пост
# 18 623
Според мен е някаква майчина ревност. Нямам намерение да те засягам, но на това ми прилича - голяма загриженост за девойката, но вметки, че даже името ѝ не те интересувало, морски драми, вече и аз не си спомням какво друго имаше, но бая я коментираш. Наблюдавала съм същото при майка си, когато брат ми заживя за пръв път с момиче, разбира се, пак рационализирано и уж обяснено. Момичето си има родители предполагам, няма нужда от такива грижи.
Виж целия пост
# 18 624
Не е точно готвенето, а ангажиментът да го мислиш. Много е дразнещо, когато тоя ангажимент се стовари на жената, при това в период, в който има по-интересни неща за правене.

Аз по принцип съм от хората, за които храната е второстепенна, не съм разглезена, може да мина с много просто хапване. Та затова би ми било огромен товар да се изисква храна 1. в определен час 2. ама да е точно както се харесва.

Като студентка съм имала дни с писане по 6-8 часа, буквално, сядаш си на задника и се бориш с писателския блок. Не мога да си представя в тия дни да ми стои в главата и ангажимента да стана в определен час и обядът да се яви според изискванията. В такъв момент, особено ако се ОЧАКВА от мен готвенето да заема от моето мислене, това е обида към личността ми - към интереси, стремежи, дори към идеята, че майната му на готвенето, ще хапнем там нещо, важното е да си на кеф и да си гониш целите отвъд битовизмите. Защото готвенето си е стрес, невинаги е приятно и натоварва.

Виж целия пост
# 18 625
Нормална вълна за възрастта. Не може да се учи едно дете да ходи, чак на 3 години, защото преди това "му е времето" да се вози в количка ... Едното не изключва другото.
Виж целия пост
# 18 626
Според мен е някаква майчина ревност. Нямам намерение да те засягам, но на това ми прилича - голяма загриженост за девойката, но вметки, че даже името ѝ не те интересувало, морски драми, вече и аз не си спомням какво друго имаше, но бая я коментираш. Наблюдавала съм същото при майка си, когато брат ми заживя за пръв път с момиче, разбира се, пак рационализирано и уж обяснено. Момичето си има родители предполагам, няма нужда от такива грижи.
Аз не се грижа за нея. Единственото, което ме интересува, е тази "мода" да не налази един ден дъщеря ми. Ето това е модел, който искрено се надявам тя да не повтаря. Иначе, не, наистина не ме интересува девойката. Няма и нужда да ме интересува. След като на двамата с Говендър Мой им е добре, аз съм ОК с това. Достатъчно е.
Виж целия пост
# 18 627
Докато дъщеря ти порасне, ще се е формирало вече ново поколение и кой знае какви нови предизвикателства. Чета примерно, че вълната се обръща и новото поколение било по-консервативно, не се интересувало толкова от секс, а търсели отрано стабилни връзки, били с по-голям стремеж да изградят семейството, каквото заради масовите разводи на родителите нямали. Кой знае махалото накъде ще се е врътнало и всеки си живее във/с времето, с модите и с връстниците.
Виж целия пост
# 18 628
Да, вероятно си права. Ние, майките, или поне аз (да не генерализирам) все искаме най-доброто за децата си и, ако може, да ги предпазим от всичко лошо. Съзнавам, че е нереалистично, но...
Виж целия пост
# 18 629
Да, вероятно си права. Ние, майките, или поне аз (да не генерализирам) все искаме най-доброто за децата си и, ако може, да ги предпазим от всичко лошо. Съзнавам, че е нереалистично, но...
Тогава защо критикуваш сина си, че си ходел да яде вкъщи на обед? За него това зле ли е?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия